Холивуд обича историите на успеха и екранизира онези, в които главният герой започва от нулата и трябва да се пребори с какви ли не пречки, за да стигне до заветната цел. Често обаче холивудските режисьори изопачават трудностите и драматизират усилието, което героят влага по пътя дотам. Всички сме запознати с гримасите на концентрация и преиначено съкрушената физиономия на упорития главен герой при всеки неуспешен опит да изпълни перфектния скок или след поредния удар на съдбата.
С историята на Александър Кенанов добавянето на драматизъм не е нужно. Тя не само, че звучи като холивудски сценарий, но Алекс притежава и личната харизма и благия синеок поглед на героя-идеалист, който трябва да стигне до дъното преди да полети към успеха. Днес Алекс е управляващ директор и съсобственик на една от най-успешните продуцентски компании в България, B2Y Productions, и единственият българин, получил спортна стипендия, за да играе американски футбол в САЩ. Пътят му дотук обаче преминава през желязна дисциплина, много физическа болка, едногодишно пребиваване в старчески дом в Сърбия, автомобилна катастрофа, сблъсък с бюрократичния Голиат, лишения и работа като къртач в САЩ, торнадо, наводнения, избягали тигри и най-накрая – избора да загърби кариера на спортист и да се върне в България, за да прави кино.
Годината, в която Алекс се ражда, 1989, е повратна – сменя се политическата система в България и светът на обикновените хора е разтърсен из основи. В родната му София има протестни шествия и митинги. И въпреки че детството му преминава спокойно и безгрижно в съседен Самоков, преломността на рождената му година ярко бележи и живота му досега.
Алекс израства в любящото семейство на инженер и начална учителка. През 90-те години родителите му започват да се занимават с изкуство, имат и собствена галерия, което разширява кръгозора на малкия Алекс и му отваря апетита към различни форми на изкуство (въпреки че вуйчо му е човекът, който го въвежда в света на киното). Един от детските му герои е друг член на семейството – неговият дядо, който въпреки че заема високи партийни позиции цял живот, е добър, земен човек и се радва на уважението на всеки, с който е имал контакт. „До днес срещам хора, които ми казват колко готин човек е дядо ми. Това е примерът, на който искам да подражавам.“
На 15 Алекс се премества в София, за да учи в Испанската гимназия и да търси по-разнообразни възможности за спорт, който все повече го привлича. Въпреки спокойната си натура, харесва контактни и силови спортове. „Колкото си по-спокоен, толкова по-добре реагираш на терена“, обяснява Алекс. По това време попада и на записи на мачове по американски футбол и е пленен. В България обаче спортът не съществува. През годините има опити за сформиране на отбори, но без особен успех. Докато един ден Алекс не попада на билборд, анонсиращ създаването на клуб по американски футбол в София. Записва се веднага.
„Софийските мечки“ са любителски отбор, а хората – сред които 40-годишен адвокат, 19-годишно момиче, ИТ специалисти, скулптор, зъболекар, журналисти, посещават тренировките по-скоро за забавление или за да търсят отдушник, отколкото наистина да напреднат в спорта. Алекс си спомня за този период с прекрасни чувства, но и мечтае да играе с най-добрите, в САЩ. За да подобри техниката си, гледа клипове в YouTube и попива всяко движение на известни футболисти. Тренира с вериги в спортната зала и с хвърчила в парка и е на специален хранителен режим, за да натрупа необходимата телесна маса. Контузва се многократно, но това не го спира и само за няколко години става най-добрият играч по американски футбол в България. Междувременно започва да учи продуцентство в НАТФИЗ и когато не е на терена, снима рекламни клипове и други късометражни проекти. Това обаче не му е достатъчно.
Неговият шанс е в съседна Сърбия, която има силна лига по американски футбол. На сръбските шампионати идват и американски университетски треньори, за да търсят местни таланти за колежанската лига по американски футбол. Затова, когато през 2011 сръбският отбор „Кралево роял краунс“ го кани да стане част от отбора, Алекс приема веднага. За да спести пари, живее в старчески дом, храни се с възрастните хора (допълва оскъдното меню в дома с каквото предлага местният „магазин“ – барака, скована от отпадъчни материали, по описанието на Алекс), а пътя от дома до тренировъчната база изминава с автобус, който има дупка в пода. Честите контузии на терена му причиняват почти хронични болки в гърба.
Усилията на Алекс най-накрая се увенчават с успех – американски отбор провежда тренировъчен лагер до Кралево и това е неговият шанс да блесне. И точно тогава се случва това, което почти проваля всичко – Алекс и приятелката му претърпяват автомобилна катастрофа. Тя е със счупен таз, докато неговите наранявания не са толкова тежки, че да му попречат да играе. (И все пак на няколко пъти той почти припада от болка на терена.) Резултатът? Американският треньор, който наблюдава мача, му предлага спортна стипендия, за да учи и тренира американски футбол в САЩ.
След почти едногодишна борба с бюрократични пречки – първоначално му казват, че няма как да прехвърли кредитите си от НАТФИЗ, но и че не може да започне обучението си отначало, той най-накрая намира разрешение и заминава за градчето Бетани, в щата Оклахома, по-известен с унищожителните торнада, отколкото с американския футбол. Алекс си спомня как един ден той е зает с подготвяне на домашни в квартирата си, когато получава известие по телефона за приближаващо торнадо и инструкции да слезе в убежището на сградата (почти всички сгради в Оклахома са снабдени с такива). След няколко минути получава второ известие – за наводнение, и инструкции да напусне убежището поради опасност от удавяне. Третото известие, което получава за деня, е вече истински необичайното, смее се той – торнадото е минало през резерват за тигри и няколко от тях са избягали в резултат от разрушенията.
Алекс оцелява и нечовешкият му режим в продължение на две години включва 16-18-часови дни, които започват с тренировки в спортната зала, продължават с лекции и тренировки с отбора и завършват с писане на домашни и допълнителни тренировки. Алекс яде възможно най-евтината храна, за да си позволява големи количества от нея. За да спести пари за семестриални такси, взема максималния брой курсове всеки семестър. Допълва бюджета си като работи почасово като къртач на сгради. „Не съм най-добрият оператор или състезател… Истинският ми талант е, че не спирам. Като се заема с нещо, не се отказвам, докато не го постигна“, казва той.
През 2015 Алекс успешно защитава магистърска степен по бизнес администрация в Southern Nazarene University и въпреки че получава оферти да продължи да играе футбол от Канада и от щата Колорадо, Алекс ги отклонява. Той смята, че е постигнал целта – за две години да играе с най-добрите. След двуседмичен престой в България решава да остане. Решението му е повлияно от срещата му с Ярив Лърнър, собственик на киноцентър Ню Бояна Филм. От сътрудничеството им се ражда B2Y Productions, продуцентска компания с амбициите да се превърне в един от сериозните играчи на пазара в Европа. Четири години по-късно това е факт: B2Y продуцира рекламите на почти всички луксозни марки автомобили в света, снима документални филми и музикални клипове, има и няколко късометражни филма, както и една пълнометражна продукция (The Dare / „Предизвикателството“). B2Y са копродуценти и на филма „Да обичаш Пабло“ с участието на носителите на Оскар Пенелопе Круз и Хавиер Бардем.
Успехът не го е променил особено, смята Алекс. И е така – събеседниците му бързо забравят, че разговарят с един от най-успешните мениджъри в продуцентския бранш. Алекс е по момчешки естествен, позитивен, забавен. Все пак примерът на дядо му го учи, че успехът не е всичко и че е важно как ще те помнят хората. Затова от B2Y се стремят да са социално отговорни и инвестират в проекти, насочени към опазване на околната среда. Освен че често организират основни почиствания в снимачните райони, B2Y произвеждат пчелен мед и био сладка. Офисът на B2Y е пространство, свободно от пластмаса.
Предстои премиера на поредицата From Zero to Hero на компанията – десет истории на българи, постигнали успех със собствени усилия в България. Алекс създава поредицата, защото не обича да чува израза „българска работа“ в негативния му смисъл. Има много българи, които вършат много добра работа, затова е убеден, че „българска работа“ може е синоним на професионализъм и високо качество. „Всеки, който казва, че нещата в тази държава не стават без дори да опитат, са част от проблема“, смята той.
Засега B2Y няма да екранизира историята на Алекс, така че сценарият е свободен.
Поредицата From Zero to Hero е подкрепена от Фондация „Америка за България“.
Снимка 1: Цветелина Белутова, Капитал
