Ние, музикантите, като се изправим пред голямо произведение изпитваме страхопочитание. А трябва да се махне страхът и да остане почитанието. Точно това най-много ме впечатли в минутите, които прекарах очи в очи с Гил Шахам в майсторския клас, който той направи – невероятната му освободеност към музиката. За мен това е истинската трактовка. Той притежава уникална енергия да увлича музикантите в оркестъра да дадат всичко от себе си. Когато артист от такава величина музицира на две крачки от теб, заедно с теб, няма как да останеш безучастен. И публиката веднага го усети.

Човек съм, когато свиря. Музиката ми носи живот. Най-хубавите ми моменти и преживявания са на сцената. В оркестъра на „Класик FM“ попаднах с конкурс – на прослушването се явиха двадесетина души и взеха пет. Едва ли има оркестър в България с такава енергия. Той дава възможност на младите хора да са сред връстници, но и сред по-опитни музиканти. Професионализмът е на много високо ниво. Понякога мисля за заминаване. Но при нас, артистите, е различно. За един млад човек е хубаво да прекара известно време в чужбина. Българската школа е един тип, чуждите са друг и е хубаво да се докоснеш до различни гледни точки, да ги отсееш, докато намериш своята.

Сара Паносян, цигуларка в оркестъра на „Класик FM”