Първият резултат, който връща търсачката на Гугъл за Донатело, Леонардо, Микеланджело и Рафаело, е статия в Уикипедия, посветена на Костенурките нинджа. Това не е случайно: дигиталното поколение свързва имената на четиримата ренесансови творци с подвизите на симпатичните нинджи мутанти, обучени в бойни изкуства от своя учител плъх.
Да подобри познанията на младите за световното изкуство чрез пряк контакт с него е една от основните цели на стартиралата преди 13 години инициатива „Европейска нощ на музеите“. Така, за няколко вечери през май всяка година, стотици музеи и галерии в цяла Европа отварят вратите си за малки и големи. Демонстрации със светлини и музика, търсене на съкровища след здрач и достъп до рядко излагани експонати са само част от интригуващите вечерно-нощни предложения, с които музеите привличат нови аудитории.
Български музеи и галерии се включват още в първото издание на „Европейската нощ на музеите“ през май 2005 – като просто удължават работното си време и освобождават посетителите от вход. В началото българската публика е любопитна и се наблюдава известен ръст на посещенията, но новостта бързо се изпарява и посещаемостта на музеите продължава да е невпечатляваща. Причината е, че „безмълвното излагане на ценни артефакти“ вече е отживелица като модел на контакт с публиката. Това пише в статия за бъдещето на музеите в „Капитал“ Василиса Иванова, експерт по маркетинг и комуникации и любител на музейни преживявания. Това важи още повече за публика, отгледана с триизмерно кино и виртуална реалност. За да привлекат посетители, музеите трябва да създадат достъпно и запомнящо се преживяване с акцент върху общуването с бъдещото поколение – децата и техните семейства. Световната практика показва, че хората, които имат смислен контакт с културните институции, инвестират в културни преживявания, като пазаруват в музейните магазини, правят дарения или просто посещават музеите многократно. Така те обезпечават бъдещето на тези институции.
Потреблението на култура генерира приходи не само за музеи и галерии – местната икономика също печели. „Европейската нощ на музеите“ през май е изключително добър пример за инициатива, стимулираща туризма. Заради големия ѝ успех в цяла Европа, музеите инвестират в организацията на все по-интересни събития, местните общини са редовен партньор, а през 2018 Европейската нощ се проведе под егидата на ЮНЕСКО. В България най-успешната инициатива, следваща този модел, е фестивалът „Нощ на музеите и галериите“ в Пловдив, който се провежда през септември от 2005 насам. Независимо изследване на икономическия ефект от Нощта през 2015 показва, че над 31 000 души са посетили фестивала, а приходите за местната икономика са четири пъти повече от инвестицията за негово организиране.
От основаването си Фондация „Америка за България“ насърчава отварянето на българските музеи към нови форми на общуване с младите. През 2009 Фондацията подкрепя създаването на първите детски кътове в пет музея в страната. Същата година става и един от патроните на „Нощта на музеите и галериите“ в Пловдив. Следва подкрепа за детския кът в Художествената галерия в Добрич и детската програма, организирана от Природонаучен музей в Бургас. Застава и зад дейността на фондация „Изиарт“, която със своите детски панаири и работилници по изкуство дава възможност на хиляди деца в цяла България да редят древноримски мозайки, да се учат чрез игри как да различават Мане и Моне и да правят графити в стила на Пикасо. През 2015 отваря врати създаденият от Фондацията „Музейко“ – детски научен музей от ново поколение, който запознава децата и техните родители с науката чрез игри, интерактивни експонати и тематично изкуство.
Днес много музеи и галерии в България успешно прилагат нови методи за общуване с публиката. Природонаучният музей в Бургас, Археологическият музей във Варна и Регионалният исторически музей в Кюстендил са само част от институциите, които инвестират в занимателни програми, за да привлекат нови публики. Градската художествена галерия в Добрич партнира с детски градини и училища, за да направи изкуството достъпно за всяко дете в региона, а Военноисторическият музей в София отбелязва Деня на бащата всяка година със специална програма и свободен вход. Няколко пъти в годината Музейко остава отворен цялата нощ, през която млади изследователи и техните родители се впускат в тематични приключения и образователни игри.
Музеят на Епископската базилика на Филипопол, който ще отвори врати през 2019 благодарение на подкрепата на „Америка за България“ и Община Пловдив, ще потопи посетителите в многовековната история на най-стария раннохристиянски храм, открит в България, с технологично подпомогнати исторически възстановки, интерактивни експонати и дейности за малки и големи.
„Инвестицията в музейни преживявания си струва. Вместо да разглеждат прашни експонати, посетителите стават част от историята на мястото и предметите“, казва Юлиана Дечева, която координира проектите в областта на изкуството и културата на Фондация „Америка за България“. „Това може да бъде постигнато с помощта на технологиите, чрез интерактивни изложби, беседи, игри, артистични прояви и други. Въпросът е посетителите да почувстват нещо – нещо, което си струва да разкажат на приятелите си по-късно“.
Статията за бъдещето на музеите в „Капитал“ може да прочетете тук.
