Райна има старинен куфар, който обича да носи навсякъде със себе си. В него няма дрехи, а книги. Идеи. Скрити съкровища от думи, които събират хората. Куфарът – подреден с внимание, като лична библиотека на колела – пази заглавия, които трудно ще откриеш в книжарница: сборника от разкази „Куфарът на брат ми“, „Граница“ на Капка Касабова, балканска поезия, детски книги от български, арабски, полски автори. Това не е куфар за показ. Това е куфар за срещи. Когато се отвори, винаги носи със себе си повод. И хората идват. Защото искат да чуят какво има вътре. Или защото вече знаят.

Всичко започва с „Куфарът на брат ми“

Райна не е организатор на литературни четения. Но когато попада на книгата „Куфарът на брат ми“ преди години, усеща, че трябва да направи нещо с нея. Историите за напускане и завръщане, за усещането да си чужд и между светове, я докосват дълбоко. И тя иска да ги сподели. Не просто да препрочете книгата, а да я обсъди с други хора. Така се ражда идеята за публично четене и разговор в Стара Загора – не като културна програма, а като човешка среща.

Историите от книгата ѝ звучат толкова близко, защото тя самата познава живота в движение. Част от този опит идва с избора ѝ на образование – завършва тринационална програма по медии, култура и комуникации, която я отвежда във Франция, Германия и обратно в България. По-късно живее и на други места, често в погранични райони. С времето започва да разбира какво означава да си „между“. Да не принадлежиш напълно никъде. Да превключваш между езици, контексти, светогледи. Да не знаеш дали някога отново ще се почувстваш на място.

Райна организира четенето на „Куфарът на брат ми“ с издателството на сборника и с партньорството на Регионалната библиотека в Стара Загора. След него хората не си тръгват веднага. Задържат се, споделят собствени истории. Райна усеща, че е докоснала нещо истинско. Че когато има тема, която ни свързва – емиграция, детство, принадлежност – се отваря пространство за съпреживяване. Така се ражда „Книжарница в куфар“.

Не да принадлежиш, а да свързваш

Дълго време Райна се терзае от усещането, че не принадлежи никъде. Докато един ден не попада на автобиографията на Фатих Акин – германски кинорежисьор с турски корени, който описва същата вътрешна борба. В един момент, гледайки към Босфора, той осъзнава: „Няма нужда да бъда оттук или оттам. Аз съм мост.“

Думите му отекват силно. Райна разбира, че онова, което я е измъчвало, всъщност е дар. Не е нужно да избираш страна или култура, когато можеш да свързваш. Всяко събитие на „Книжарница в куфар“ е точно това: културен мост. Среща между хора, теми и истории, които иначе рядко се засичат.

Не книжарница. Преживяване.

„Книжарница в куфар“ не е бизнес модел, нито културен проект по схема. Райна не продава книги на улицата. Продажбите, когато ги има, се случват след събития с автори, след разговор. „Ако някой купи книга, това е продължение на връзката, не търговия.“

Събитията са различни: тайно четене на поезия, литературна среща, беседа в музей, филмови прожекции в гимназия, в библиотека, в църква, в затвор; акустични концерти в двор на паметник на архитектурата, сценични пърформанси. Общото между тях е вниманието към контекста. Местата не са избрани произволно. Те имат нужда от среща. Публиката не е публика, а общност, която съучаства.

„Идват хора, които вярват на вкуса ми. Но не само. Те търсят преживяване. Нещо, което ще им остане.“

Да останеш вярна на себе си

Когато осъзнава, че „Книжарница в куфар“ има потенциал да расте, Райна решава да я развива като лично начинание, извън рамките на класическите институционални форми. „Исках да запазя свободата си – да действам, когато има смисъл, не когато има срок.“

Затова създава малка фирма. Често ѝ се случва хората да се изненадват, че прави всичко това сама. Всъщност, всичко, което се случва, е възможно единствено заради партньорствата и съмишлениците. Междувременно продължава да работи и в други културни и бизнес проекти. Но „Книжарница в куфар“ остава нейната кауза.

Не ѝ е лесно, но въпреки това не се отказва. Защото това не е просто идея. Това е нужда. И в нея Райна вярва дълбоко.

BASE: Да намериш съмишленици

През 2023 г. Райна попада на програмата BASE – Бизнес академия за стартиращи предприемачи. Кандидатства не за да разрасне мащабите на „Книжарницата“, а защото търси коректив – място, където да провери дали мечтата ѝ има устойчивост и посока.

„BASE беше повратна точка. Видях, че не съм сама. Че има хора, които правят нещата по свой начин. И това не само е възможно, а и се подкрепя.“

Излиза от програмата с по-ясна визия, с нови партньорства и с ново самочувствие.

„BASE беше мост между мен и общност, в която не се чувствам чужда.“

С времето около куфара се събира все по-голяма публика. Райна се утвърждава като една от важните културни фигури в Стара Загора – и не само. Събитията ѝ се нареждат сред най-очакваните в културния календар на града и региона. Благодарение на личния ѝ усет и отдаденост „Книжарница в куфар“ посреща съвременни писатели, поети, журналисти, режисьори и артисти като Капка Касабова, Емине Садкъ, Крис Клийв, Иво Иванов, Камен Алипиев-Кедъра, Веселин Диманов, Елена Панайотова, Герасим Дишлиев, Андонис Георгиу, Елин Рахнев, Ина Иванова, Катерина Стойкова и много други – а последователите ѝ се увеличават непрекъснато.

Мечтата: собствен дом за думите

Какво следва за „Книжарница в куфар“? Райна мечтае за пространство, което не трябва да споделя с графици и изисквания. Не център, не зала, не библиотека. Дом.

„Искам място, където куфарът да може да си почине. Където разговорите да не свършват с края на събитието.“

Но куфарът няма да спре да пътува. Това е неговата природа.

Следи страницата на „Книжарница в куфар“ във Facebook, за да не пропускаш следващите ѝ спирки, книги и срещи. Защото куфарът не спира да пътува. А най-хубавите истории се случват точно там – където се срещнем.

Ако искате да научите повече за издания на BASE близо до вас или да се включите като ментор или лектор, посетете: https://baseprogram.bg/