Нова постоянна изложба в Сопот събира едно забележително семейство – и разкрива какво свързва членовете му отвъд прочутата фамилия.
Нямате време за четене? Слушайте история в Spotify:

Професорът говори прекалено бързо. Уроците са трудни. Борис е заминал да следва в Париж и началото явно не е леко. У дома майка му получава вестите и сяда да му пише.
„То всяко нещо е така мъчно, а после човек свиква и не е така мъчно“, успокоява го тя. И заръчва: „Ти гледай да си здрав и да си постоянен“.
Писмото е от ноември 1899 г. Майката е Съба Вазова. Самата тя се научава да чете едва като девойка – у дома, с помощта на брат си – но четенето се превръща в нейна страст за цял живот. Десетилетия след първите си срещи с буквите насърчава най-малкия си син да не се отказва пред трудностите на образованието.
Към края на писмото предава поздрави от близките. Сред тях е и „бачо ти Ивана“ – Иван Вазов. За нас той е патриархът на българската литература. За Борис е големият брат, който му изпраща поздрави чрез мама.
Писмото е част от новата постоянна изложба „Домът на Вазови“ в къща музей „Иван Вазов“ в Сопот. То подсказва и каква среща ни очаква тук. Около най-известния представител на фамилията отново застават родителите му, братята и сестрите, техните семейства. Писмата, снимките и личните истории разкриват отношенията, които свързват отделните биографии.
„Събрахме едно семейство отново заедно“, казва директорката на музея Борислава Петрова.
И то какво семейство. В него израстват народният поет, двама генерали, лекар и юрист с докторска степен. Сестра им Въла завършва гимназия през 1885 г. – постижение за момиче от онова време. Родителите им са имали далеч по-малко възможности да учат, но възпитават у децата си любов към знанието и ги насърчават да постигнат повече.
Какво в този дом им дава сили да стигнат толкова далеч?
Изложбата ни допуска до семейната среда, в която любознателността се насърчава, образованието заслужава усилия, а трудностите се посрещат с подкрепа. Грижата един за друг продължава и когато децата отдавна са пораснали и вече имат свои семейства, професии, обществено признание.
В „Домът на Вазови“ славата не отменя домашните имена. Литературният класик остава „бачо“, генералът се подписва като „тати“. А майка им продължава да се тревожи дали са здрави и да ги насърчава, когато им е трудно.
Усмихваш се – това можеш да го чуеш и у дома.

Място на пейката
Не е запазена обща снимка на семейство Вазови с бащата Минчо. Затова изложбата ни посреща с рисунка на художника Йозеф Обербауер към „Под игото“,На нея чорбаджи Марко вечеря с децата си – семейна сцена, вдъхновена от дома на самия писател.
По-нататък пейка, застлана с черга, ни приканва да поседнем. Меката светлина и книгите допълват усещането за дом. Пейката напомня за Съба, която чете на децата си. Жената, която някога сама е трябвало да наваксва с буквите, през книгите отваря за тях нови светове.
Знаем какво ще постигнат тези деца и затова тази обикновена семейна сцена вълнува така особено. Още няма народен поет, няма генерали – има деца, които слушат. Един ден едно от тях ще напише книгите, с които ще пораснат поколения български деца.
В спомените си Съба разказва и за разрушаването на този свят по време на „Страшното“ – опожаряването на Сопот през 1877 г., бягството на семейството и убийството на съпруга ѝ Минчо. Домът, който изложбата ни помага да си представим, е изгубен. Децата поемат по различни пътища, но продължават да търсят близост в писма, да споделят тревоги, да си изпращат снимки и вести.


Почести и поврати
„Трябва да победим или… да умрем. Друг избор няма.“
През септември 1918 г. Владимир Вазов записва тези думи в дневника си. При Дойран предстои изпитание за всичко, което е подготвял с войниците си – укрепленията, отбраната, способността им да издържат на настъплението. Далеч по-многочислените британски и гръцки войски атакуват, но българските позиции устояват.
В семейството вече има един герой от бойното поле. Пет години по-рано Георги Вазов командва войските, които пробиват отбраната на Одринската крепост. След продължителната обсада този пробив отваря пътя към победата.
Двама синове на Съба и Минчо свързват имената си с две от големите победи в българската военна история.
Сред семейните писма и снимки в изложбата има и дописка от английски вестник. Тя разказва за посещението на генерал Владимир Вазов в Лондон през 1936 г., когато Британският легион го посреща с почести. Някогашният противник помни достойния си съперник.
Само осем години делят това посрещане от принудителното му изселване от столицата. След 9 септември 1944 г. новата комунистическа власт не пощадява и героя от Дойран.
Домът, който опознаваме в изложбата, е дал на България хора, които ѝ посвещават живота си. Историята невинаги им отвръща с признателност.

Между две изречения
След всичко научено за това необикновено семейство се задържаш по-дълго пред портретите на изхода. С помощта на технологиите Вазови отново са събрани заедно, а лицата им се раздвижват в анимирани портрети (и едва доловимо напомнят за вълшебните картини в Хогуортс). Съба е с внуче, Минчо също е тук, Въла сякаш те поглежда. Имаш чувството, че вече се познавате. Знаеш кой на кого е писал, за кого се е тревожил, какво е преживял.
Спомняш си думите над входа, с които започва „Под игото“: „Тая прохладна майска вечер чорбаджи Марко, гологлав, по халат, вечеряше с челядта си на двора.“
След разказа за Вазови в тази вечеря има нещо още по-скъпо – семейството е заедно, у дома, преди изпитанията.
На излизане над вратата стои последното изречение от романа: „Тоя луд беше единственият човек, който се осмели да протестира.“
Между семейната вечеря и самотния протест е побран цял роман. В изложбата между тези две изречения опознаваме хората, сред които е израснал неговият автор. И познатите от училище думи ти стават още по-близки.
Може би е време да отворим книгата отново.

Отидете на гости у Вазови. В къща музей „Иван Вазов“ в Сопот можете да видите как изглежда едно забележително семейство отблизо – до големите дела има място и за целувките на „тати“.
***
По „Домът на Вазови“ работиха:
Обновяването на постоянната експозиция е осъществено през 2024 – 2026 г. с подкрепата на Фондация „Америка за България“, Община Сопот и къща музей „Иван Вазов“ – Сопот.
Водещ изпълнител – студио ХОРА: арх. Андрей Ходкевич, арх. Цвета Нисторова, арх. Пламен Генчев, Събин Събинов, Весела Герчева, Ваяна Симеонова, Мартина Венкова, Денис Гачев и Александър Красночаров.
Куратор: Тотьо Христов.
Научни експерти: д-р Борислава Петрова, Веселина Божкова, Виктор Топалов, доц. д-р Владимир Станев, проф. дфн Милена Кирова и Тотьо Христов.
Експозиционни текстове: д-р Борислава Петрова, Веселина Божкова и Зорница Христова. Превод на английски: Зорница Христова.
Графичен дизайн: punkt.studio – Красимир Ставрев, Надежда Каридова и Никол Дечева.
3D анимация: ANIMAJOR – Калина Атанасова и Явор Бонев.
Обновяване на стенописите: Бойка Райчанова.
Гласовете в аудиозаписите: Момчил Степанов, Петър Върбанов, Стефка Янорова, квартет „Белканто“ и д-р Боян Цветков.
Изпълнение
- Строителство: Булстрой и Ко.
- Мебели: Furnit.
- Отопление и вентилация: TULIPS.
- Строителни материали: Flugger, Поларис Продукт и Баущоф + Метал ООД.
- Осветление: Polaris Lighting.
- Озвучаване: Dynacord Bulgaria.
- Печат: Козирог ЕООД.
- Експозиционни елементи: Мар мебели и PIXL Factory.
- Електромонтажи: ЕЛ ТОП 2000 ЕООД.
- Озеленяване: Грийн гардънс ЕООД.
Материали за проекта дариха
Поларис Продукт, Dynacord Bulgaria, Etem, Furnit, Jaf, KNAUF, Knauf Insulation, Kourasanit, NIDO, Polaris Lighting, Rollplast и Tulips.
Изображенията и видеоматериалите са предоставени от и принадлежат на
Български исторически архив към Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“; Българска национална телевизия; Държавна агенция „Архиви“; Държавен архив – Велико Търново; Киноклуб Супер 8; къща музей „Иван Вазов“ – Сопот; Национален литературен музей; Художествен архив към Народен театър „Иван Вазов“.
Благодарим ви!

