Търсене
Close this search box.

SOS: Спасители на храна в България

Призванието им е да спрат разхищението на храна. Ако бяха фирма, биха печелили браншови награди за ефективност. Но не са. Имат персонал от двама души, съществуват благодарение на дарения, а по-голямата част от дейността им се извършва от доброволци. А нямат и бранш. Българската хранителна банка е единствената организация в България, която спасява годна за консумация храна, която иначе би била изхвърлена. Същевременно Банката спестява на хранителния бизнес ресурсите, необходими за унищожаването на ненужната храна. От това печелят и над 30 000 българи, на които Банката помага да се изхранват всяка година.

Цанка Миланова и Илиан Йорданов са превърнали Българска хранителна банка в свръхефективно предприятие. Цанка е изпълнителен директор на Банката, но съвместява това задължение със счетоводство и въвеждане на данни, почистване на хладилниците и складовите площи и застъпничество с цел облекчаване на процедурите за даряване на храна. Илиан отговаря за маркетинга и дарителските взаимоотношения, освен че е шофьор и доставчик на храна. И двамата организират доброволци.

Многобройните им отговорности не са единствената причина, която прави перфектната организация задължителна. „Храната, която идва при нас, е в края на своя живот и носим отговорност пред дарителите, хората, които ще я консумират, и тези, които ни подкрепят, да се справяме възможно най-ефективно“, казва Илиан. „Преди доброто да се случи, имаме подреждане, оптимизиране, подготвяне на документите“.

Банката получава храна от различни сектори на хранителната индустрия: производители и преработватели, супермаркети и ресторанти. Независимо от източника ѝ, дарената храна трябва да бъде безопасна, качествена и в срок на годност. Често трябва да се проверява дали отговаря и на трите изисквания. „При една доставка на три тона лук, всяка глава трябваше да бъде проверена за гниене и да се сортира, а някои трябваше да се обелят“, споделя Илиан. „При подобни доставки имаме нужда от много ръце“. И макар да няма такъв недостиг – през Банката преминават над 700 доброволци годишно, тези хора трябва да бъдат известени, посещенията им трябва да се организират внимателно, а отзовалите се да бъдат обучени да боравят с храни безопасно.

Илиан прибира храни от обектите на дарителите всеки четвъртък и петък. Процесът е толкова добре организиран, че минават само няколко минути от момента, в който Илиан разтоварва празните контейнери за храна, до отпътуването на храната в хладилния микробус. Сряда и петък са доброволческите дни. Храна се раздава всеки ден – в предварително уговорени половинчасови интервали, тъй като Банката снабдява над 60 организации с основни продукти. „Подчертаваме колко е важно да се идва навреме, тъй като графикът се обърква, независимо дали някой подрани или закъснее“, изтъква Цанка. Банката обработва един тон храна всеки ден, спасявайки над 270 тона годишно.

Не всичко винаги върви по план, но Илиан и Цанка са подготвени да се справят с неочаквани ситуации. Понякога дарителят предпочита да достави храната директно на Банката. Когато и да се случи това, доставената храна трябва да бъде обгрижена незабавно. Трябва да се набавят достатъчно доброволци, за да помогнат при товаренето, разтоварването и сортирането. Ако няма достатъчно място за съхранение на храната в Банката, трябва да се намери кой може да я използва веднага. Всяко дарение се въвежда в системата на Банката. Друго предизвикателство са повредите на охладителните системи и микробусите. „Тогава започваме да звъним по телефоните и хората винаги се отзовават“, казва Илиан. Цанка пояснява, че даренията към Банката не се изчерпват с храна. Много фирми предлагат помощ с безплатни ремонти и резервни части. Един от складовете на Банката, както и неговата поддръжка, също е дарение.

Цанка и Илиан са свикнали да слушат, че това е много работа за двама души. „Когато ни питат: „Защо организацията ви е толкова малка?“ отговаряме, „Защото не сме намерили начин да е още по-малка“. С дарени средства работата трябва да е ефективна“.

Приятели програмисти безвъзмездно разработват софтуерна система, която ще интегрира всички процеси на Банката и ще направи работата ѝ още по-ефективна. Мобилно приложение ще съобщава на активните доброволци, че Банката има нужда от помощта им.

„Наличието на голяма хранителна банка с много персонал и високо търсене би означавало, че обществото има сериозен проблем“, казва Илиан.

Цанка и Илиан са категорични, че Хранителната банка не е благотворителна организация, въпреки че спасява хиляди българи от хронично недохранване. „Ние сме неправителствена организация, защото законът не ни позволява да бъдем друго, но тук текат много бизнес процеси. Хранителната банка е на хранителната индустрия и заедно носим отговорност да спрем разхищаването на храна“, казва Цанка. И какво по-добро решение от това да дариш спасената храна?

„Де да беше толкова просто“, въздиша Цанка.

Според проучване на Европейската комисия, в България годишно се произвежда 670 000 тона храна в излишък, една трета повече от необходимата за изхранване на населението. Въпреки това, засега няма държавна политика, която да се опитва да реши проблема. Законодателството дори създава пречки. Пример за това е изискването към дарителите да етикетират всяка индивидуална опаковка в една партида, за да не плащат ДДС върху дарените храни. В резултат на този нов регламент, даренията на храна са намалели с 30% през последната година. В същото време 1,5 милиона българи живеят под прага на бедността и не се хранят достатъчно.

Затова Цанка и Илиан ви призовават: „Подайте ръка на храната!“

Гледайте това видео, за да научите повече за работата на Българската хранителна банка.

Абонирай се

Не изпускайте нашите истории.

Абонирай се

Не изпускайте нашите истории.