На 1 окт. 1888 г. „без всякакъв шум, почти скрито от обществото“ отваря врати първото българско висше учебно заведение. В новопостроената сграда на Първа мъжка гимназия в София е открит Висш педагогически курс, който да „дава висше образование и да подготвя учители за средните училища“. Само няколко месеца по-късно той е преобразуван във Висше училище. За пръв ректор е избран Александър Теодоров-Балан, възпитаник на университетите в Прага и Лайпциг и доктор на Пражкия университет.
Субсидиран от държавата, Университетът има финансовата подкрепа и на много благодетели и меценати. Българската общественост изпитва традиционно преклонение пред просветата и науката. Заможни българи, натрупали състояние, хора от средна ръка, а дори и с по-скромни възможности заделят средства, за да подпомогнат и насърчат българското висше образование. Формите са много и най-разнообразни. Със завещани или дарени пари, ценни книжа или имоти те учредяват фондации и фондове, участват с волни пожертвувания в общонационални инициативи, даряват книги и цели библиотеки, оборудване и т.н.
На фондациите Университетът дължи някои от най-големите си придобивки – построяването на централната му сграда и на Университетската библиотека, изграждането на общежития за студенти, подпомагането на бедни студенти, специализации в чужбина за повишаване на квалификацията и др.
Прочетете цялата статия тук.
