Или причина №1 да се влюбите във Видинско

Шегата е стара и леко бодлива: почти всеки познава видинчанин, само че обикновено го познава в София, Пловдив, Лондон или Берлин. Видин отдавна е град, от който си тръгваш. Но ако се разходите достатъчно бавно по улица „Търговска“, ако седнете край Дунава или попаднете на малко събитие, организирано от шепа ентусиасти, ще видите и нещо друго – град на хората, които се връщат.

Белла Антова се връща след 12 години в София. Преди това работи в модна верига, после в маркетинг агенция, учи много, среща хора, обича столицата, но постепенно усеща, че иска да прави нещо по-смислено и по-свое.

Във Видин отваря „Пашкул“ – малък арт магазин на главната улица, който всъщност е много повече от магазин. В него се раждат идеи за базари, изложби, благотворителни инициативи, работилници, събития за деца и възрастни, разговори за архитектура, занаяти и градска памет. Всички онези „невъзможни“ неща, които във Видин често се оказват напълно възможни, стига някой да реши да запретне ръкави.

Белла е от хората, които съзнателно си слагат розовите очила. Не защото не виждат проблемите, а защото отказват само те да определят пейзажа. Заедно със съмишленици от сдружение „Sтетика“ организира базари, партита, архитектурни турове, срещи и културни събития. „Трябва да се изкара най-доброто от този град“, казва тя. Това изречение не звучи като лозунг, когато го чуеш от човек, който наистина го прави.

Брат ѝ Волен Антов също избира да се върне. Завършва туризъм в София с ясната мисъл, че един ден отново ще живее във Видин. Днес е екскурзовод и съсобственик на семейната туристическа агенция „Фиеста турс“, основана от баща им. Води хора из Видин, селата край Дунав и Северозапада, понякога и по дълги маршрути из Балканите. Не обича туровете „по калъп“. С едни гости посещава Баба Вида, с други – Алботинския скален манастир, с трети – малко село, където най-добрата история не стои на табела, а на пейка пред къща.

До Волен е и съпругата му Силвана Антова – която е родом от Харманли, но избира да се установи именно тук.

„Видин ме намери, не аз Видин“, усмихва се тя. Първо среща видинчани в университета, после идва на гости, после любовта я довежда трайно край Дунав. Нарича града „мини Виена, кацнала на брега на реката“. Харесва спокойствието, двора, зеленината, усещането, че хората искат тук да има повече култура и живот. „Усещаш, че си спечелил нещо“, казва тя за живота в малкия град.

И те не са единствените.

Михаил Милчев се връща, за да развива семейната ризена фабрика „Бдинтекс“ с нови технологии и модерно мислене. Фотографът и дизайнер Николай Наумов показва най-красивото от Видин пред света – през снимки, сувенири и туристически продукти, които карат хората да погледнат града с други очи.

А извън самия Видин, из селата и планинските части на областта, има още хора, които тихо променят родните места. Като Радослав Младенов от „Хан Мадона“ във Фалковец, който не говори много за общност – просто помага, събира хора и посреща всеки като стар познат. Като Ивайло Марков от сдружение „Торлакия“, който чисти и маркира пътеки, връща хората към планината и към историите на Северозапада. Като общността в Белоградчик, която през последните години сякаш отново повярва на града си – заразена от енергията на новия кмет и екипа му.

И много, много други.

Може би точно затова Видинско започва да изглежда различно. Не защото проблемите са изчезнали, а защото все повече хора отказват да гледат на този край само като на място, което се напуска. И може би именно те са най-силната причина човек да тръгне натам – а после да му се прииска да се върне отново.

Слушайте цялата история в Спотифай: