|
Скъпи приятели,
На 15 септември класните стаи отново ще се напълнят с вдигнати ръце. С тях от деца упражняваме нещо повече от даването на верен отговор – учим се да вземаме участие, да рискуваме, да показваме, че имаме с какво да допринесем.
После порастваме. И макар никой вече да не вдига ръка буквално, готовността да се включиш е все така важна. Особено когато никой не те е повикал, но виждаш, че има нужда от теб.
Понякога това означава да оставиш ежедневната работа, да сложиш каска и да тръгнеш към пожара. Друг път – да загърбиш сигурната работа, да се довериш на човек, когото допреди малко не си познавал, и заедно да създадете нещо полезно за хиляди други. А понякога – просто да видиш къде си нужен и да дадеш каквото можеш: насока, контакт, време да изслушаш някого.
В живота вместо да вдигнеш ръка, просто казваш: „Разчитайте на мен.“
Абонирайте се за този бюлетин, за да научавате първи за нови възможности и истории от нашата общност.
|
|
|
Пожарът не пита какво работиш
Те са куриери, проектни мениджъри, механици. Но когато пламне гора, обличат защитната екипировка и тръгват натам. Запознайте се с момчетата и момичетата от „София 343“ – доброволците, които това лято гасиха десет пожара и сега имат нужда от нашата помощ. Да ги подкрепим на 19 септември.
|
|
|
От случайна среща на Кошер до европейска сделка
Сиянна и Кристиян се запознават на Кошер през 2024 г. Днес продуктът, който създават с екипа си, има над 20 000 потребители и вече е част от европейска legal-tech компания. Какво може да започне от един разговор – и с кого ще се срещнете на Кошер на 17 – 18 септември тази година?
|
|
|
Оценките избледняват. Хората и някои уроци – никога. Попитахме шестима лидери от бизнеса и неправителствения сектор кой учител или урок от училище още помнят.
|
|
|
В училище се учим да учим. Учим се да мислим. И сега това е още по-важно, защото е много лесно да си аутсорсваш мисленето на изкуствения интелект. Ако го правиш по всички предмети, после какво правиш в живота?
|
|
|
Когато се връщам към ученическите си години, не си спомням най-напред оценките. Спомням си хората. И няколко урока, които може би не осъзнавах напълно тогава, но които останаха с мен за цял живот.
|
|
|
Учителката ми по литература връщаше съчиненията с бележка: „Съкрати с една трета.“ Правех го ядосан, и всеки път текстът ставаше по-добър – оказваше се, че съм писал дълго не защото имам какво да кажа, а защото не знам точно какво искам да кажа.
|
|
|
В професионалния си път многократно се убеждавах, че зад успеха рядко стои само късметът. Това, което отстрани понякога изглежда като точния момент, често е резултат от работата, която си свършил много преди него.
|
|
|
Днес, във време на големи промени и несигурност, все по-често си мисля за часовете по история. Най-важният урок, който съм запазила от тях, е, че историята има смисъл не само ако ни помага да разберем миналото, а ако се учим от него.
|
|
|
Неформалното образование – заниманията по интереси, първите стъпки в работата, стажовете, менторството, хората, с които се обграждаш – е не по-малко важно от формалното образование.
|
|
Ще научавате за събития и нови възможности преди всички, като се абонирате за този бюлетин и ни последвате във Facebook, YouTube, Instagram, LinkedIn и Вайбър!
Най-сърдечни поздрави от,
Екипа на Фондация „Америка за България“
|
|
Разпространете доброто
Ако харесвате нашите истории, моля, споделете ги с приятели и в социалните мрежи
|
|
|
|
|
|
