Петя Николова, основател на „Космически предизвикателства за деца“
Ние сме това, което ни вдъхновява, а обикновено ни вдъхновяват хора, които срещаме по пътя си.
Аз съм Петя и работя в детски научен център „Музейко“. Освен това съм създател на програмата „Космически предизвикателства за деца“, която дава възможност на деца между 6 и 10 години да опознаят съвременните технологии през призмата на космическите науки и изкуството. Такава съм от деня, в който срещнах Райчо Райчев и му казах, че искам да променя бъдещето, като създам научна програма за децата, които ще направят света по-добър. Протегна ми ръка и ми каза: „Щом искаш, ще го направиш, а аз ще съм с теб!“ Самият той е изключителен човек, който вярва в големите идеи и винаги постига целите си. Той е създател на програмата „Космически предизвикателства“ за младежи от 18 до 28 години. Основател е и на „Спейспорт“ – най-мащабната онлайн платформа за космическо обучение в Европа, както и на компанията за нано-сателити EnduroSat.
От миналата година съм и възпитаник на програмата Hidden No More на Държавния департамент на САЩ за жени лидери в STEAM (наука, технологии, инженерство, изкуство и математика – от англ. science, technology, engineering, arts, and math). Програмата е вдъхновена от филма „Скрити числа“ (Hidden Figures), разказващ за три афроамериканки, изиграли ключова роля в ранните години от развитието на космическите програми на НАСА в САЩ. Предизвикателствата пред главните героини – Дороти Воън, Мери Джаксън и Катрин Гобълс Джонсън, се оказват пречка и днес пред много жени в кариерното им развитие. Затова за втора поредна година Държавният департамент на САЩ събира изявени жени лидери в науката от цял свят именно за да изтъкне техните качества и заслуги.
Как попаднах в тази програма? Райчо видя обявата на Държавния департамент и ми каза, че това съм аз. Поколебах се преди да кандидатствам, защото прочетох, че всяко посолство на САЩ по света ще номинира само по една жена от страната, в която се намира, а от всички номинирани ще бъдат избрани само 50. Но понеже нямах време за губене, пуснах биографията си. И Райчо се оказа прав. От посолството избраха мен, а после и организаторите прецениха, че отговарям на профила на програмата.
Какво си представяте, когато чуете думата инженер или учен? Мъж с вратовръзка, очила и компютър? Някой с работни дрехи и куфарче с инструменти? Или пък младеж с тениска, дънки и слушалки? А жена с червило, маникюр и високи обувки? Ами мен?
Международни изследвания показват еднаква предразположеност у децата към точните науки, независимо от половата им принадлежност. Това означава, че стереотипите за успешния инженер се дължат не на физически или биологични белези, а на културни предпоставки. Да вземем за пример играчките в детските магазини. Ясно различаваме секцията „за момченца“ от тази „за момиченца“. Докато в едната е пълно с конструктори, машини и инструменти, в другата преобладават куклите и роклите. Когато растях с мисълта, че искам да съм принцеса, самата аз искрено се разочаровах да ме наричат умна – толкова по-важно ми се струваше да съм красива!
Сега си представете моята приятелка Амал от Палестина (на снимката тук), с която програмата Hidden No More ме срещна и която споделя, че в тяхната култура е недопустимо една жена сама да определя житейския си път. Тя е била предопределена за съпруга на неин братовчед и домакиня до гроб. Но Амал е случила на подкрепящ и обичащ баща, който застава зад нея, опълчва се на семейството и традициите и дава на детето си възможност да развива научна кариера. Сега Амал е професор по математика и материалознание в университета Ал-Азар, предана съпруга по любов и грижовна и всеотдайна майка.
Инженерите създават едни от най-значимите удобства за обществото и правят живота ни по-лесен. Решават проблеми като глобалното затопляне, предизвикателства в медицината, изобретяват технологии, които променят цялото човечество. Следователно женската половина от населението би следвало също да е пропорционално представена в гилдията. От почти 18 милиона учени и инженери в Европейския съюз обаче само 41% са жени, показва изследване на Евростат за мястото на жените в технологиите през 2017 г. Проучването е по повод Международния ден на жените и момичетата в науката, отбелязван на 11 февруари.
В световен мащаб съотношението е още по-контрастно. Има места по света, където жена инженер звучи екзотично или дори измислено като за сценарий на филм. Престоят ми във Вашингтон ме запозна с Кристин Фокс, заместник-директор в отдел „Политика и анализи“ в лабораторията по приложна физика на Johns Hopkins, вдъхновила главната женска роля във филма „Top Gun“. Оказва се, че изкуството и по-конкретно филмовото изкуство в днешни дни до голяма степен определя разбирането ни за света около нас. Актрисата Джина Дейвис дори стъпва на проучване за влиянието на медиите върху нагласите на обществото, вземането на решения и моделите за подражание. Самата тя изразява тезата: „If she sees it, she can be it“ или иначе казано – ако в киното, телевизията и други медии показваме повече жени лидери и представители на приеманите като „мъжки“ професии, те биха вдъхновили други жени. Така рано или късно жена инженер няма да звучи екзотично, а съвсем нормално.
Водена от интереса си към точните науки, когато завърших гимназия, избрах да уча в Техническия университет в София и да бъда инженер. Родителите ми се опитаха да ме разубедят, но колебание усетих чак когато се сблъсках с предразсъдъците, че щом съм жена, не мога да се справя с практическите задачи или програмирането. Явно не съм единствената, подложена на съмнения дали ще се справи. Ето какво каза друга от участничките в програмата „Hidden No More“ – Емилия от Словения (на снимката с мен пред студиото на Universal): „Често се случваше в университета преподавателите да ме питат: „Емилия разбра ли?“ Сякаш е еталон за незнание и ако тя е разбрала казаното, значи и всички останали в залата (мъжете) вече са. На изпитите обаче Емилия има високи резултати, а онези, които по подразбиране са по-знаещи от нея, биха могли само да завидят на успеха ѝ. Освен впечатляващо умна, Емилия очарова със своята добрина и лекота в общуването. Тя не се конкурира със състудентите си и предлага искрено приятелство. Един ден те събират смелост да я попитат: „Емилия, ти си красива, умна, добра, НОРМАЛНА… Как реши да станеш инженер?“
Историята на Емилия е и моя история. Аз бих попитала: „Какво ненормално има в това една жена да бъде инженер?“ Това се пита и Мери Джаксън, една от главните героини във филма „Hidden Figures“.
Една седмица след пристигането ни бяхме разделени на шест отбора, всеки от които се отправи към град в различен щат. Първата дестинация, към която потеглих заедно със съотборничките ми от Белгия, Чехия, Египет, Индия, Мавриций, Палестина и Южна Африка беше Грийнсборо, Северна Каролина. Не знаех нищо за Грийнсборо, а и не очаквах много. Но понеже през цялото време гледах на това пътуване като на подарък от съдбата, бях решена да взема максимума от него.
В Грийнсборо се впечатлих силно от посещението ни в местното STEM Early College. Там срещнах една много смела директорка, която при подбора на ученици търси онези, които притежават „нещо“, независимо от техния пол, расова и етническа принадлежност или икономическите възможности на родителите им, и едни изключителни учители, които имат индивидуален подход с учениците, за да развият „нещото“.
Но най-впечатляващи остават възпитаниците на училището – зрели за възрастта си и целеустремени млади хора, готови да направят света по-добро място за живеене. Всички ние стояхме безмълвни и слушахме техните описания на проектите, върху които работят – справяне с глада, сърдечните заболявания, виртуална реалност, възприемането на изкуството според половата принадлежност. Още чувам ясно в съзнанието си думите на тези шестнадесет-седемнадесетгодишни младежи: „Grades don’t make you who you are!“ („Оценките не правят човека!“) или „In this environment I’m not a statistical unit.“ („В тази среда не съм просто статистическа извадка.“).
Тогава за първи път си дадох сметка на какво се дължи безспорният успех на програмата „Космически предизвикателства за деца“ – ключът беше отношението към участниците. В програмата няма грешен проект, няма оценки. Всяко дете е ценно заради собствените си умения и възможности.
Пример за това е десетгодишната Мария, която успя да вмъкне заниманията в програмата между срещите с училищния педагог и индивидуалната работа с ресурсен учител, наложена от етикетите „дислексия“, „диспраксия“, „епилепсия“, „дефицит на внимание“ и други дисфункции. Мария е изключително находчива, сръчна и интелигентна млада дама, която без особени усилия премина 12 космически мисии на програмата. Дали ще стане инженер, филолог или ветеринарен лекар зависи изцяло от нея, а аз съм щастлива, че ѝ дадохме шанс да развие умения, които не подозираше, че притежава.
Програмата е създадена така, че да помага на всяко дете да получи трайни знания, пречупени през собствените му интереси. Петгодишният Климент посвети повечето от проектите, върху които работеше, на опазването на пингвините, тук на Земята, а след като завърши програмата, се завърна като ментор на своя най-добър приятел. Добрият пример неминуемо води до вълна от последователи.
„Hidden No More“ за мен беше изключителна възможност да сбъдна и някои детски мечти – да видя с очите си совалките Discovery и Endeavour, да посетя лабораторията по приложна физика на Johns Hopkins и лабораториите в Joint School of Nanoscience and Nanoengineering, Fermi National Accelerator и University of Southern California, както и да надникна в кухнята на няколко научни центъра. Програмата беше интензивно наситена с професионални срещи и културни събития, впечатляващи личности, големи идеи и вдъхновяващи преживявания. Месеци след това съм все още под влиянието на емоциите, заредена с енергия и устремена да продължавам все напред и нагоре!
