От кукерска маска, изработена от стотици ръце, до настолни игри, вдъхновени от древността – център „Алос“ превръща играта в мост между хора и епохи, между наука и изкуство, между знание и преживяване.

Колко много може да научиш от една игра

Около игрално табло са се събрали няколко души. Погледите им са съсредоточени, а пръстите, които плъзгат пуловете по таблото, се колебаят само мигновено. Един от играчите се усмихва крадешком, друг сдържа нетърпението си, а трети премисля хода си със сериозността на пълководец. Сцената може да е от парка миналия уикенд. А може и да е отпреди новата ера – в римски лагер или в шатра край кервански път.

Хората играят от хилядолетия – не само заради удоволствието, а и поради усещането за принадлежност и разбиране. В играта има нещо дълбоко човешко, което я прави универсален език – отвъд възрастта, отвъд думите, отвъд границите.

Затова не е чудно, че всяка игра е отделен свят: понякога се състезаваш, друг път си в екип, но винаги преживяваш нещо истинско. Мислиш, търсиш, изпробваш. Игрите учат не само на правила, но и на стратегии, на търпение, на нови начини да възприемаш света. Зад уж простото забавление се крие познание – от онова, което остава с теб дълго след края на играта.

От древните легионери до децата днес

Център за неформално образование и културна дейност „Алос“ използва силата на играта, за да прави ученето вълнуващо, смислено и запомнящо се. Игрите им не просто забавляват – те провокират мислене, разказват истории, събуждат въображение и правят знанието живо и лично.

Най-емблематичната им възстановка е „Алкерк“ – стратегическа настолна игра, открита върху камък в средновековната столица Плиска, но играна още в Древен Египет и Рим, а по-късно и в арабския свят. „Както са играли преди 2000 години римски легионери в Нове [днешен Свищов, бел.ред.], така играят днес вкъщи децата ни“, казва Росица Маринова, съосновател на „Алос“.

Според нея фактът, че една и съща игра може да бъде разбрана и изиграна както от дете в съвременна България, така и от войник в Древен Рим, превръща играта в нещо много повече от развлечение. За нея тази приемственост е доказателство, че хората през вековете са търсили едни и същи неща: преживяване, връзка, разбиране.

Игрите на „Алос“ са исторически достоверни, създадени от естествени материали и с внимание към детайла. Но те са много повече от добре направени продукти. Всяка от 13-те настолни игри, които са създали досега, е възможност – да заинтригуваш учител, който иска да разкаже урока си по нов начин, да зарадваш приятел с любопитна игра за плажа или да видиш как дете, което иначе се отегчава от учебници, за първи път се увлича по история. И в същото време да подкрепиш мисията на „Алос“.

За Росица и колегите ѝ игрите са начин да стигнат там, където учебниците често не успяват – до въображението, до емоцията, до личния смисъл. Те създават игри, за да запалят искрата на ученето у всеки човек – не със задължение, а с преживяване, което се помни. Защото вярват, че когато знанието се изживее, то остава завинаги.

Когато изкуството срещне ученето

Игрите са само част от по-голямата мисия на „Алос“. Вече 23 години Росица и колегите ѝ изкуствоведи, художници и педагози работят с училища, университети, музеи и културни институции в цялата страна за създаване на образователни преживявания, които правят ученето достъпно, увлекателно и лично. Равносметката? До момента са си партнирали с 23 музея, десетки училища и са достигнали до хиляди деца и младежи в цялата страна. Заедно те превръщат класната стая в място за творчество, музея – в територия за игра и откритие, а градския площад – в зона за споделено изследване.

През годините „Алос“ също организира ателиета, уъркшопи за художествени инсталации, арт симпозиуми, работилници и разработва ресурси, с които ученици, учители и студенти да учат с интерес и към които да се връщат с желание.

Сред най-обичаните им събития са работилниците „МозайКАП“ за мозайки от пластмасови капачки в Софийския зоопарк, където децата научават не само за животните, но и за опазването на природата, преизползването на предмети от бита и екологичния начин на живот. Също толкова популярни са техните музейни игри – като „Лети с птиците“ в Природонаучния музей в София и „Крилато пътешествие“ в историческия музей в Благоевград, където посетителят се превъплъщава в ролята на мигрираща птица, или „Мисия Марс“ в Музея на авиацията в Крумово, в която управлява ракета сред космически препятствия.

Екипът на „Алос“ работи редовно в цяла България с ученици и студенти, за да създават заедно нови прочити на традициите – като кукерството в Ямболския край или празника на сливата в Троян.

Темите са разнообразни – от културно наследство до устойчиво развитие – но подходът винаги е един и същ: знанието е най-трайно, когато го пипнеш, нарисуваш, изиграеш. В това са се уверили хиляди деца и младежи в цялата страна.

От мисия към модел

Игрите не са самоцел за Росица и екипа на „Алос“. Те са начин да си осигурят устойчивост – за да продължи мисията им. През годините превръщат най-доброто от своите образователни материали в продукти – игри, образователни комплекти, книги. Така не просто предават знание, а създават нови възможности да продължат и разширят работата си с деца и младежи.

Част от тези продукти могат да бъдат открити както в онлайн магазина, така и на платформата „Дар Пазар“ – място, което събира ръчно изработени артикули с мисия, създадени от български социални предприятия. Купуваш игра и подкрепяш бъдеще: нов уъркшоп, нова инсталация, нов образователен турнир, нова възможност за дете да открие света чрез изкуство.

Преживяване, което свързва

Една игра не е просто начин да научиш нещо ново. Тя е възможност да се докоснеш до историята, да създадеш нещо с ръцете си, да се засмееш с човек, когото не познаваш – и вече да не сте си непознати. Като когато група младежи връзват помпон след помпон в шарена кукерска маска. Или когато деца и техните родители рисуват стикери, които ще спасят птици от сблъсък в прозорец – или когато училищни групи дават нов живот на 28 000 пластмасови капачки.

В такива мигове играта показва най-голямата си сила – да събира. Да учи без натиск. Да оставя следа. Именно това правят игрите на „Алос“. И може би затова, щом веднъж ги изиграеш, ти се иска да ги споделиш с някого.