Епископската базилика на Филипопол ще бъде открита на 18 април 2021 г., когато ЮНЕСКО отбелязва Международния ден за опазване на паметниците на културата.
Откриването ще се състои онлайн поради сложната епидемична обстановка в страната. То ще бъде излъчвано на живо на сайта на Община Пловдив, Фейсбук страниците на Община Пловдив (https://www.facebook.com/PlovdivMunicipality), ОИ „Старинен Пловдив“ (https://www.facebook.com/AncientPlovdiv), Епископската базилика на Филипопол (https://www.facebook.com/bishopsbasilica) и на Фондация „Америка за България“ (https://www.facebook.com/us4bg).
Фейсбук събитието за прякото излъчване може да видите тук: https://www.facebook.com/events/283128906584188/
Най-новият културен център на Пловдив ще отвори врати за посетители веднага след облекчаване на противоепидемичните мерки.
Сградата е забележителна по своя мащаб, архитектурно решение и декорация и се нарежда сред най-представителните раннохристиянски обекти. На 20 януари 2018 г. тя е включена в Индикативната листа за културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Реставрацията и експонирането на мозайките се осъществи в периода 2015 – 2020 г. с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“ в рамките на съвместен проект с Община Пловдив за „Реставрация, експониране и изграждане на защитно покритие на Епископската базилика на Филипопол“.
Базиликата е уникален обект, който е открит по време на спасителни археологически разкопки в периода 1982 – 1986 г. До 2002 г. е проучена почти половината от сградата, а през 2016 – 2017 г. е доразкрита изцяло. Общата дължина на базиликата е 82,80 м., а ширината ѝ е 36 м., което я прави най-голямата базиликална сграда от IV – VI век на територията на България и една от най-големите на Балканите. Базиликата е функционирала от средата на ІV в. до края на VІ в., а през Средновековието върху нейните руини възниква християнски некропол.
Подовете на Епископската базилика на Филипопол са покрити с два слоя многоцветни мозайки, с площ надхвърляща две хиляди кв. м. Мозаечните подове притежават свой специфичен облик, съчетал различните влияния с местната култура, традиции и ресурси, като обогатяват знанията ни за разпространението и развитието на мозаечното изкуство в Късната античност.
