Меню
Меню

Как да преборим корупцията? Джон Върна съветва

Share on linkedin
Share on facebook
Share on print
Share on email
Джон Върна

Бизнес лидерите в САЩ знаят, че да изпратиш Джон Върна на терен е като да изпратиш тежката артилерия. Корпоративните фойерверки и сътресенията обикновено не закъсняват, а промените са неизбежни.

Джон Л. Върна е воин на почтеността с над 25 години опит в разкриването на финансови и други измами в компании от класацията Fortune 500. Разследвал е някои от най-известните случаи на корпоративни злоупотреби, като скандалите с Енрон, Пардю Фарма и нейния болкоуспокояващ продукт „Оксиконтин“, фалита на окръг Ориндж в Калифорния и много други. Ръководил е разследвания на високо ниво, като случаи на икономически шпионаж, сделки на сивия пазар и корупция в корпорации и публични институции в цял свят. Бивш негов работодател е известен с разобличаването на тайната мрежа за търговия с оръжие на Саддам Хюсеин.

Целта на Джон никога не е разгром. Мисията му е да направи компаниите по-отговорни корпоративни граждани, както и по-добри места за клиенти, служители, акционери и търговци. Защото корупцията ощетява всички. „Корупцията разяжда и в крайна сметка унищожава това, което най-много цените: вашето семейство, бизнес, култура, страна“, каза той. Ето защо е категоричен, че всеки носи отговорност да „не лъже, краде, мами или търпи такова поведение у другите“.

Ангажиментът му към почтеността в бизнеса и борбата с корупцията води до създаването на „Център за стратегически бизнес интегритет“ през 2014 г. в щата Мериленд. Чрез сертификационни програми и обучения центърът помага на лидери от публичния и частния сектор да развият стратегии и умения за ефективен надзор.

Над 70 изпълнителни директори на български и чуждестранни фирми, дипломати и представители на търговски и бизнес организации присъстваха на дискусия с участието на Джон Върна на 12 ноември в София, посветена на борбата с корупцията в частния сектор. Организатори на дискусията бяха Фондация „Америка за България“ заедно с българското бюро на фондация „Конрад Аденауер“ и фондация „Антикорупционен фонд“ (АКФ).

„Силно вярвам, че ако постъпвате почтено и давате пример на другите, ще направите света по-добър“, каза той. Джон обсъди различните форми на корупция, стратегии за превенция и темата за личната и корпоративна отговорност в интервю за бюлетина на Фондация „Америка за България“.

Какво е корупция и каква е цената ѝ?

Най-общо казано, корупцията е нещо много просто: взимаш нещо, което не ти принадлежи и криеш или отричаш, че си го взел. Има най-разнообразни форми, измежду които предоставяне на облаги за сключване на договори или подкупи. При политиците: „Ако искаш да ти помогна да спечелиш тази държавна поръчка, трябва да направиш нещо за мен.“ Корупцията се случва, когато ръководители, мениджъри и служители на една компания решат, че компанията има инструменти, машини или една-две коли в повече. На компанията не ѝ трябват. Ще ги вземат и ще ги продадат. Корупцията приема всякакви форми.

С времето в корумпираните организации се утвърждават множество форми на корупция. Това е така, защото в такава среда посланието е следното: „Да, вземете това, вземете онова. Вземете каквото можете.“ Директорите подправят финансовите отчети, за да повишат цената на акциите и да изкарат много пари от това, въпреки че финансовите резултати са нереални. На следващото ръководно ниво си казват: „Ако искате бизнеса ми, ако искате да сключа договор с вас за изграждането на нефтохимически завод, няма проблем. Постройте ми къща в Аспен.“

Хората в организацията не са глупави – усещат, виждат и чувстват корупцията. „Крадат каквото могат“, казва си началника на цеха. „Харесва ми този новия куфар с инструменти. Ще го занеса вкъщи и ще си го прибера в мазето.“

Щом една организация започне да става видимо корумпирана, там е като в Дивия Запад – всичко се разграбва. Корупцията в крайна сметка унищожава организацията. Може да минат години преди това да се случи, но мисля, че в крайна сметка винаги се случва.

Проблемът с изучаването на тези случаи е, че единственото, което наистина знаем за корупцията, е от хората, които се били хванати. Никога няма да разберем пълния ѝ мащаб, защото очевидно не всички са били заловени и никога няма да бъдат. Това е човешката природа. Тази битка е вечна.

От ляво надясно: Бони Бонев, председател на управителния съвет на Българо-швейцарската търговска камара; Нанси Шилър, президент на Фондация „Америка за България“; Джон Върна; Н.Пр. Стефано Балди, посланик на Италия; Торстен Гайслер, Ръководител на бюрото на фондация „Конрад Аденауер“ за България

На дискусията във вторник говорихте за изграждане на антикорупционна култура? Какво означава това и как се постига?

Важат три прости принципа независимо дали сте министър или заемате ръководна длъжност в частния сектор. На първо място трябва да проявите лидерство. Това означава, че лидерът или лидерите в дадена организация не трябва да лъжат, мамят и крадат и не трябва да толерират подобно поведение в организацията. Оттам започва всичко.

На второ място лидерът трябва да се увери, че съществува формална организационна структура с механизми за проверка и контрол. Трябва да разделите контролните функции, като счетоводството, от оперативните. Не искате хората, които отговарят за работата на завода, да ръководят и неговия контрол. Все пак човешката природа е каквато е. Например, резултатите може да не са добри в даден отчетен период и човек си казва: „Ами сега! Няма да си получа бонуса. Нека да преместим това число от колонка А в колонка Б, за да изглежда малко по-добре отчетът. Така ще си получа бонуса този месец, а другия месец ще бъдем честни.“ Малко по-сложно е да се приложи в реалния свят, но това е стратегическата теория и тя работи.

Добре е да се уверите, че организацията ви има надзорни функции, като външни и вътрешни одитори, корпоративна сигурност, корпоративен съвет и механизми за спазване на закона. Тези функции трябва да бъдат отделени от оперативните и оценките, особено когато става въпрос за кариерно развитие и за анализ на резултати. Недопустимо е от главния финансов директор на компанията да зависят кариерите на вътрешните одитори, след като те оценяват неговата работа.

Последният важен структурен елемент е координацията на надзорните функции. Един човек може да види потенциален проблем в една област, друг – в друга. И двата проблема може да изглеждат безобидни на пръв поглед, но ако направите връзката помежду им, изведнъж откривате, че имате голям проблем.

Третият елемент е свързан с хората. Под лидера трябва да има екип от хора със същите ценности като неговите: „Няма да лъжа, няма да мамя, няма да крада и няма да толерирам такова поведение у хората си.“ Това са хората с правилната нагласа и правилните умения, на които изпълнителният директор може да разчита, за да реализира необходимите проверки и контрол всеки ден, 365 дни в годината, така че по-голямата част от хората да спазват правилата.

Няма тест, който да предсказва неподатливост към корупция. Как можем да се уверим, че сме подбрали „правилните“ хора?

Пет процента от хората не могат да бъдат корумпирани. Те винаги спазват правилата. Никога не карат с превишена скорост. Косят си ливадата всяка седмица по едно и също време, винаги на височина 4 см. Това са прекрасни хора, можете да им се доверите и да разчитате на тях, ако успеете да ги намерите. Само дето са малко скучни като съседи.

90 процента от хората са прекрасни, но все са хора и имат своите слабости. Контролните механизми ще им напомнят, че правилата трябва да се спазват и че може би не е толкова добра идея да си отнесат куфара с инструменти вкъщи или да вземат плик с пари от потенциален доставчик. Ясните механизми за проверка и контрол ще помогнат на хората да останат на правилния път.

Последните пет процента са просто невъзможни. Това са хора, на които примерно предлагате хиляда лева, но те казват: „О, не, не, не, не искам вашите хиляда лева, предпочитам да ви ги открадна.“ С тези хора не можете да се справите без система за превенция и контрол, която ви позволява да ги идентифицирате преди да навредят на организацията.

Това са трите основни принципа: лидерство, добри и стабилни механизми за проверка и контрол в рамките на организационната структура и правилните хора с необходимите качества. Ако разполагате с тези елементи, ще можете да спите спокойно. Ако не, никакви формални правила и контролни механизми няма да помогнат. Все нещо ще пропуснете, ще мине през пукнатините и организацията ще се взриви.

Някакви примери за това от реалния живот?

Енрон. Компанията имаше отлична организационна структура, но беше ръководена от дълбоко корумпиран лидер. Директорите, които отговаряха за прилагането на бизнес стратегията на компанията и за ежедневната ѝ работа, подражаваха на лидера си. В резултат на това, два от трите стратегически елемента бяха компрометирани и Енрон, петата най-голяма компания в Америка, се саморазруши напълно само за една нощ. Тези хора не само унищожиха страхотна компания, но нараниха и невинни хора, които по никакъв начин не бяха в състояние да се защитят.

Когато потъне голям кораб като Енрон, всички потъват с него: търговци, служители, партньори. Няколко души се самоубиха, защото загубиха всичките си спестявания, натрупани с години честен труд.

Могат ли трите елемента на организационния контрол да се приложат на ниво общество?

Не съм експерт в това, но е вярно, че ако повечето големи компании прилагат трите големи стратегически елемента, особено видимото лидерство, това ще засегне не само служителите им, но и всички останали: партньори, доставчици, клиенти, хората като цяло. Ако сте лидер за пример, ако начертаете ясна граница между правилно и неправилно поведение, това ще има положителен ефект върху организационната култура.

Съдебната система трябва да бъде справедлива и балансирана и трябва да съществуват закони, които се прилагат еднакво и справедливо за всички, а не на произволен принцип. Трябва да имате вяра в лидерите на всяко ниво: не само в бизнеса, но и в публичния сектор. Образователната система е много важна. Младите хора трябва да разбират кое е правилно и кое не е, да разграничават правилното от грешното и да уважават другите хора и правата им. Най-важно е семейството – родителите да възпитават децата си да разбират разликата между доброто и злото и да действат коректно. Хората се сблъскват с това навсякъде – в САЩ, Великобритания, Русия или България. Корупцията е човешки проблем и винаги ще бъде.

Ако е толкова повсеместна и дълбоко вкоренена, не трябва ли просто да се примирим с нея?

Примирихме ли се с туберкулозата или рака? Толкова много животи бяха спасени, защото има хора, които всеки ден се борят да подобрят здравеопазването. Същото е. Всеки ден водите битката за създаване на по-добра култура, за да възтържествува доброто.

Всички ли носим отговорност? Можем ли да се оправдаем с това, че като индивиди няма какво да направим?  

Като граждани, всички имаме права, както и задължението да подобряваме държавата си всеки ден. Нашата  страна е наша отговорност. Нека се грижим за нея. Ежедневно трябва да се опитвате да правите правилните неща. Ако се провалите, признайте си и се опитайте да промените нещо, но продължете напред и правете правилните неща. Корупцията разяжда и в крайна сметка унищожава това, което най-много цените: семейството, бизнеса, културата, страната ви. Никога не можете да си позволите да кажете: „О, няма смисъл. Отказвам се.“ Никога не се отказвайте.

Много хора в България казват: „Безсилен съм. Нищо не мога да направя сам.“ Какво ще им отговорите?

Ако наистина мислите, че сте безсилни и няма какво да направите, това си е чист песимизъм. Бъдете оптимисти. Всеки ден от живота си изразявайте мнението си за това какво е правилно и какво трябва да се прави и живейте живота си почтено: не лъжете, не мамете, не крадете и не толерирайте подобно поведение у другите. Бъдете оптимист, за да постигнете положителна промяна в живота си.

Също ви трябват смелост и сила. Наясно съм, че отделният човек може да има малко, а понякога и никакво влияние върху една среда. Но все пак трябва да опитате, защото не знаете какво въздействие може да имате. Не обявявайте поражение, преди да сте се опитали.

Каква роля трябва да играе бизнесът в изкореняването на корупцията?

Компаниите са граждани на своята страна, граждани на света и ако искате да промените света или страната си към по-добро, водете с пример. Иска ми се някой ден да няма нужда от войници, полицаи или корпоративни следователи; това би било страхотно. Искам ли да няма нужда от работата ми? Много бих се радвал. Но тъй като човешката природа е такава, каквато е, винаги ще има лоши хора и винаги ще трябва да се борим с тях. Тяхното съществуване не означава, че трябва да се откажете. Ставате всяка сутрин и се борите. Оптимист съм, че ако правите правилните неща и водите чрез пример, светът ще стане по-добър.