Няма нищо подобно на нея в радиус от стотици километри.
Необичайната архитектура на Свещарската гробница я прави световноизвестна веднага след откриването ѝ от археолози през 1982 Оттогава е обект на проучвания и множество догадки.
Гробницата се намира близо до село Свещари, на пътя между Разград и Силистра в Североизточна България. Експертите смятат, че е построена през III век пр.Хр., за да съхранява останките на Дромихет, могъщ тракийски владетел, който побеждава в битка наследника на Александър Велики Лизимах и в крайна сметка се жени за дъщеря му. Недовършените декорации в гробницата сочат, че нейният обитател вероятно е починал внезапно.
Траките, обитавали Балканския полуостров в древността, не са оставили никакви писмени документи, така че всичко, което знаем за техния живот и обичаи, идва от разкопките на светилищата им и от това, което техните съвременници са писали за тях. Тракийските племена често воювали с македонските си и гръцки съседи. И все пак между тях е имало и културен обмен. За това, че племето на Дромихет – гетите, е имало досег с културата на Древна Гърция, свидетелстват десетте женски статуи, украсяващи погребалната камера на Свещарската гробница; кариатидите са характерни за елинската архитектура. Интересно е, че красивите женски фигури, както и изящните декорации в свода на гробницата са единствените по рода си, открити в тракийски некропол.
По-типично тракийските елементи на гробницата са, че е построена в могила и че нейният обитател е погребан със съпругата и конете си.
Експертите смятат също, че Хелис, изгубената столица на гетите, се е намирала в района, тъй като в близост до Свещари са открити голям брой тракийски светилища и останките на укрепен град. Поради необичайната си украса и тъй като предоставя богата информация за културата на гетите, през 1985 Свещарската гробница в включена в списъка на ЮНЕСКО на световното културно наследство. Тя е втората тракийска гробница в България в списъка на ЮНЕСКО, след Казанлъшката.
България е известна с тракийските могилни некрополи, като се смята, че в страната има до 60 000 тракийски могили, повечето от които тепърва ще бъдат проучвани. И все пак много от тях не са обществено достъпни, а някои, като Казанлъшката и Александровската, са копия. (Дубликатите са построени за тяхна защита, тъй като гробниците са ограбвани от иманяри и много артефакти в тях са повредени.)
Свещарската гробница е оригинал. Тъй като никога не е била разграбена и е открита сравнително наскоро, тя е прекрасно запазена, като по лицата, косите и одеждите на кариатидите дори личи, че някога са били оцветени. Досега в гробницата е извършвана само козметична консервация.
Архитектура, датираща отпреди две хилядолетия и половина, изисква реставрация и подобрения, за да бъде опазена и посещавана дългосрочно. Затова през октомври 2018 посланикът на САЩ в България Ерик Рубин обяви, че Посланическият фонд на САЩ за опазване на културното наследство ще дари 184 000 долара за консервацията на гробницата, както и за изложбени и инфраструктурни подобрения на обекта. Проектът за реставрация ще се ръководи от фондация „Кредо Бонум“.
Инвестицията на американското посолство в българското културно наследство надхвърля един милион щатски долара и е помогнала за запазването на важни исторически сгради, като църквата „Св. Йоан Алитургетос“ в Несебър; две християнски гробници от 4-ти век в София; тракийската могила на Крън II край Казанлък; Куршум джамия в Силистра; мозайки от 3-ти век в Пловдив; библиотеката и джамията на Осман Пазвантоглу във Видин.
Докато сте в района на Свещари…
Свещарската гробница е част от историко-археологическия резерват „Сборяново“, включващ над 140 археологически обекта от различни епохи. Не забравяйте да посетите тракийското светилище в Камен рид, датиращо от 1-ви век пр.Хр., както и останките на укрепен тракийски град – вероятно Хелис, столицата на гетите.
Посетителите могат да разгледат и Демир баба теке. Смята се, че тук почива ислямският мистик и лечител Демир Баба, живял през XVI век. Култовият комплекс (теке) на Демир Баба е построен върху хилядолетно тракийско светилище (от което е оцелял каменният олтар в двора на текето), а за водата от извора се говори, че е лечебна.
Насочете се на югозапад и посетете Археологически резерват „Абритус“ в Разград, в който ще видите руини от древния римски град Абритус. Край Абритус през 251 се води решаваща битка между римляните и нахлуващите готи (същите, които почти напълно разрушават Филипопол, днешен Пловдив, предишната година). В битката загива римският император Деций Траян, първият римски император, убит от варвари.
Снимка: Interact-Bulgaria, Wikimedia Commons
