Призванието им е да спрат разхищението на храна. Ако бяха фирма, биха печелили браншови награди за ефективност. Но не са. Имат персонал от двама души, съществуват благодарение на дарения, а по-голямата част от дейността им се извършва от доброволци. А нямат и бранш. Българската хранителна банка е единствената организация в България, която спасява годна за консумация храна, която иначе би била изхвърлена. Същевременно Банката спестява на хранителния бизнес ресурсите, необходими за унищожаването на ненужната храна. От това печелят и над 30 000 българи, на които Банката помага да се изхранват всяка година.
Цанка Миланова и Илиан Йорданов са превърнали Българска хранителна банка в свръхефективно предприятие. Цанка е изпълнителен директор на Банката, но съвместява това задължение със счетоводство и въвеждане на данни, почистване на хладилниците и складовите площи и застъпничество с цел облекчаване на процедурите за даряване на храна. Илиан отговаря за маркетинга и дарителските взаимоотношения, освен че е шофьор и доставчик на храна. И двамата организират доброволци.
Многобройните им отговорности не са единствената причина, която прави перфектната организация задължителна. „Храната, която идва при нас, е в края на своя живот и носим отговорност пред дарителите, хората, които ще я консумират, и тези, които ни подкрепят, да се справяме възможно най-ефективно“, казва Илиан. „Преди доброто да се случи, имаме подреждане, оптимизиране, подготвяне на документите“.
Банката получава храна от различни сектори на хранителната индустрия: производители и преработватели, супермаркети и ресторанти. Независимо от източника ѝ, дарената храна трябва да бъде безопасна, качествена и в срок на годност. Често трябва да се проверява дали отговаря и на трите изисквания. „При една доставка на три тона лук, всяка глава трябваше да бъде проверена за гниене и да се сортира, а някои трябваше да се обелят“, споделя Илиан. „При подобни доставки имаме нужда от много ръце“. И макар да няма такъв недостиг – през Банката преминават над 700 доброволци годишно, тези хора трябва да бъдат известени, посещенията им трябва да се организират внимателно, а отзовалите се да бъдат обучени да боравят с храни безопасно.

Не всичко винаги върви по план, но Илиан и Цанка са подготвени да се справят с неочаквани ситуации. Понякога дарителят предпочита да достави храната директно на Банката. Когато и да се случи това, доставената храна трябва да бъде обгрижена незабавно. Трябва да се набавят достатъчно доброволци, за да помогнат при товаренето, разтоварването и сортирането. Ако няма достатъчно място за съхранение на храната в Банката, трябва да се намери кой може да я използва веднага. Всяко дарение се въвежда в системата на Банката. Друго предизвикателство са повредите на охладителните системи и микробусите. „Тогава започваме да звъним по телефоните и хората винаги се отзовават“, казва Илиан. Цанка пояснява, че даренията към Банката не се изчерпват с храна. Много фирми предлагат помощ с безплатни ремонти и резервни части. Един от складовете на Банката, както и неговата поддръжка, също е дарение.

Приятели програмисти безвъзмездно разработват софтуерна система, която ще интегрира всички процеси на Банката и ще направи работата ѝ още по-ефективна. Мобилно приложение ще съобщава на активните доброволци, че Банката има нужда от помощта им.
„Наличието на голяма хранителна банка с много персонал и високо търсене би означавало, че обществото има сериозен проблем“, казва Илиан.
Цанка и Илиан са категорични, че Хранителната банка не е благотворителна организация, въпреки че спасява хиляди българи от хронично недохранване. „Ние сме неправителствена организация, защото законът не ни позволява да бъдем друго, но тук текат много бизнес процеси. Хранителната банка е на хранителната индустрия и заедно носим отговорност да спрем разхищаването на храна“, казва Цанка. И какво по-добро решение от това да дариш спасената храна?
„Де да беше толкова просто“, въздиша Цанка.
Според проучване на Европейската комисия, в България годишно се произвежда 670 000 тона храна в излишък, една трета повече от необходимата за изхранване на населението. Въпреки това, засега няма държавна политика, която да се опитва да реши проблема. Законодателството дори създава пречки. Пример за това е изискването към дарителите да етикетират всяка индивидуална опаковка в една партида, за да не плащат ДДС върху дарените храни. В резултат на този нов регламент, даренията на храна са намалели с 30% през последната година. В същото време 1,5 милиона българи живеят под прага на бедността и не се хранят достатъчно.
Затова Цанка и Илиан ви призовават: „Подайте ръка на храната!“
Гледайте това видео, за да научите повече за работата на Българската хранителна банка.

