Весела Христова преподава история в Немската гимназия в Бургас и вместо да изисква от учениците си да наизустяват сухи факти за комунизма от учебниците по история, тя им възлага изследователска мисия – да интервюират роднини, да съберат предмети, снимки и спомени от това време и да анализират противоречивите мнения за периода.
За да навлязат в темата за репресиите на комунизма, учениците разиграват дело срещу „враг на народа“, а за презентациите си си слагат червени пионерски връзки. Целта на преподавателката им е те „да почувстват миналото не само с ума, но и със сърцето и ръцете си“ – сякаш те самите са го изживели.
Христова използва и „метода на чантата“, за който научава в обучение на Фондация „Софийска платформа“. Учениците трябва да назоват предметите в една чанта, които не са били достъпни за хората преди 1989 Методът на чантата е изключително ефективен за преподаване на близкото минало в България, разказва Луиза Славкова, изпълнителен директор на Софийска платформа, тъй като позволява на младите хора да сравнят миналото със собствения си живот и да решат дали биха могли да живеят без определени свободи, като например възможността да избират какво да облекат за училище или да притежават мобилен телефон, да пътуват в чужбина или да изразят несъгласие с несправедливо решение на правителството.
Тийнейджърите често с шок научават, че преди 1989 публичното изразяване на недоволство е било забранено и изключително опасно, режимът строго е контролирал външния вид (и дори дължината на ноктите!), а често в магазините са липсвали дори най-основни стоки като месо, обувки и тоалетна хартия. За задгранично пътуване е било необходимо специално разрешение, а такова са получавали малцината с тесни връзки с комунистическия елит.
„Според национално проучване от 2014, 94% от хората, израснали по времето на прехода, не знаят нищо за комунизма и живота преди 1989 Малкото информация, която имат, е изкривена от лични спомени или пропита от носталгия“, казва Славкова. Комунистическият период е едва в края на учебната програма, а учениците нямат особен стимул да го изучават, тъй като той не влиза в изпитните теми по история за кандидат-студенти.
Да запълни липсата на обективна информация за българската история през 1944-1989 е мисията на Софийска платформа. Чрез организиране на обучения и публични дискусии, посещения в училища и изготвяне на публикации, фондацията цели да подобри изучаването на комунистическия период в страната и да подпомогне формирането на здраво гражданско общество, което да не повтаря грешките от миналото. С подкрепата на Фондация „Америка за България“, през последните пет години Софийска платформа е организирала над сто дискусии и обучения в цялата страна, а през май 2017 издава „Исторически сборник за комунизма в България“ и наръчника за учители „Инструменти за преподаване на близкото минало“.
Софийска платформа организира и множество срещи между младежи и хора, пострадали от репресиите на режима. Един от най-обичаните съмишленици на фондацията е Георги Саръиванов, Гого, бивш политически затворник заради родството си с индустриалци. Той успява да избяга на Запад, но след промените се връща в България. Въпреки напредналата си възраст, през 2014-2016 Саръиванов посещава училища и води множество дискусии с ученици, на които показва веригата, с която е бил окован в затвора. Той почива два дни преди последната си насрочена среща с младежи.
С течение на времето жертвите на комунизма си отиват, но ние няма да позволим техните истории да бъдат забравени, казва Славкова. „Работата ни с Гого и други свидетели на комунизма е важен начин да образоваме младите в България и да съберем куража да продължим напред в страна, където историята повече разделя, отколкото събира.”
