Пандемията с Ковид-19 лиши много български студенти от възможността да участват в традиционните летни бригади в САЩ тази година. Същевременно, доходите на техните семейства се свиха в резултат от съпътстващия икономически спад в страната и по света.
За да подкрепи българските студенти, през есента на 2020 г. Фондация „Америка за България“ в партньорство с Токуда Банк стартира кредитната програма „Твоето бъдеще в България“. От студентските кредити без такси за обслужване по програмата могат да се възползват студенти от Американския университет в България (АУБ), Арк Академия, състезатели от Олимпийските отбори по природни науки, както и стипендианти на програма „Фулбрайт“, приети в университети в САЩ. Фондацията гарантира всички заеми и погасява 20% от главницата за всяка година след дипломиране, в която кандидатите останат да работят в България. За да научите повече, посетете сайта на Токуда Банк.
За възможността, която предлага програма „Твоето бъдеще в България“, както и за въведените от АУБ допълнителни мерки в подкрепа на студентите през новата академична година, разговаряхме с Илия Кардашлиев, финансов директор на университета и негов възпитаник, випуск 2004.
КРАТКА БИОГРАФИЯ:
Кардашлиев е финансов експерт със 16-годишен опит в Европейската банка за възстановяване (ЕБВР) и развитие и одиторската фирма KPMG. От 2012 до 2019 г. работи в ЕБВР в София и Лондон, където отговаря за инфраструктурни инвестиционни проекти в Централна и Югоизточна Европа. Кариерата си започва като одитор в KPMG, а от 2006 до 2012 г. е мениджър „Корпоративни финанси“ в компанията. Притежател е на международно признатата професионална акредитация за финансов анализ CFA.
Фондация „Америка за България“: Какви мерки предприе Американският университет в България, за да предпази своите студенти, преподаватели и служители в пандемичната обстановка през новата учебна година?
Илия Кардашлиев, Американски университет в България: Ковид няма прецедент в скорошната световна история и когато кризата се разрази през февруари-март т.г., ние тъкмо бяхме в пролетна ваканция и студентите си бяха тръгнали от кампуса. Трябваше много бързо да реагираме и взехме решение да преминем онлайн. Мисля, че бяхме първият университет в България, който го направи. Университетът вече беше инвестирал в онлайн система на обучение и успяхме чисто технологично да преминем много бързо към онлайн обучение. За щастие самите студенти и преподаватели проявиха доста голямо разбиране и бързо се пренастроиха към новата действителност.
За есенния семестър разглеждахме много варианти – да минем изцяло към онлайн обучение, както и изцяло присъствен вариант. Ключово беше, че ние сме т.нар. residential university (университет с жилищен кампус, бел.ред.) – тоест това, което студентите получават, не е просто едно образование, което безспорно е изключително важно, а едно цялостно преживяване. Затова достигнахме до извода, че трябва да предложим хибридна форма на обучение, която да даде възможност на студентите да бъдат в кампуса, но пък тези, които имат здравни проблеми, да не губят година, а да могат да участват дистанционно. Приложихме хибридно обучение, в която една част от студентите са в класните стаи, но малка част, така че да се осигури физическа дистанция между тях, а една част са онлайн, като тези групи периодично се сменят, така че никой да не губи досег с професорите и със своите колеги.
Отделно от това предприехме куп други мерки, свързани с подобряване на хигиената. Класните стаи се почистват и дезинфекцират основно след всеки клас. Оборудвани са със специални устройства, които пречистват въздуха. Купихме за всички по-големи сгради на университета устройства за измерване на температурата, които бяха поставени на входовете. Изискваме носенето на маски в публични пространства – както от служители, така и от студенти и преподаватели. Въобще въведохме цялата палитра от мерки, които са препоръчвани от авторитетни институции като Световната здравна организация и Министерство на здравеопазването на България. Направили сме това, което е разумно-възможно в тази ситуация.
Отделно имаме протоколи, разработени за публични събития, които изискват участието на повече от десет души. Стараем се да не преустановяваме социални събития, но те трябва да се случват, отчитайки ситуацията и вземайки предвид всякакви възможни мерки за предпазване на участниците.
Освен да осигурим хибридна форма на обучение, решихме да дадем възможност на някои студенти да се обучават изцяло онлайн, тоест да не присъстват тук в кампуса, а да го правят дистанционно. В резултат имаме около 230 студенти, които избраха да бъдат изцяло онлайн през есенния семестър. Отделно около 130 студенти избраха да живеят на квартира, т.е. не в общежитията на университета. Бройката не е много малка, но пък осигурява комфортна физическа дистанция на тези, които ще останат в кампуса. Има възможност повече хора да бъдат настанени в единични стаи в общежитията, ще има по-голяма физическа дистанция в класните стаи, в кафенетата.
„Америка за България“: Икономическият спад в резултат от пандемията с Ковид-19 повлия ли на решението на студентите да се завърнат в учебните зали? А на приема на първокурсници?
И.К.: Да, определено повлия. Много от нашите студенти разчитат на летните бригади в САЩ. Хората пътуват до Щатите, работят там през лятото и получават доходи, които използват, за да платят таксите на университета. Тази година това не се случи заради Ковид-19.
Ние очаквахме, че много от тях ще вземат leave of absence (академичен отпуск, бел.ред.) и няма да могат да дойдат по финансови причини. За да предотвратим това, направихме няколко неща. От една страна създадохме два допълнителни фонда, т.нар. Student Support Fund и Student Emergency Fund, които бяха финансирани със средства на дарители, най-вече бивши възпитаници на университета, преподаватели, администрация. Една част от средствата дойдоха от Фондация „Америка за България“. Така раздадохме над 300 000 щатски долара под формата на допълнителна финансова помощ на най-нуждаещите се студенти.
Страшно сме благодарни на Фондацията, която с активното участие на членовете на нашето настоятелство Виктория Ентуисъл и Майкъл Марвин, създаде един инструмент за предоставяне на заеми на български студенти при изключително добри условия. Той е иновативен продукт, който по своята същност представлява заем от Токуда Банк, но ако след завършването си студентите останат в България, главницата на този заем ще бъде изцяло покрита от Фондацията. Това им позволява на практика да не връщат заема и този заем е квази стипендия. По този начин студентите на АУБ – които са едни от най-добрите студенти по принцип – се насърчени да останат и допринесат за благото на страната си, което е супер за местната икономика.
Това определено е win win win (три пъти печеливш, бел.ред.) продукт – печеливш за университета, защото ние даваме възможност на студенти, които не могат да финансират образованието си, да го направят; печеливш за самите студенти, но и за българската икономика като цяло, защото тя получава много добре квалифицирана работна сила.
Двата фонда, които създадохме, плюс продуктът на Фондацията и Токуда Банк изиграха решаваща роля и на практика броят на студенти, прекъснали обучението си през този семестър, не е значително по-голям от минали години. Общият брой на студентите продължава да бъде над 900.
Новите студенти за тази година са също много добър брой – 225. Имаме изключително талантливи младежи тази година: хора, печелили олимпиади по математика, по химия, хора с изяви в областта на изкуството, на спорта. Това не са само българи, а студенти от 25 страни. От гледна точка на прием, постигаме изключително добри резултати. Ковид ни подпомогна в някаква степен, защото много хора, които се бяха насочили към по-далечни дестинации, избраха да останат в България, а хора от региона предпочетоха да отидат по-близо до техните страни.
„Америка за България“: Как финансират своето образование студентите на АУБ по принцип? На каква подкрепа могат да разчитат?
И.К.: Образованието в АУБ не е евтино. Да, на фона на някои университети в Щатите е доста по-достъпно, но въпреки това за нашия регион е една сериозна инвестиция. Стараем се да подкрепяме максимално нашите студенти с различни стипендии, които са базирани както на техния успех – на резултатите от приемен изпит и на техния академичен успех от училище, така и на реалната им финансова нужда. Приблизително 70 – 80% от нашите студенти получават финансова помощ. През годините сме разчитали изключително много на Фондация „Америка за България“ – най-големият ни дарител в момента.
Другият начин, чрез който подпомагаме студентите, е да им помагаме да вземат заеми. Българските студенти и студентите от ЕС имат достъп до държавно гарантирани заеми от търговски банки. За международни студенти сме разработили друг продукт с две търговски банки, на които практически университетът гарантира заемите.
Третият вариант е това, което току-що беше създадено – общ продукт на Фондацията и Токуда Банк. За една седмица се възползваха 11 души. Кризата далеч не е приключила, затова този продукт ще ни бъде изключително полезен и в бъдеще.
„Америка за България“: За вас като възпитаник на университета доколко се оправда инвестицията в АУБ? Доколко помогна университетът за по-нататъшната ви реализация?
И.К.: АУБ вероятно е една от най-добрите инвестиции, които по принцип съм правил в живота си. Досега съм имал сравнително успешна кариера и тя се дължи на АУБ. Учил съм и други неща, но АУБ изигра решаваща роля. Първо ме формира като личност, запозна ме с изключително ценни хора, а курсовете, които съм учил, и до ден днешен ми помагат в работата. Това че беше трудно, че образованието беше изискващо към хората, абсолютно впоследствие се оправдава. Светът изисква от теб и ти трябва да свикнеш с тази мисъл. И АУБ е много добро място, където да си изградиш тези навици.
Инвестицията чисто финансово се възвръща много бързо, защото студентите на АУБ са търсени от работодателите не само в България, но и в региона. Имаме много добро име и сред много академични институции, когато студентите решат да продължат след време да учат в магистърска или докторска степен.
„Америка за България“: Какво е да работите за своята алма матер? Защо приехте поста на финансов директор?
И.К.: Да работиш за академична институция – такава, която ти си завършил, и особено такава, която преминава през процес на трансформация, ми се стори доста предизвикателно. Но прецених, че мога да бъда полезен с това, което съм натрупал като професионален опит. Фактът, че трябваше да се върна в България, също ми хареса. Аз бях в Англия и не че там не ми харесва, но все пак България ми е родина и, честно казано, в България може би има повече възможности от град като Лондон, който е свръхконкурентен. Понякога е много по-трудно да пробиеш, отколкото в България, където все още има доста възможности.
„Америка за България“: Няколко пъти споменахте дарители, подкрепяли университета. Каква роля играе дарителството във финансирането на частна образователна институция като АУБ?
И.К.: Много възпитаници на АУБ ме питат, „Защо да дарявам на университета? Аз плащах не много ниски такси, платил съм си за това. Хората в Софийския например плащат много по-ниски такси и никой не ги кара да даряват.“ Това е така, но в момента само около 60 – 65% от нашите разходи се покриват от таксите на студентите. Остава една пролука от 35 – 40%, която ние трябва да финансираме по друг начин и това обикновено става чрез дарители. Имаме по-големи, институционални дарители, имаме и малки дарители – завършили студенти.
Аз съм завършил благодарение на група от хора, които са подкрепяли университета. Ние дължим нашето образование на дарители и меценати и според мен имаме моралното задължение като завършили студенти да подкрепяме университета, защото така ние подкрепяме бъдещите възпитаници, които да бъдат не само успешни в работата, но и да бъдат добри, честни граждани в обществата, в които живеят. За мен е важно хората да даряват, защото ние така връщаме жеста на някого, който навремето нас е подкрепил да получим по-добро образование.
