Има ли случки, способни напълно да променят пътя на човек – само защото е бил на определено място в определен момент? Преди три години Светослав Василев е портиер, а днес програмист, който вярва, че именно такава случка преобръща живота му, като му позволява да преследва мечтите си и да се развива в родната си Враца.
Повратният момент настъпва няколко месеца по-рано, когато Емилиян Кадийски посещава интернет залата, в която работи Светльо. Емилиян е опитен програмист и учител по информатика и чрез току-що основаното „Враца софтуер общество“ се опитва да популяризира професията програмист в родния си град. Безплатните курсове по програмиране, които „Враца софтуер“ предлага, са отворени за безработни, работещи и гимназисти с интереси в областта. Светльо се зачита в рекламните брошури за един от предстоящите курсове, които Емо идва да отпечата, и решава да се яви на приемния изпит.
Няколко седмици по-късно, Светльо е убеден, че се е провалил на теста. Определя го като много труден, а уменията си, придобити предимно от самообучение, като недостатъчни, за да се справи със задачите по математика, компютърни умения и английски език. На излизане от изпитната зала си казва, „Нищо не стана, но поне опитах“ и продължава с дотогавашния си живот. Междувременно започва да работи като портиер-охрана в едно от местните училища.
Когато е първа смяна в училището, Светльо често навива будилника си за 5:30 сутринта, за да започне работа в 6:30. Обичайно се събужда с надеждата, че денят му ще мине бързо, за да са по-неусетни осемчасовата пауза между закуската и топлия обяд и монотонността на живота, който някак си се случва покрай него, а не с него… Днес, ако е буден в 5:30 сутринта, обикновено е от вълнението, породено от започването на нов проект, или от творческата треска при завършването на клиентски уебсайт. Светльо е главно действащо лице в множество проекти, свързани не само с програмиране, но и с изграждане на интерфейс и работа с клиенти. Пауза за обяд може да вземе когато пожелае, като доходите му позволяват да се храни навън – и то всеки ден.
Кога нещата започват да се обръщат в негова полза?
Светльо не само че се справя с приемния изпит за курса на „Враца софтуер“, но резултатите му са завидно добри за момче, за което академичните изяви не са били приоритет в училище. И въпреки че той самият обяснява поврата в живота си с появата на Емо и „Враца софтуер“, интересът му към компютрите, хъсът да се докаже и способността да работи здраво го съпътстват още от детството му. От малък полага огромни усилия, за да напредне в двете си големи страсти – футбола и музиката. Пее в училищния хор от първи клас, след пети се премества в музикалното училище във Враца, където започва да свири на барабани, а след осми клас се записва в местното спортно училище със специалност футбол. Въпреки че е титуляр в 50% от мачовете, в малкия град възможностите за спортна кариера са ограничени. По това време се изчерпва семейният бюджет за образование, а с него и шансовете на Светльо да продължи обучението си. Тъй като няма връстници, които да го споделят, компютърното му хоби – подхранвано само от вуйчо му, който му подарява първия му компютър и самоучител по програмиране, остава на заден план.
До 25-тата си година Светльо работи като сервитьор, работник в шоколадовата фабрика в Своге, администратор в компютърна зала, портиер. Продължава да работи на пълен щат и по време на деветмесечния курс на „Враца софтуер“, поради което обучението не тръгва гладко. В училището работи на смени и се налага да посещава различни групи в софтуерната академия, но тъй като те не вървят с еднакви темпове, на моменти е напред с материала, а в други изостава. Сънят му също страда, особено когато започват по-трудните модули и зачестяват практическите задания.
Предизвикателствата не само не го обезсърчават, но и стимулират апетита му за знания. Пет месеца след началото на курса, започва да се явява на състезания за програмисти и още с първото си участие в регионален „хакатон“ ¬– маратон за програмисти, постига трето място. Отборът на Светльо създава уебсайт за община Враца, показващ колко паркоместа има в сините зони в реално време. С проекта за сайта „Баба кетъринг“ – онлайн магазин за храна, сготвена от възрастни хора на село, той и съотборниците му печелят първо място на следващия хакатон. „Да дадеш всичко от себе си за ограничено време е супер зареждащо“, казва той.
Софтуерния курс завършват по-малко от половината от хората, започнали го със Светльо. Той е сред тях, но все още не се чувства достатъчно сигурен, за да се отдаде изцяло на програмирането. За да добие повече опит, работи по софтуерни проекти вечер, след работа в училището (сред тях е създаването на дигитален архив за регионалната библиотека „Христо Ботев“ във Враца). През януари 2017 се присъединява към Inveitix – софтуерна компания, чийто екип е съставен от възпитаници на академията на „Враца софтуер“. Inveitix създава уебсайтове, игри и приложения за клиенти от образованието, туризма, неправителствения сектор и бижутерийната индустрия.
Освен че помага на родителите си да ремонтират семейния апартамент, приходите от новата си работа Светльо почти изцяло инвестира в образование – в собственото си, като посещава допълнителни обучения (благодарение на които днес вече е PHP инженер, сертифициран от Zend), както и в това на по-малкия си брат, който от тази година е студент на негова издръжка. Активен е и в дейността на „Враца софтуер“. Освен че разработва платформа, в която курсистите могат да качват и да получават обратна връзка за своите проекти, планира да помага и като ментор на бъдещи курсисти.
На себе си пожелава да не престава да се развива: „Тази Коледа имам повече знания от миналата. За следващата, си пожелавам да имам повече знания, отколкото имам тази.“
Пожелаваме му го и ние!
Фондация „Америка за България“ подкрепя дейността на „Враца софтуер общество“ от 2017
