Кризата с COVID-19 показва, че за да се справи обществото с подобни предизвикателства, бизнесът, гражданският сектор и обществените институции трябва да работят заедно. Фонд „Обединени срещу COVID-19“ онагледи как това може да се случи на практика. Създаден по инициатива на Българския дарителски форум, Фондация „Америка за България“, Посолството на САЩ и Американската търговска камара в страната, фондът обедини 44 корпоративни и индивидуални дарители, набирайки над 1 милион лева в подкрепа на засегнати общности. Помощта им достигна до над 700 000 души в България благодарение на гражданската инфраструктура – „подготвените хора от граждански организации, читалища, настоятелства, които познават нуждите по места и знаят как да намерят подкрепа за тях“, според думите на Красимира Величкова, директор на Българския дарителски форум. Ключово беше партньорството на българските общини, които поеха редица допълнителни задължения и разшириха предлаганите от тях социални услуги.
За ролята на публично-частните партньорства в бъдеще разговаряхме с госпожа Величкова и Петър Иванов, главен изпълнителен директор на Американската търговска камара в България. Разговора ни на същата тема с изпълнителния директор на Националното сдружение на общините в Република България Силвия Георгиева може да прочетете в броя на бюлетина на Фондация „Америка за България“ от 25 юни 2020 г.
Фондация „Америка за България“: Кризата с Ковид-19 показва, че местни проблеми се решават най-добре през местни структури – тъй като те най-добре познават общностите на място и нуждите им. Вие как оценявате местната реакция в първите месеци на това изпитание?
Красимира Величкова (К.В.): Не се чувствам комфортно да давам оценки. Мога обаче още по-уверено да кажа, че ако не бяха местните организации, читалища, училища, общини и самите болници, помощта – като започнем от пакетите с храна и стигнем до медицинската апаратура, нямаше да стигне толкова бързо и обхватно до хората. Обществото често забравя за тази гражданска „инфраструктура“, а тя е насъщна. Когато говоря за гражданска „инфраструктура“, имам предвид подготвените хора от граждански организации, читалища, настоятелства, които познават нуждите по места и знаят как да намерят подкрепа за тях. Освен това обаче те могат и знаят как да си сътрудничат с общините и кметствата, които също бяха много важни в кризата. Да не забравяме доброволческите групи и формирования, които от години имат изготвени процедури за реакция в криза, така че никой да не бъде поставян в риск. Част от тази „инфраструктура“ са и всички дарителски механизми – DMS, platformata.bg, TimeHeroes.org и други, през които пък всеки човек можеше да подкрепи една или друга спешна инициатива.
Рядко се замисляме, че тази гражданска „инфраструктура“ не е паднала от небето – активността, готовността на всички тези хора да се включат е възпитавана в семейството, покълнала е в плодородна местна почва, била е подкрепена от дарители, за да устоява и да я има. Силно се надявам цялата реакция на местните структури да остави у нас дълбок отпечатък и урок колко са важни те и колко е ценно да бъдат още по-подкрепяни да се развиват напред във времето.
„Америка за България“: Фонд „Обединени срещу COVID-19“ е една от най-мащабните инициативи в подкрепа на засегнати от коронавируса общности в България. Кой е най-големият успех на фонда според Вас?
Петър Иванов (П.И.): За нас фонд „Обединени срещу COVID-19“ е емблема на общностното правене на добро. Той има толкова много силни страни: начинът, по който четирите организации се обединиха около идеята; изработените процедури и правила за прозрачност; лидерския подход; въвличането на толкова много корпоративни, не-бизнес и частни дарители; регулярната комуникация.
Всеки един от нас разбираше важността и отговорността на задачата. Към нас бяха насочени много очи и ние съумяхме да покажем съпричастност към каузата, солидарност, ефективност и проактивност. Бих си позволил да цитирам Иван Вазов като препратка към това, което нашите четири организации сториха:
И всякоя възраст, класа, пол, занятие
зимаше участие в това предприятие;
богатий с парите, сюрмахът с трудът,
момите с иглата, учений с умът.
Използвам повода, за да благодаря – отново и отново – на нашите членове, които допринесоха за събирането на тази внушителна сума. Подобен резултат е нещо невиждано за 25-те години от историята на АмЧам. Според различни оценки около 70 или 80% от сумата се събра от дарения от наши членове. Но важното тук е подходът, чистотата на намеренията и отличното взаимодействие между страните.
Затова бих искал да благодаря и на другите наши трима партньори – „Америка за България“, Български дарителски форум и Посолство на САЩ у нас. Заедно постигнахме повече.
„Америка за България“: Каква според вас ще е ролята на публично-частните партньорства, като фонд „Обединени срещу COVID-19“, в бъдещето развитие на българските общности?
К.В.: В тази екстремна ситуация на криза сякаш всички страни в този тип партньорства си дадохме повече кредит на доверие и действахме отвъд стандартните си процедури, ограничения и дори предубеждения. Разбрахме, че когато обстоятелствата ни принуждават, можем ефективно да работим заедно в името на обща цел. Оттук нататък предизвикателството е да се опитаме да задържим този кредит на доверие и да го превърнем в капитал.
П.И.: Устойчивото бъдеще трябва да се гради и на публично-частните партньорства. Това е формула, която все още не е толкова силно навлязла в нашия обществен живот. Ефективният диалог и съвместното планиране между граждани, институции, бизнес, нестопански организации и академични среди е в основата на успеха. Публично-частното партньорство наред с дигитализацията, образованието и постоянното усъвършенстване, както и върховенството на закона, трябва да са сред водещите принципи за планиране и инвестиране на ресурси. Всяка една от тези заинтересовани страни има своя принос за успеха на цялото общество и икономика. Хората по места свършиха точната работа и имаха нужната мотивация, за да разберат за нашата инициатива, да кандидатстват и да оползотворят предоставеното им целево финансиране.
Нашият фонд дойде в точното време и по точния начин, за да може да запълни част от вакуума, който се получи в резултат на пандемията. Той остави забележителен отпечатък в новата история на дарителството у нас – най-вече със своя модел и прозрачна работа.
„Америка за България“: Каква е равносметката Ви от кризата с COVID-19? Какво Ви впечатли най-много в обществената реакция в първите месеци на кризата?
К.В.: По време на хуманитарни или природни бедствия съпричастността се увеличава. Това е естествен обществен рефлекс навсякъде по света. Въпреки това реакцията на хората, компаниите и фондациите в България беше забележителна. Бяха създадени над 40 дарителски кампании, фондове и инициативи. Всички те успяха да привлекат подкрепа и най-важното – да направят така, че тази подкрепа да стигне до нуждаещите се. Ако месец преди това някой ми беше казал, че толкова кампании наведнъж ще намерят своите поддръжници в България, със сигурност нямаше да повярвам.
П.И.: Удовлетворяващ е фактът, че привлякохме редица компании, нестопански организации и отделни граждани да дарят в общия фонд „Обединени срещу COVID-19“. Благодарение на мрежата на Българския дарителски форум тази подкрепа достигна до множество населени места у нас – от Силистра до Петрич, от Малко Търново до Лом. Имаше места, където това беше единствената им външна помощ, за да могат да усетят облекчение в усилията им за справяне с коронакризата и нейните последствия.
Също така изключително ни впечатли солидарността и силата, която кандидатите за фонда демонстрираха. През техните заявки ние видяхме хора, които търсят начини да решат проблемите тук и сега. Всички искаха да положат усилия, за да можем всички ние като общество да излезем час по-скоро от капана на вируса. За съжаление ние имаме ограничен ресурс. Реално заявките бяха за над 7 милиона лева, а ние успяхме да съберем малко над 1 милион. Така че остава още много работа да бъде свършена както на национално, така и на местно ниво.
Четирите организации показахме какво означава ефективност и желание да правим добро. Наша основна валута бяха нашите репутация и доверие, изградени през годините. Заради тях спечелихме участието на бизнеси, които даряваха и на тези, които получиха нашата помощ. Фондът бе една от малкото мащабни, прозрачни и безкористни кампании в страната. Тук е нужно да отдадем дължимото на редица от отговорните бизнеси у нас (сред които има и наши членове), които направиха дарения още в първите дни от обявяване на извънредното положение. Браншови организации като АрФарм дариха 2 милиона лева на болници на първа линия. Други бизнеси преустроиха производства и процеси, за да могат да обслужват своите клиенти или дадоха „подаръци“, за да могат гражданите да изпълняват предписанията на властите. Това бяха телекоми, доставчици на дигитални решения и услуги, търговски вериги, производители на храни, електроцентрали, транспортни компании, куриери и още много други.
Наред с бизнес логиката, нас ни впечатли уважението и доверието, което българските граждани гласуваха на лекарите и медицинските специалисти. И именно в кризата с новия коронавирус цялото наше общество осъзна, че бъдещето ни лежи на техните умения и воля. Затова и редица хора освен че ръкопляскаха в продължение на дни в 21ч., отговорно спазваха предписанията на властите за социална дистанция и хигиена.
И за финал: доказахме, че когато имаме обща кауза, можем да работим ефективно. Благодарение на общото предизвикателство ние показахме, че българите освен позитивизъм и потенциал, пазим и развиваме своите изконни човешки добродетели. Доказахме, че в България има отговорен бизнес и всеотдаен неправителствен сектор, които са готови да помагат, за да можем заедно да запазим най-ценното, което имаме – човешкия живот.
