Всяка пролет Чипровци показва защо един килим може да бъде семейна памет, музейна кауза и причина светът да почука на вратата. 

Има килими, които просто украсяват стаята. Има и такива, заради които изследователи, колекционери и любители на занаятите от различни краища на света всяка година поемат към малък град в българския Северозапад.

В началото на май Чипровци отново се превръща в притегателна точка за хората, запленени от чипровския килим. На площада излизат станове, шарки, майсторки, сувенири и истории; в музея се срещат изследователи, дарители и колекционери; а един занаят, предаван през вековете, показва защо не е останал само спомен от миналото.

Фестивалът на чипровския килим, организиран от Община Чипровци, е празник на тази пъстра общност. Всяка година градът посреща хора, дошли първо заради красотата на шарките, но често завръщащи се заради нещо по-дълбоко – труда, паметта и човешките връзки зад тях. Там човек може да види демонстрации на чипровски стан, да срещне майсторки, да разгледа сувенири с познатите мотиви и да чуе истории, които няма да намери в учебниците, но трудно ще забрави.

В центъра на тази грижа е Исторически музей – Чипровци. Под ръководството на етнографката Анита Комитска музеят не просто съхранява килими, а събира около тях хора, без които това наследство лесно би се разпиляло: местни тъкачи, изследователи, колекционери, дарители, гости, деца и горди чипровчани, за които килимът е част от семейната и градската памет.

Сред тях са тъкачите от рода Чушкареви, които продължават занаята с търпението на хора, свикнали да мислят в нишки, цветове и време. В чипровския килим няма бърз жест. Има броене, повтаряне, внимание, памет на ръцете. Затова и всеки килим вплита не само орнаменти, а цял начин на живот.

По време на фестивала през 2026 година една от най-интересните срещи беше с господин Якоб ван Бейлен – познавач и колекционер на български килими. Темата на лекцията му звучи почти като парола за посветени: „Бакамски-Гарибалда килими – най-старите чипровски килими“. Зад тези думи обаче стои история, която показва колко далеч може да стигне един чипровски килим – и колко важно е понякога той да се върне у дома.

Преди години господин ван Бейлен дарява на музея чипровски килим „Бакамски“ или „Гарибалда“ от XVIII век – модел, с който колекцията в Чипровци дотогава не разполага. През 2026 година той прави ново дарение: изключително рядък „Бакамски“ килим с молитвена ниша „михраб“. Днес са известни само пет такива килими в света. Този е закупен от него от Султанхан, в Централна Турция, между Коня и Аксарай, а по молба на колекционерката Пенелопе Хейс и с нейно финансиране е върнат там за професионално почистване и консервация върху лен.

Американското семейство Тимоти и Пенелопе Хейс също е част от тази необичайна общност. През 2021 – 2022 г. те даряват чипровски килими от своята колекция на музея. Така около един занаят се срещат хора от Европа и Америка – всеки със своя причина да вярва, че тези килими заслужават грижа.

През 2014 г. умението за изработване на чипровски килими е вписано в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство. За Чипровци това признание не е финал, а отговорност. Килимите трябва да се показват, изследват, описват, реставрират и предават нататък – не като красива вещ от миналото, а като живо знание.

Затова е важен и албумът „Чипровският килим. Постланият път към Бога“, издаден от Историческия музей. В него чипровският килим се разгръща през различни духовни пространства – християнски храмове, джамии, синагоги. Поради големия интерес първото издание се изчерпва, а с подкрепата на Фондация „Америка за България“ музеят вече разполага с второ.

Може би точно това прави Чипровци килимарската столица на България. Не само шарките, майсторството или световното признание, а хората, които продължават да се грижат за това наследство. Едни го тъкат. Други го изучават. Трети го връщат у дома. А всяка пролет фестивалът ги събира отново в гиздавото планинско градче, откъдето тръгва нишката – Чипровци.