Търсене
Close this search box.

Изобретения се правят в неволя (и с доза бактерии)

Като единствено дете, Росица Тропчева се научава да бъде находчива от най-ранна възраст. Сама си създава забавления и се научава да решава проблеми творчески. Когато е на седем, баща ѝ я научава да кара мотора му. Тя е прекалено ниска, за да се качва и слиза сама, но не иска да чака ръстът ѝ да настигне шофьорските ѝ амбиции. Решението не закъснява: пейка в парка я „издига“ до нужната височина за успешно стартиране и спиране.

Друг урок от ранното ѝ детство е свързан с управлението на ресурси. Oще в началното училище родителите ѝ дават предварително джобните за цялата седмица. Тя толкова добре разпределя своя бюджет, че скоро започват да ѝ поверяват авансово цялата ѝ месечна издръжка.

Упоритостта, творческият подход към проблемите и способността на Росица да разпределя добре времето и средствата си ѝ помагат и по-късно – като студент в магистърската програма по индустриални биотехнологии и после като докторант по микробиология в Института по микробиология „Стефан Ангелов“ при Българската академия на науките, част от международната мрежа на Института „Пастьор“. Безспорните ѝ качества печелят уважението както на преподавателите, така и на връстниците ѝ, а днес те ѝ служат в ролята ѝ на ръководител лаборатория в Центъра за приложни изследвания и иновации в природните науки (CASI). Центърът, открит през есента на 2018 г., е първата мултидисциплинарна лаборатория за научни иновации в България. CASI дава възможност на млади учени да тестват идеите си и да търсят иновативни научни решения на реални проблеми още докато учат. Росица е техен ментор и помощник в експериментите. Освен това тя преподава и разработва биотехнологични продукти за бизнеса, за да покрива част от оперативните разходи на Центъра.

Росица не е сама в тези си начинания. Решаваща е подкрепата на създателя на CASI, Кирил Петков, който инвестира значителен личен ресурс в Центъра. Като успял предприемач именно в сферата на биотехнологиите – компанията му ProViotic продава пробиoтици на четири континента, Петков вярва, че младите учени трябва да разбират и търговската страна на разработването на научни продукти. Поради това той преподава курс по предприемачество на обучаващите се в CASI. Партньори на Центъра също така са Биологическият факултет на Софийския университет, който е и негов домакин, и Фондация „Америка за България“, която предоставя финансова подкрепа. 

С помощта на творческо мислене и опита си във водещи международни изследователски центрове, Росица превръща бившето университетско кафене в Биологическия факултет в интердисциплинарна лаборатория на световно ниво. С няколко находчиви решения наличното пространство е усвоено максимално добре, а тестването на пробите става значително по-икономично и ефективно.

„В този проект съм използвала всичко, което съм натрупала дотук. Винаги съм с отворени очи и попивам – като ходя по конференции или като участвам в специализации и обучения, и се питам как наученото може да ми свърши работа“, казва Росица.

Кариерата ѝ не е дълга, но със сигурност е впечатляваща. След като завършва докторската си степен през 2014 г., Росица работи в Института по микробиология при БАН в продължение на година. Контактът със студентите ѝ липсва обаче, затова приема преподавателска позиция в Биологическия факултет, която заема и днес.

Нейната отдаденост и любов към преподаването, както и отвореният ѝ, земен характер, са високо оценени от студентите. Така около нея бързо се формира малка група от мотивирани млади учени.

„Тя беше непрекъснато до нас, учеше ни на много чисто практически неща, които да ни подобрят техниката и да ни оптимизират работния процес. Обясняваше много подробно и ни караше да мислим и сами да достигаме до връзките между теория и практика, което е изключително ценно“, казва Емануела Лукач, която среща Росица в края на бакалавърската си степен. Росица я вдъхновява да направи магистратура в областта на биотехнологиите и да продължи да се занимава с изследователска дейност. Днес тя е биотехнолог в CASI и преподавател във факултета по биотехнологии към Софийския университет. „Всичко, което знам и мога и като биотехнолог, и като преподавател, го дължа на Росица“, казва тя.

Когато не преподава и помага на студенти, Росица се възползва от възможности за научна дейност и обучение. Способностите и жаждата ѝ за знания ѝ отварят вратите на водещи научни институции като Медицинския факултет на Харвард в САЩ и Института „Пастьор“ в Гърция. През 2015 г. тя прекарва два месеца в Института „Пастьор“ в Атина по покана на проф. Харалабиа Болети, известен изследовател в областта на биомедицинските науки, която забелязва Росица няколко години по-рано.

През 2016 г., Росица печели престижна стипендия, за да изследва защитните ефекти на млечните бактерии в Лабораторията по биология на гениталния тракт в Медицинския факултет на Харвард. Лабораторията е известна и като Лаборатория „Фичорова“, кръстена на своя ръководител, Райна Фичорова, светило в областта на репродуктивното здраве.

Росица получава атрактивни предложения за работа от големи международни компании и след двете обучения, но ги отхвърля, за да се върне в България и да ръководи научноизследователската дейност на CASI. Защо? „Вярвам в идеята, а и ми харесва тук в България да правим неща, които са на конкурентно международно ниво. Важни са добрият екип, добрите идеи и желанието за сериозна работа и нещата стават възможни“.

Студентите ѝ са другата причина да избере България. „Това, което ме задържа тук, е и срещата ми с мотивирани и умни млади хора. Може да звучи като клише, но заради тях наистина си заслужава човек да остане. Зареждат ме винаги, когато имам нужда, и са моите така да се каже будители. Процесът е двустранен – преподавателите преподават на учащите се, но когато има позитивна обратна реакция от тяхна страна и виждаме, че те се мотивират и започват да стават по-добри, това е изключително зареждащо“.

Не всичко е положително. Според Росица има много способни студенти, но поради липсата на база за практически изследвания и възможност за напредване в сферата, много от тях избират други поприща или емигрират в търсене на по-добри условия. „С появата на CASI вече нямат оправдание да не се пробват в тази сфера“, казва Росица.  

Редица мотивирани студенти вече тестват продуктови идеи в Центъра. Проучват се възможности за разработване на пробиотик, който да стимулира сърдечносъдовата система. Друг проект разглежда дали млечните бактерии, по-конкретно тези в киселото мляко, могат да се преборят с болестотворните микроорганизми. Трета група студенти работи върху био опаковки за хранителни продукти, а четвърта иска да създаде био лубрикант.

Успехът и реализирането на тези идеи не са гарантирани. Важното да мислиш творчески и да не се страхуваш от предизвикателства. „Хубавата идея идва, когато си опрян в стената, когато всичко е изпробвано и няма конвенционално решение. Чак тогава идва неконвенционалното решение. Ако всичко е добре, ако няма проблеми, няма да има иновация“, сигурна е тя.

Абонирай се

Не изпускайте нашите истории.

Абонирай се

Не изпускайте нашите истории.