Двадесетгодишният Крис Захариев от София се прочува в YouTube със занимателните си видеа на общочовешки теми, поднесени с неподражаем хумор. Той режисира и е главно действащо лице в уеб сериите „Да Се Изгубиш Нарочно“, чиято премиера е на 25 март в YouTube.
Заснета с подкрепата на Фондация „Америка за България“, поредицата разказва за трима приятели, които прекарват последното си лято като тийнейджъри, откривайки България такава, каквото никога не са я виждали.
Ето какво ни разказа Крис за проекта.
Кои са хората зад „Да Се Изгубиш Нарочно“? 
Хората зад „Да Се Изгубиш Нарочно“ са трима. Анастас Шипков учи операторство в НАТФИЗ и парамедицина и се занимава с катерене и зимни спортове. Ясен Атанасов идва от семейство на актьори. Още със запознаването ни, той започна да ми споделя колко много иска да участва в качествени проекти в България. Видях, че е целенасочен и мотивиран. След този разговор нямаше какво друго да го попитам освен дали има планове за лятото. И така екипажът се събра. Всеки от екипа като характер е много различен, което много допринесе, когато се сблъсквахме с различни изпитания, защото винаги имаше някой, който да привдига другите.
Защо филм за българските села?
Аз съм градско момче. Целия си живот съм прекарал в бетонените джунгли в София. Колкото повече растях обаче, толкова по-голям ставаше моят интерес към живота на село. И тъй като съм голям фен на БДЖ и често пътувам с влак, винаги, когато минавах покрай малки селски гарички, любопитството ми се разпалваше и започвах да се питам: Какви ли хора живеят в тези селца? Какви са техните истории? И така един ден, отново пътувайки, ми хрумна идеята за „Да Се Изгубиш Нарочно“ – пътуване из цяла България – в най-затънтените кътчета. Без план, чисто приключение!
Какво може да научи човек, като се изгуби?
Живеейки месец и половина в пълна безтегловност те учи малко или много, че всичко в живота в крайна сметка се нарежда. Да се събуждаш без да знаеш къде ще спиш, какво ще ядеш и кого ще срещнеш всеки ден си беше трудно. Но по толкова чудни начини ни минаваха дните, че стигнах до извода, че истинското приключение се крие само и единствено в неизвестното.
Какви хора срещнахте по време на пътуването?
Най-различни! От учители до пето поколение пчелари. Музиканти, пощальони, кметици, писатели, свещеници, пилоти. От баба, която никога не е идвала в София, до стар моряк, който обикаляйки екватора с екипаж, раздавал българско сирене в пристанищата в Африка.
Има ли нещо, което те изненада по времето на пътешествието?
Нещото, което най-много ме изненада бе отношението на хората, които срещахме. Съществува сякаш като мит твърдението, че българите са гостоприемни, но докато не го изпиташ в нужда, няма как наистина да знаеш. А ние го видяхме, преживяхме и доказахме! Десетки баби и дядовци отвориха домовете си, за да ни приютят по пътя. Наядохме се на домати, краставици, сливи, дини и мед. Това стопли сърцата ни и вярвам ни промени.
Какво те впечатли най-много, докато пътувахте и снимахте?
Историите на хората и естествено красивите залези, които всеки ден бяха различни.
Как малка България се различава от София?
Докато хората в София и другите големи градове са затрупани със задачи и ежедневието минава в работа, хората на село са се научили да се радват на малките неща, да са благодарни и за малките успехи, нещо, което вярвам води до щастлив живот.
Сега гледаш ли на България с различни очи?
Дълго време ми отне, след като се прибрах от пътуването, да разбера какво е различното. Накрая осъзнах, че всъщност всичко наоколо си е същото, просто промененият съм аз. Винаги съм вярвал, че България има бъдеще, красота и най-вече приключение. Има защо да се пътува, има какво да се види и с кого да се говори. И в толкова малка на пръв поглед територия, да има толкова огромно богатство от красота и да можеш да наречеш тази красота вкъщи, си е привилегия, която трябва да оценяваме по-често.
