Възможно ли е всяко дете да бъде прието в училище и в обществото, независимо от етнос, физически или затруднения, свързани с ученето? Как родителите и учителите на деца, нуждаещи се от допълнителна помощ могат да се чувстват добре подготвени за това предизвикателство? И най-вече, как всяко дете може да развие пълния си потенциал, да учи ефективно и да бъде успешно? Според д-р Джон Рейвънскрофт от Университета в Единбург и успешния опит на Шотландската образователна система, отговорът е един – чрез приобщаващо образование.
За да сподели този успешен опит, Д-р Джон Рейвънскрофт бе специален гост на кръгла маса на тема „Приобщаващо образование- образованието на 21-ви век“. Събитието бе организирано от Центъра за приобщаващо образование и се проведе на 27 март в сградата на Народното събрание под патронажа на Милена Дамянова, председател на Комисията по образование и наука.
Д-р Рейвънскрофт представи важните компоненти на приобщаващото образование. Той сподели, че ако специалните образователни потребности се разглеждат като нуждата от допълнителна подкрепа, те вече не са стигма или етикет, който се слага на децата. Ключов момент в приобщаващото образование е и учебната програма, която е еднаква за всички деца, но позволява към всяко едно от тях да се приложи индивидуален подход според специфичните му нужди, интереси и таланти. За целта е необходимо самите учители да бъдат подготвени за работа с деца, които имат нужда от допълнителна подкрепа. И най-важното – не само учебната програма, а и училището трябва да е едно за всички. Фундаментално правно на всяко дете е да учи заедно с връстниците си или както се е запитало едно българско дете, цитирано на конференцията: „Ако не учим заедно, как ще живеем заедно след това?“.
Д-р Рейвънскрофт отговори на множество въпроси на депутати, учители, родители и специалисти. Детайлно беше обсъдена темата за приобщаващото образование в България, както и Законопроекта за предучилищното и училищното образование.
