В децата за справедливост е естествено. Те са съдници първа ръка, без предразсъдъци и без желание за мъст. Техните решения са много близки до принципите на правото. Имат невероятна интуиция и понякога си мисля, че по-скоро те учат нас, а не ние тях. 

Съюзът на съдиите работи по проекта „Гражданско образование“ с училища в цялата страна, в малки и големи градове и села, с деца в 3-4 клас и с ученици в гимназиите. С децата правим обучение и демонстрация на съдебен процес по приказка – например Червената шапчица срещу вълка. Те влизат в ролите на прокурори, адвокати, съдии, обвиняеми и обвинители, свидетели и разследващи.  Целта ни не е да ги направим юристи, а да преодолеем заедно усещането за дефицит на справедливост.  Мисията ни е да научим децата, че справедливостта съществува, че трябва да свързват правата си с отговорностите си. Ако я няма тази връзка се изкривява цялото общество.  Даваме им инструмент да слушат внимателно, да контролират емоциите си, да осъзнават последствията от действията си. Това ги кара да се чувстват сигурни и уверени, че могат да се справят сами с проблемите си, или да знаят от кого да потърсят помощ, когато е необходимо.

Обикновено децата осъждат вълка не на затвор, а на общественополезен труд.  След делото разговорът продължава. Питат се как вълкът ще копае, като не може да държи мотика и обществено полезно ли е да събира дърва вместо това.

С тийнейджърите правим форум-театър. Темите са наркотиците и трафикът на хора.  Учениците влизат в роли, а публиката може да променя хода на действието и така да се разиграят различни сценарии. Спомням си случай, в който едно момче – очевидно лидер на класа, популярен и с авторитет каза: „Само ми дайте власт и аз веднага ще реша проблема“.  Беше войнствен и решителен. Избрахме го за прокурор. Сценарият беше, че обвиняемата е „муле“, което е било заловено с наркотици.  Разследващите стигнаха до истинския виновник, който й е дал наркотиците. Публиката реши да го опише с много тежък живот и големи проблеми в семейството.  Внезапно, в хода на делото, войнствеността на прокурора се изпари, защото трябваше да наложи справедливо решение и да понесе отговорността за него, а не да търси мъст.  Всички станахме свидетели на неговата вътрешна борба. Той осъзна, че държавата е призвана да упражнява законност и ако този, който има власт не следва правилата, ще настъпи хаос.

Ако тези проблеми се поставят в ранна детска възраст, на достъпен за децата език, един ден институциите могат да останат без работа. Утопично е, но е възможно. Вярвам в това.

Владимир Вълков, съдия в Софийски районен съд