Честото миене на ръце е едно от малкото ефективни средства срещу коронавируса. Щателното сапунисване на ръцете за поне 20 секунди и изплакване с чиста, течаща вода унищожава повечето вируси и бактерии. Работа върши както топлата, така и студената вода, но в лошо време продължителен контакт с незатоплена вода е, меко казано, неприятно усещане.
През изминалата зима покривът на един от центровете от семеен тип на фондация „Сийдър“ в Кюстендил протича и поврежда газовото котле, което загрява водата за сградата, оставяйки обитателите ѝ без топла вода. Така миенето на ръцете както за живущите в центъра, така и за грижещите се за тях възпитатели се превръща в стресиращо преживяване. Вземането на душ става невъзможно.
Редът, спокойствието и предвидимостта в заниманията са ключови за добруването на живеещите в центъра младежи, които са с интелектуални и физически увреждания. За тях е особено трудно да разберат наложените от коронавируса промени в ежедневието им. Забраната за излизане и участие в допълнителни занимания, ограничаването на движенията им до територията на центъра, повсеместната миризма на дезинфектант и задължителното носене на маски предизвикват страх и тревожност. За капак на всичко се счупва и газовото котле.
„В началото беше особено сложно“, разказва изпълнителният директор на „Сийдър“ Александрина Димитрова. „Питаха ни: „Защо не можем да излезем, защо не можем да се видим с приятели?“ На всички трябваше да обясняваме, да ги успокояваме. Те по-трудно понасят промяната.“
Възпитателите в центъра търпеливо обясняват всички промени и осигуряват възможно най-плавен преход към извънреден режим на живот за младежите, но житейските несгоди като неработеща отоплителна система са трудни за пренебрегване. Подмяната на котлето става приоритет. От „Сийдър“ намират нов уред на достъпна цена и се договарят с местна фирма да извърши инсталацията му при преференциални условия. Това, което остава, е да намерят средствата, нужни за ремонта.
Фондация „Сийдър“ предоставя социални услуги на деца и младежи в неравностойно положение. Около 60% от работата ѝ се финансира от държавата, като това осигурява най-необходимото – покрив, прехрана и достатъчно персонал, който да отговаря на най-належащите нужди на подкрепяните деца и младежи. Организацията обаче се стреми да предложи възможно най-добрата грижа, така че всяко дете да развие своя пълен потенциал. За да отговори на нуждите на всички деца чрез своите услуги и наеме необходимия брой възпитатели, терапевти и педагози, както и за да осигури нужното обучение и подкрепа на своя персонал, „Сийдър“ разчита на дарители. С дарения се финансира и отстраняването на аварии като тази със счупеното котле.
„Сийдър“ набира една трета от сумата, необходима за ново котле, от индивидуални дарения през българската платформа за дарения Platformata.bg. Дарение по програма StandingTogether на Фондация „Америка за България“ и Посолството на САЩ осигуряват разликата. Новото котле вече е монтирано в центъра в Кюстендил, а миенето на ръце се случва с много повече охота.
Предизвикателствата пред организацията обаче не са се изчерпали.
Около 100 деца и младежи разчитат на грижите на „Сийдър“ в един дневен и осем жилищни центъра в Кюстендил и Казанлък, а над 3000 са подкрепените от организацията от създаването ѝ през 2005 г. досега. Много от младежите се нуждаят от 24-часова грижа и специализирана терапия. Повечето преминават през учебна програма, пригодена към техните нужди. За служителите на „Сийдър“ няма прекалено „трудни“ деца или деца, на които не може да се помогне; всяко дете заслужава обич, грижи и възможността да разгърне потенциала си.
За да се стигне дотам обаче са необходими „много малки стъпки във времето“, според госпожа Димитрова, която споделя колко окуражително е да видиш „колко много се отразява добрата грижа – колко много променяш живота на всеки един от тях.“ Състоянието на всички младежи, за които фондацията се грижи, се подобрява значително с времето, а някои са способни и на независим живот след няколко години.
„За всяко дете или младеж е необходим индивидуален подход, който може да се променя и спрямо промените, настъпващи в живота им. Важното е обаче да имат сигурност, че не са сами. Ние им даваме тази сигурност“, казва госпожа Димитрова.
Индивидуалната работа с терапевти, психологическата подкрепа, 24-часовата грижа и специализираните обучения изискват огромен финансов ресурс. Пандемията с Ковид-19 добавя разходи и премахва важен източник на доходи за организацията: събитията. „Сийдър“ е сред първите неправителствени организации, които провеждат благотворителни балове в страната, а преди кризата набира дарения най-често по време на дарителски мероприятия и неформални сбирки, благодарение на които през годините успява да спечели много редовни поддръжници.
„Нашите дарители от години се чувстват като част от общност и са горди, че са част от нея“, казва госпожа Димитрова. Кризата обаче се отразява и на тях, както и на способността им да даряват.
Въпреки трудностите, госпожа Димитрова е оптимист и споделя: „Малко по малко успяваме да се адаптираме.“ Особено горда е, че всички служители на „Сийдър“ продължават да идват на работа и даже работят по-дълги смени, въпреки че много от тях попадат в най-рисковата група от зараза с Ковид-19, а на служителите с малки деца се налага да ангажират роднини с гледането им.
Кризата с Ковид-19 преобърна живота на милиони по света, но допринесе и за нещо добро за младежите от „Сийдър“, споделя госпожа Димитрова. „Положителното е, че станаха по-близки помежду си и с хората, които се грижат за тях. Усещането за семейство се засили.“
