Весислава Антонова
В края на юли тази година международната организация „Репортери без граници“ публикува доклад със заглавието „Мисията е възможна: разследващата журналистика в България“. В анализа пише, че може и да е парадоксално, но за мотивирани журналисти в България е лесно да открият, разследват и събират доказателства за корупция и злоупотреба с власт. Проблемът идва в момента на публикуването на разкритията, когато вместо аплодисменти на благодарност журналистите почти сигурно се сблъскват със стена от мълчание, власти с „широко затворени очи“ или по-лошо – биват следени, тормозени и обезсърчавани чрез кампании за очернянето им и са наричани „врагове на държавата“.
Близо два месеца след публикуването на доклада на „Репортери без граници“, българският медиен пазар излъчи нова доза негативни новини и дори вкара страната ни в международния информационен обмен. Повод за това стана задържането от полицията в Радомир на двама разследващи журналисти – Димитър Стоянов от сайта „Биволъ“ и румънския му колега Атила Биро от RISE Project.
Главният редактор на „Биволъ“ Атанас Чобанов разказва, че преди около половин година изданието е получило достъп до голяма (70 гигабайта) база данни, съдържаща различни документи – частни и официални, които онагледяват схеми за злоупотреби с фондове на ЕС. Работата по систематизирането на информацията продължила с месеци и в понеделник била публикувана първата статия от т.нар. поредица „Джи Пи Гейт“.
„След като публикувахме статията, започнахме да получаваме информация от различни източници“, разказва Чобанов. Според един от сигналите оригинални документи се пренасят с автомобили от София към Радомир и се унищожават.
С журналисти от „Биволъ“ се свързват от ГДБОП (Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“), провежда се среща, но изгарянето на документи продължава. От сайта не са убедени, че полицията ще се намеси, и решават сами да отидат на посоченото им от източника място. Така вечерта с кола край село Егълница се оказват Димитър Стоянов, негова приятелка адвокат и Атила Биро, който работи заедно с „Биволъ“ по различни разследвания. Когато тримата отиват до огнището, се появяват полицаи, които ги задържат. В заповедите им за задържане е записано, че са били арестувани, защото са навлезли в периметъра на местопрестъпление. На следващия ден арестът им се превърна в международна новина.
„Репортери без граници“ публикува отворено писмо, в което защити журналистите и осъди задържането им. Организацията обръща внимание, че разследващите журналисти в България често са подложени на натиск, който варира от предупреждения до сплашване и физически нападения. Организацията отново припомня, че страната ни заема най-ниската позиция на държава членка на ЕС в класацията им за свобода на медиите за 2018 – 111-то място от общо 180 страни. Все по-лошото ѝ класиране през годините онагледява историята на българската медийна несвобода, а в голяма степен и подкопаните демократични процеси в страната.
Медиите са гарант за политическия плурализъм и прозрачността, както и инструменти за функционирането и трансформирането на демокрацията. За съжаление качествените медии у нас са в сериозна криза. За тях от години заплахите идват от две посоки: политиката и пазара. Тези две сфери водят до деформации в медийните практики и разкриват реалните рискове за характера на публичността и за функционирането на демокрацията.
Формално медиите се ползват с политическа независимост, като това е нормативно изискване за обществените радио и телевизия. Същевременно в последните десет години има достатъчно показателни примери, които пораждат подозрения и дори убеденост, че те са взаимно проникнати. Между тях съществуват скрити връзки и обвързаности, при това зад гърба на тези, на които са призвани да служат – гражданите. Достатъчен е примерът с модела на финансиране на обществените медии, практически изцяло зависими от държавния бюджет. Или пък лобистките намеси при промени на медийното законодателство, които пряко засягат пазара.
Българските медии са изпаднали в апатия. Тонът им е станал авантюристично-битово-фамилиарен по отношение дори на политическото говорене, което довeде до краха на сериозната журналистика. Четвъртата власт има нужда от много сериозна промяна, от радикален рестарт, за да мине на страната на хората и да започнат те отново да ѝ вярват. Сега медиите отново са се затворили в минималистичната си първична функция да бъдат единствено регистратори на случващото се. Липсва им критичния поглед, текстовете каузи, анализите имат все по-малко място по страниците им. Медийното има нужда от рестарт, но все още не е ясно от къде ще дойде енергията за това ново начало – но то няма как да се случи без помощта и на обществото.
Весислава Антонова отразява медиите и медийния пазар за „Капитал“ от 2004 насам.
