Антоанета Христова, педагог: Успешна училищна общност се гради от съмишленици

Антоанета в Ню Йорк, 2016

През есента на 2016 година Антоанета Христова прекарва няколко седмици в Ню Йорк по обучителна програма за училищни лидери на Фондация „Америка за България“. Тогава тя е временно изпълняващ длъжността директор на основно училище „Антон Страшимиров“ в Бургас и заедно с колеги от цялата страна посещават няколко нюйоркски училища. Един от въпросите, които групата често задава на учениците в посетените училища, е провокативен: „Кой ви беше най-скучният час днес?“

„Те не разбираха въпроса ни“, Антоанета установява с изумление. „Тогава си казах, „Ето това, ако го постигнем в нашето училище, бих била щастлива.“

Днес ОУ „Антон Страшимиров“ несъмнено е едно успешно българско училище. Показват го резултатите от външното оценяване след седми клас – училището е на първо място по математика и български език сред непрофилираните учебни заведения в региона – както и броят на желаещите да запишат децата си там в първи клас. ОУ „Антон Страшимиров“ е със статут на иновативно училище от 2018 година.

За Антоанета истинското мерило за успеха на училището обаче е другаде – в щастливите, ангажирани ученици, окрилените учители и способните възпитаници, които продължават връзката си с него дълго след завършване. Това е очевидно за всеки гост на учебното заведение: разходете се из коридорите му, разговаряйте с ученици, педагози и възпитаници и няма да ви убегнат неговите дух и атмосфера!

Антоанета споделя опит с колеги в „Академия лидери в образованието“

Антоанета обича да казва, че успех се гради във времето от екип от съмишленици – категория, която според нея включва както учители и училищни лидери, така и ученици, и техните родители. Антоанета постоянно търси диалог и обратна връзка от всяка от тези групи, защото вярва, че истинският лидер трябва да се вслушва и да проявява емпатия към другите. Стреми се винаги да убеждава с аргументи, а не да налага вече готови решения. „Каквото и да се опитваш да постигнеш, съмишленици печелиш, когато успееш да ги убедиш, че ползите са за всички“, категорична е тя. Именно този ѝ подход, прилаган последователно през последното десетилетие, има немалка заслуга за успехите на училището.

На емпатично лидерство Антоанета се учи първо от своите родители – учителка и университетски преподавател, а после и от самия живот. Биохимик по образование, тя първоначално мечтае да работи в лаборатория и да прави генетични изследвания. Но низ от щастливи житейски случайности я отвежда в класната стая – и там нейната социална, оптимистична натура и естествените ѝ лидерски умения намират далеч по-подходящо поприще.

„Обичам работата си, обичам да комуникирам с хора. Когато поех училището през 2016 [като временно изпълняващ длъжността директор, бел. ред.], първото нещо, което трябваше да бъде усъвършенствано, беше комуникацията в училище“, разказва Антоанета. „Комуникационната култура е нещото, от което трябва да се тръгне, ако ще се изгражда едно успешно училище. Имам предвид не само комуникацията между учителите, между учителите и ръководния екип, а между учителите и родителите, и между всички тях и децата.“

Антоанета е учител в преломно време – 2000-те са години на дигитализация, на „избухването“ на информационните и комуникационни технологии и на динамични социални промени. Нуждата от реформа в образованието е осезаема.

„Парадоксът на дигиталните деца с аналоговите учители трябва да бъде решен. Няма как децата да станат аналогови, трябва учителите да се променят“, категорична е Антоанета. Пояснява, че „не говорим за абсолютизация на дигиталните техники на преподаване и технологии, нито да профанизираме учебния процес до едно просто забавление. Учебното преживяване трябва да е свързано с позитивни нагласи и с позитивни учители – лидери, които да дават примера, да показват начина, а не просто да говорят. И след това да бъде свързано с подкрепа за всяко едно дете и за всеки един учител. Само по този начин може да изградим образователната общност.“

През годините Антоанета участва в редица обучения, които ѝ помагат да развие идеите си за ролята на образователната общност и мястото на лидера в нея. В програмите на „Академия за лидери в образованието“ на Фондация „Америка за България“ тя въвлича и свои колеги и резултатите не закъсняват. През пролетта на 2018 година ОУ „Антон Страшимиров“ е домакин на обучение за прогресивни образователни практики на Фондацията и впечатлява американските партньори на програмата от колежа Банк Стрийт с нововъведенията в класната стая. Най-малките ученици демонстрират колко добре разбират връзките между учебния материал и реалния свят – връзки, които сами установяват с учене чрез преживяване в програмата за ранно кариерно ориентиране на училището.

Разбирането подобрява и академичните им постижения, както е видимо от резултатите от външното оценяване. „По-важното обаче е, че излизат с добри умения“, смята Антоанета. „Това ги прави изключително адаптивни и ги кара да се чувстват, че могат да се справят с живота, който ги очаква.

Мисията ни е учениците да станат уверени личности, да могат да управляват образованието и живота си по-нататък.“

Според Антоанета това изисква търпение и непрекъснат диалог, а себе си вижда като подпомагаща процесите и хората, които правят едно училище успешно, като човек с широки рамене, даващ на околните нужното, за да полетят. Затова, след четири години на поста, тя решава да не се яви на конкурса за директор на училището през 2019 година. Предава щафетата на нов човек, за да се посвети именно на диалога с колеги, ученици и родители – и за да продължи работата по изграждането на училищната общност. Днес, като заместник-директор по учебната дейност, тя продължава да печели съмишленици – тъканта на всеки успешен колектив.

Като ментор в програми на Фондацията Антоанета подпомага работата и на колеги от други училища, защото вярва, че образованието е кауза, която надхвърля рамките на едно училище. „За мен споделянето е грижа, то е висша ценност. Каквото и да знаеш, сподели го с другия, защото така всички стават по-добри“, смята тя. Антоанета е горда, че е била част от създаването и култивирането на национална общност от съмишленици, които си сътрудничат в името на кауза „Образование“.

Антоанета винаги отделя време, за да помага на колеги

„В България вече имаме общност, в която се прави образование на бъдещето“, категорична е тя. „Не говоря за резултати, за предмети, които се учат – говоря за отношения, за комуникация, за визия за полезността в бъдещето. В обществото всеки би бил най-ползотворен, когато се чувства на мястото си, когато има самочувствието, че може да допринесе.“ Това, в крайна сметка, е голямата цел на образованието според нея.
За това учениците на ОУ „Антон Страшимиров“ да се чувстват на място и полезни – и това в училището да няма скучни часове – се грижат хора като Антоанета и сплотения училищен екип. Така уроците се помнят дълго след завършване, а вече порасналите възпитаници хранят топли чувства към своите учители.

Преди няколко години случайността среща Антоанета с бивш ученик, който, вместо да поеме подадената за поздрав ръка, я целува – малко аналогов, но недвусмислен жест, изразяващ уважение и признателност, но и малко носталгия. Той вече е баща и, въпреки че е свил гнездо и работи в София, мечтае да се върне в родния Бургас, а синът му да учи в „моето училище, с моите учители“.

Какво по-добро свидетелство за успех от това?