От старта в Чипровци до последния завой по трасето, Велообиколката на Северозапада показва защо все повече хора се връщат отново и отново в този край на България.
Има пътища, които сякаш са създадени за колоездене. От едната страна се редят зелени склонове, от другата проблясва река, птиците водят оживен спор помежду си, а колите са толкова малко, че започваш да чуваш не само собственото си дишане, но и мислите си. Над теб се разстила синьо небе с пухкави бели облаци, завоят отваря нова гледка, а Северозападът изведнъж престава да бъде регионът на мрачните статистики и се превръща в място, от което никак не ти се тръгва.
Точно това прави Велообиколката на Северозапада толкова специална. На пръв поглед тя е колоездачно събитие. А всъщност е покана да видиш едно от най-несправедливо подценяваните краища на България от най-хубавата възможна перспектива: достатъчно бавно, за да забележиш света наоколо, и достатъчно бързо, за да усетиш онова рядко чувство на свобода, което идва, когато пътят е пред теб, движиш се със собствена сила и за известно време няма нищо друго важно освен следващия завой.
Събитието се организира от спортен клуб „Бегач“, а идеята е на един от създателите на клуба Еленко Еленков – човек, чието семейство е от този край и който обикаля пътищата около Митровци и Чипровци с колело от дете. Той познава Северозапада отблизо: дълги отсечки с почти никакъв трафик, чешми по пътя, села с хора, които поздравяват, панорами към полета и скали. След някой завой се появява мандра. След друг – гледка, заради която дори най-приказливите колоездачи притихват за миг.
Затова Велообиколката далеч не е само за хората, които идват да гонят време. Да, има сериозни колоездачи, дълги маршрути и хълмове, които изпитват издръжливостта. Но има и участници, които карат за удоволствие – семейства, приятелски отбори и хора, дошли за първи път в региона, изненадани, че толкова хубави пътища са останали извън обичайните туристически маршрути.
Още първото издание през 2021 година показва, че идеята има сериозен потенциал. Първоначално обявените места се запълват за броени дни, капацитетът е увеличен, а в крайна сметка на старта застават близо 400 души. Хотелите в района се резервират месеци по-рано – нещо дотогава почти нечувано за района. От една община дори се обаждат на Еленко, за да попитат какво стои зад този неочакван интерес.
Тогава Фондация „Америка за България“ подкрепя събитието като част от усилията си за развитие на туризма в Северозападна България. Екипът на Фондацията също се включва – не отстрани, а на колела, с номера, каски, умора и онова особено чувство на удовлетвореност след финала.
Оттогава Велообиколката расте. С всяка година все повече хора откриват, че Северозападът е място, към което можеш да тръгнеш в петък, да караш в събота и още в неделя да планираш следващото си завръщане. Неслучайно събитието винаги се пада през уикенда – не само заради удобството, а и за да остане време човек да се огледа, да поседне на площада, да посети манастир или музей, или просто да се наслади на гледките, които придават на този край неговия особен характер.
Първите издания завършват в село Митровци и често съвпадат със събора на селото – онзи тип финал, при който колелата спират, но празникът продължава. През последните две години стартът и финалът са в Чипровци, което придава различен ритъм на преживяването. Тръгваш от старата килимарска столица, прекосяваш Северозапада и отново се връщаш там, където след последните километри градът те посреща не само като участник, а и като гост.
По трасето местните хора също са част от преживяването. Някой маха от двора. Друг излиза пред къщата, за да гледа колоната. Доброволци подават вода и храна с радостта на хора, които знаят, че в този ден техният край е видян, чут и оценен.
Може би точно това е най-хубавото във Велообиколката на Северозапада. Тя не разказва за региона с лозунги и обещания, а ти дава възможност сам да го преживееш. Качваш се на колелото и пътят разкрива всичко останало – зелените склонове; селата, в които хората ти ръкопляскат; предизвикателните изкачвания и дългите спускания; и онова приятно усещане за свобода, което идва с всяка измината отсечка.
Ако търсиш причина да посетиш Чипровци и Северозапада, ще намериш много. Но най-добрата е да ги видиш със собствените си очи и да ги усетиш със собственото си темпо. Защото има места, които не могат да бъдат разбрани от снимка или карта. Трябва да минеш през тях, да спреш за малко, да поемеш дъх и да им дадеш шанс да те изненадат. А Северозападът умее точно това.