Как млад творчески екип и музейна директорка създадоха в Сопот изложба на световно ниво и ни дадоха още поводи да се гордеем с Вазови – но и да ги почувстваме близки.
Нямате време за четене? Слушайте историята в Spotify:

След работа Цвета Нисторова и Тотьо Христов се прибират и продължават да говорят за Вазови. Тя е архитект, той – етнолог и куратор. Партньори са и в живота, но през последните две години ежедневието им се върти около друго семейство – неговите радости и тревоги.
Тотьо се рови в библиотечни фондове, чете писма, събира биографии и архивни кадри, проследява кой кога и къде е живял. Преди да започне работа по проекта, от цялата фамилия познава най-вече делото на Иван Вазов, патриарха на българската литература. После откритията започват да се множат.
„Семейство на суперзвезди“, резюмира той.
Цвета постепенно се увлича покрай него. По принцип трудно помни исторически дати. За Вазови обаче вече разказва с такава точност и толкова подробности, че сама се изненадва. Нейните близки също слушат за тях. Ежедневно.
„Две години буквално живяхме с тази изложба“, казва Цвета. „Горим в тази тема.“
Но посетителят няма да прекара две години с Вазови. Как за едно посещение да усети колко необикновено е това семейство – и същевременно колко обикновено?
С това предизвикателство се заемат заедно с Андрей Ходкевич, архитект и основател на студио „Хора“. Тримата създават новата постоянна изложба „Домът на Вазови“ в къща музей „Иван Вазов“ в Сопот.
Искат да отведат посетителя там, откъдето започват големите биографии: у дома. При родителите, които насърчават децата си да учат, при споделените ценности и взаимната подкрепа. От този дом тръгват хора, променили България. Как се изграждат такива личности? Изложбата ни кани да потърсим отговора в семейството.

„И Вазови, и Сопот заслужават такова място“
Преди да има нова изложба, има течащ покрив.
Директорката Борислава Петрова гледа как сградата се руши, как влагата поврежда стенописите. Заедно с тогавашния кмет пишат писма, търсят помощ. За състоянието на музея има и телевизионен репортаж. По думите ѝ никой не се отзовава.
Тя не се отказва. Кани екипа на Фондация „Америка за България“ в Сопот, за да видят музея на място. Фондацията откликва и подкрепя обновяването.
Но Борислава иска много повече от здрав покрив. От години с колегите си създава занимания за деца – от срещи с народните занаяти до писане на писма до любим будител. Иска да чуе и техните въпроси, да види какво ги вълнува.
Особено скъп ѝ е конкурсът „Вазовата България“. В него участват деца от цялата страна и от български училища в чужбина. Могат да рисуват, да драматизират, да пишат свои произведения. Едно дете дори прави видеоигра за опълченците на Шипка.
„Ние трябва да се адаптираме към тях, а не те към нас“, казва Борислава за младите посетители.
Лесно е да се сърдим на децата за празниците, които чакат с нетърпение, и за онези, които подминават. По-трудно е да събудим интереса им. Според Борислава тази отговорност е на нас, възрастните – да им помогнем да открият какво общо могат да имат будителите с техния живот.
Новата изложба е възможност цялото пространство да заработи за тази цел. Да дойдеш с класа си и после да поискаш да доведеш семейството си.

Да се разпознаеш във Вазови
Докато проучва семейните архиви, Тотьо се увлича особено по Борис Вазов и съпругата му, художничката Елисавета Консулова-Вазова. Възгледите им го привличат, а писмата му позволяват да ги опознае и като съпрузи, родители, близки на останалите Вазови. Чете какво ги тревожи, как се обръщат един към друг. Постепенно започват да му стават мили.
Цвета чете спомените на Съба Вазова за опожаряването на Сопот през 1877 г. Разказът на жената, преживяла бягството и загубата на съпруга си, я разтърсва. Когато говори за него, звучи така, сякаш става дума за нейни близки.
Тъкмо тази близост искат да предадат. Андрей познава отговорността да работиш с наследство. Студио „Хора“ участва в реставрацията на Централните хали в София и разработва концепции и за други културни паметници. В Сопот го занимава и въпросът какво отнася със себе си посетителят.
„Свикнали сме, когато влезем в един музей, да мълчим“, казва той. И да си тръгнем, обяснява, с усещането, че миналото е по-велико от всяко възможно бъдеще. В Сопот екипът търси какво от живота на Вазови може да заговори на човека днес.
Отговорът постепенно се очертава в семейството – в ценностите, с които тези деца израстват и които продължават да ги водят като възрастни. Майка насърчава сина си, когато учението го затруднява. Братята и сестрите се съветват, грижат се един за друг. От чужбина идват подаръци и вести за най-новите моди – светът е голям и има толкова неща за споделяне. В писмата екипът открива любознателността и взаимната подкрепа, с които Вазови израстват. А в делата им – убеждението, че със знанията и способностите си можеш да бъдеш полезен и на другите.
Това искат да покажат и на децата днес. Зад прочутите имена има години учене, упорит труд, трудности. И качества, които не са запазени само за великите личности. Любознателността може да се насърчава, постоянството се учи. Никое от тези деца не се е родило с място в учебниците.
Борислава се надява младият посетител да разпознае тези качества и да си помисли: „Ами значи и аз мога да стана като него“.

Място за всяка история
Сега посетителят може да поседне на пейка с черга, да прочете майчино писмо или да види как лицата в семейните портрети се раздвижват – почитателите на Хари Потър вероятно ще се сетят за Хогуортс. Светлината е мека, пространствата напомнят стаи. Обстановката е домашна.
Но как да създадеш този уют в музей и да оставиш достатъчно място за историите на цяло семейство? За екипа почти всяко решение е минало през дълго обсъждане.
Особено много мисъл Цвета влага в библиотеката. Книгите са важни за разказа, но как да привлечеш дете, което свързва Вазов със задължителния списък за лятото? Какво ще го накара да се приближи? Колко текст ще прочете, преди да загуби интерес?
По същото време Тотьо намира още истории, още снимки, още връзки. Малкото пространство не може да побере всичко. Да оставиш нещо извън изложбата става част от грижата за посетителя.
Дори думите, с които назовават семейните ценности, предизвикват спорове. Всеки търси извори и се връща с аргументи. Андрей си спомня как понякога толкова се вглъбяват в значението на някоя дума, че архитектурата временно остава на заден план.
„Тези спорове бяха адски вдъхновяващи“, казва той.
Цвета и Тотьо познават този начин на работа и от Академия „МУЗА“ на Фондация „Америка за България“, която помага на музеите да превръщат знанието в преживяване, което остава с посетителя. За Цвета, като архитект, един от важните уроци е да работи рамо до рамо с хората, които познават съдържанието. В Сопот този разговор с Андрей, музейния екип и научните консултанти продължава през целия проект: съдържанието променя пространството, а пространството ги кара отново да преценят разказа.

Мечтата вече има посетители
Докато работят, цените растат и бюджетът е под натиск. Към подкрепата на Фондация „Америка за България“ започват да се присъединяват и местни фирми.
Една предоставя материали за сградата, друга дарява дограмите. Трета помага да се осигури по-добра климатична система от първоначално предвидената. Специална отстъпка позволява да се купят повече столове за посетителите. Андрей още се вълнува, когато разказва за обажданията, в които партньори предлагат допълнителна помощ.
Това прави възможно да се довърши замисленото. Има и нов образователен център, където децата могат да работят, докато други хора разглеждат изложбата.
След откриването Борислава започва да вижда познати лица да се връщат. Местни деца идват по няколко пъти, водят родител, баба или дядо. Посетители я прегръщат, обещават да доведат приятели.
„За мен това наистина си беше една мечта, която много исках да се случи“, казва тя.
От всички отзиви най-много я трогва реакцията на дете, което на откриването пита:
„Това утре пак ли ще е тук?“
Ще е. „Домът на Вазови“ е постоянна изложба в къща музей „Иван Вазов“ в Сопот. Отидете и вие – може би ще ви се прииска да се върнете още на следващия ден.


***
По „Домът на Вазови“ работиха:
Обновяването на постоянната експозиция е осъществено през 2024 – 2026 г. с подкрепата на Фондация „Америка за България“, Община Сопот и къща музей „Иван Вазов“ – Сопот.
Водещ изпълнител – студио ХОРА: арх. Андрей Ходкевич, арх. Цвета Нисторова, арх. Пламен Генчев, Събин Събинов, Весела Герчева, Ваяна Симеонова, Мартина Венкова, Денис Гачев и Александър Красночаров.
Куратор: Тотьо Христов.
Научни експерти: д-р Борислава Петрова, Веселина Божкова, Виктор Топалов, доц. д-р Владимир Станев, проф. дфн Милена Кирова и Тотьо Христов.
Експозиционни текстове: д-р Борислава Петрова, Веселина Божкова и Зорница Христова. Превод на английски: Зорница Христова.
Графичен дизайн: punkt.studio – Красимир Ставрев, Надежда Каридова и Никол Дечева.
3D анимация: ANIMAJOR – Калина Атанасова и Явор Бонев.
Обновяване на стенописите: Бойка Райчанова.
Гласовете в аудиозаписите: Момчил Степанов, Петър Върбанов, Стефка Янорова, квартет „Белканто“ и д-р Боян Цветков.
Изпълнение
- Строителство: Булстрой и Ко.
- Мебели: Furnit.
- Отопление и вентилация: TULIPS.
- Строителни материали: Flugger, Поларис Продукт и Баущоф + Метал ООД.
- Осветление: Polaris Lighting.
- Озвучаване: Dynacord Bulgaria.
- Печат: Козирог ЕООД.
- Експозиционни елементи: Мар мебели и PIXL Factory.
- Електромонтажи: ЕЛ ТОП 2000 ЕООД.
- Озеленяване: Грийн гардънс ЕООД.
Материали за проекта дариха
Поларис Продукт, Dynacord Bulgaria, Etem, Furnit, Jaf, KNAUF, Knauf Insulation, Kourasanit, NIDO, Polaris Lighting, Rollplast и Tulips.
Изображенията и видеоматериалите са предоставени от и принадлежат на
Български исторически архив към Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“; Българска национална телевизия; Държавна агенция „Архиви“; Държавен архив – Велико Търново; Киноклуб Супер 8; къща музей „Иван Вазов“ – Сопот; Национален литературен музей; Художествен архив към Народен театър „Иван Вазов“.
Благодарим ви!

