Пристъпваме почти пипнешком по неравната и леко стръмна горска пътека, осветена единствено от слабия лъч на ръчното фенерче на Агоп, нашият спътник. В тъмнината просветват и две въгленчета – очите на еленче, обитаващо района. Един по един се пробуждат нощните горски музиканти. Цвъртенето на гризач е последвано от плахата песен на щурци. Дочува се и далечният повик на кукумявка.
Внезапно мракът се отдръпва и излизаме на обширна поляна. Тук тъмнината е по-мека от тази в гората и с изгряването на всяка нова звезда се ориентираме по-лесно. Постепенно пред нас се открива гледка, сякаш излязла от епизод на сериала „НЛО досиета“. Хора с челници, разпръскващи червена светлина, сноват между няколко малки наблюдателни станции, оборудвани с телескопи и лаптопи. Екраните са с минимална яркост, за да не пречат на наблюденията. Разговорите също са приглушени, но настойчиви, оживени. Приближаваме се до циментирана площадка в едната част на поляната и пред очите ни оживяват мини лаборатория и нейните обитатели, които насочват телескопи, настройват камери и въвеждат данни в компютри.
Намираме се в откритата обсерватория, където в продължение на няколко седмици всяко лято ученици и преподаватели от лагер-школата по астрономия „Белите брези“ изследват космически явления и обекти. Вече близо половин век школата събира талантливи гимназисти и студенти от цяла България, водени от любовта си към астрономията и желанието си да задълбочат познанията си в областта чрез контакт с признати учени и практика. През деня участниците посещават лекции, а вечерите прекарват в изучаване на звездното небе.
Школата „Белите брези“ няма хонорувани преподаватели, нито платен персонал. Организира се от доброволци и е подкрепена от дарители като Фондация „Америка за България“. Вече над четвърт век съществува благодарение на ентусиазма и усилията на директора на Астрономическата обсерватория в Кърджали Агоп Узунбохосян, както и на десетките възпитаници, които се връщат от всички краища на света, за да преподават и помагат на по-младите участници. Сред възпитаниците и настоящи преподаватели са някои от най-успешните български учени – академици и изследователи, реализирали се в Института по астрономия на Българската академия на науките, Масачузетския технологичен институт в САЩ, Института „Франсис Крик“ в Лондон, Института „Макс Планк“ в Мюнхен, обсерваторията Lowell в САЩ (където е открита планетата джудже Плутон), Университета Валпараисо в Чили и Европейската северна обсерватория на Канарските острови. На работната площадка в резервата „Белите брези“ в Южните Родопи обаче всички са равни и преподаватели и ученици работят рамо до рамо.
Деана Тенева е третокурсник по генетика в Университета в Абърдийн, Шотландия. В школата е за осма поредна година. „Както Агоп казва всеки път в началото на лагера, „Брезите“ обикновено функционират на принципа на старите килийни училища, където по-големите обясняват на по-малките“, казва Деа. Тя самата все още учи, но е и отговорна за гимназистите в нейната група, която наблюдава екзопланети, звездни купове и астероиди.
Извършваните наблюдения не са самоцелни, обяснява Деа. Резултатите от летните изследвания обикновено се представят на ежегодната Национална астрономическа конференция във Варна през пролетта, а данните, които участниците събират през годините за астероиди, комети, звезди и други космически тела, неведнъж са били тема на научни трудове.
Милен Минев просветва със зелен лазерен „показалец“ в посока на Марс – който от 2003 не е бил толкова близо до земята, поради което е изключително ярък и голям. Милен, който посещава школата от 2011 насам, е докторант по астрономия и астрофизика в Софийския университет и представлява България в изследванията на високоенергетични гама-лъчи, провеждани в Европейската северна обсерватория. „За мен е удоволствие всяка година да идвам на „Белите брези“, да бъда две седмици сред природата, да наблюдавам всевъзможни интересни обекти от най-затънтените кътчета на Вселената, да получавам нови знания и да предавам наученото на по-малките“, казва Милен.
Тридесет и пет са летата, които професор Илиан Илиев от Института по астрономия към БАН е посветил на школата – като участник, лектор, ръководител. „Защо продължавам да се връщам? Това е моят прочит на максимата „Pay it forward“ (от английски, „Предай нататък“). Освен това е интересно, забавно, а последните години и леко носталгично“, казва професорът.
Мирослав Иванов е биолог в престижния лондонски институт „Франсис Крик“, но почти всяка година посещава школата поне за няколко дни, за да говори за човешкото тяло в Космоса. „Връщам се най-вече, заради усещането за принадлежност“, споделя Миро.
Сплотената общност пленява и Агоп и вече почти 50 години съдбата на школата е свързана с неговата. След първото си посещение в „Белите брези“ като студент по астрономия през 1970, когато е организирана първата лагер-школа, Агоп е отсъствал само три пъти – през двегодишния си престой в казармата и в годината, когато става баща. От 25 години Агоп ръководи школата, което включва както търсене на финансиране за оборудване и прехрана на близо 100 души всяка година, така и ежедневна грижа за участниците. Освен да помага на наблюдаващите с обработването на информацията, може често да бъде чут да напомня на най-малките „да се обличат“ за вечерните наблюдения и лично се грижи оставащите до късно в обсерваторията да получат „среднощна закуска“.
„Важно е някой да остане и да продължи започнатото. Моите преподаватели го направиха за мен, сега аз го правя за тях“, казва Агоп.
На сутринта, си вземаме довиждане с всички, което много прилича на раздяла с близки хора. Когато си тръгваме, мисля, че мяркаме и еленчето иззад боровете.
Снимки: 1. Ученици извършват наблюдения; 2. На урок по астрофизика; 3. Наталия, Агоп, Малин и Милен; 4. Една от първите лагер-школи през 70-те години
