Силвия Георгиева, НСОРБ: Covid-19 събуди у нас усещането за общност

Share on linkedin
Share on facebook
Share on print
Share on email
Силвия Георгиева

С подкрепата на бизнеса, на своите служители, както и на хиляди доброволци българските общини успяха бързо да адаптират работата си, за да се справят с кризата с COVID-19 и да подкрепят както гражданите, така и работодателите на своя територия. Това е равносметката от работата на българските общини, която правят от Националното сдружение на общините в Република България.

За адаптивността на общините в условията на извънредно положение, както и за необходимостта от повече публично-частно партньорства като фонд „Обединени срещу COVID-19“, който подпомогна работата на 15 общини в страната с дарение от близо 150 000 лева, разговаряхме с изпълнителния директор на сдружението Силвия Георгиева.

Фондация „Америка за България“: Вие подкрепяте общините в България с експертна помощ и представяте техните нужди и интереси на национално и европейско ниво. Как се справиха българските общини в тази криза? Какво можем да направим, за да бъдат по-подготвени при следваща такава криза?

Силвия Георгиева (С.Г.): Нашата организация е семейството на българските общини – всичките 265 общини членуват в сдружението. Стараем се да откликваме на всяка тяхна потребност от експертна помощ, както и да даваме най-широка гласност на общинските интереси.

Изпитанията на кризата изправиха общините, както и всички останали системи, пред необходимостта бързо да се справят с много нови ангажименти, освен обичайните. Около 120 нови задачи добавиха разпоредбите във връзка с извънредното положение. Въпреки това общините успяха да мобилизират както собствения си потенциал, така и безпрецедентна доброволческа подкрепа и успяха да не преустановят нито една сфера от своите дейности.

Първото сериозно изпитание беше със създаване на организация за дезинфекция на всички публични пространства в общините, на градския транспорт, на административните сгради. Много от общинските структури в изключително кратки срокове „усвоиха“ нови умения, за да гарантират правилното и пълното прилагане на въведените противоепидемични мерки.

Не по-малко важна беше грижата за хората в затруднено положение. Изискванията за социална изолация доведоха до значително нарастване на броя на лицата, за които общинските социални служби полагат грижи. Днес, когато ние възприемаме мерките за социална дистанция едва ли не като „присъда“, е добре да си дадем сметка колко възрастни хора са обречени да живеят в социална изолация до края на живота си. В много села в страната има от 3 до 10 жители. Те са откъснати от здравни услуги, аптека, социални дейности, общуване. Много хора, дори в гъсто населените жилищни блокове, живеят изоставени от своите деца и близки, на други – роднините са в чужбина. Единствените хора, които полагаха и продължават да полагат грижи за самотни, социално слаби или лица под карантина, са служителите на общинските социални служби. Те ги посещават за помощ, за доставка на храна, за здравни грижи, за почистване и т.н. Социалните работници им осигуряват защитни средства, дезинфектанти, обясняват им как да полагат минимални грижи, на които са способни. Благодарение на служителите от социалните институции и общините в България няма забравени хора!

Почти всички общини приеха и специални пакети от мерки в подкрепа на бизнеса, които включват освобождаване от наеми на общински имоти, от заплащане на такса за ползване на пазари, тържища, тротоари, площади, улични платна и терени с друго предназначение.

Общините трябваше да реконструират и общинските болници, за да създадат условия за лечение на пациенти с COVID-19. Близо 3000 легла са обособени в 79 общински болници, а това означава обособяване на отделение, специална вентилация, изолация, отделни входове и изходи за персонала и за пациенти, подход за линейки – почти цялостно преустройство. Затова се наложи общините да мобилизират всички възможни резерви в бюджетите си. Подкрепата за общински болници, която бе предоставена чрез фонд „Обединени срещу COVID-19“, има много по-голяма стойност от размера на средствата, защото тази помощ беше предоставена бързо, по ясни и достъпни процедури и общините и здравните заведения ги вложиха наистина в неотложни нужди. Искам да се възползвам от възможността да благодаря и на отговорния български бизнес, с чиито дарения бяха осигурени много от липсващите апарати, техника и материали, особено за болничните заведения.

В условията на извънредно положение всички общини значително са разширили обхвата на предлаганите електронни и дистанционни услуги. На практика общините извършиха революционен преход към електронното управление. Към дигиталната среда пренастроиха своята работа и общинските съвети. НСОРБ подготви и предложи спешни законови промени, за да може работата на общинските съвети да не бъде блокирана и да се провежда дистанционно в режим на видеовръзка.

Самите ние, като организация, преформатирахме значителна част от нашите работни срещи и сега както те, така и заседанията на управителния съвет, срещите на българската делегация в Комитета на регионите, дискусии на експерти се провеждат предимно онлайн. В дигитален формат проведохме и няколко обсъждания по актуални въпроси с министъра на образованието и науката, с министъра на труда и социалната политика, с екипа на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с вицепремиера Томислав Дончев и дори консултации с ръководствата на парламентарните групи.

„Америка за България“: Кризата показа, че местни проблеми се решават най-добре през местни структури – тъй като те най-добре познават общностите на място и нуждите им. Как бихте коментирали това?

С.Г.: Факт е, че много често кметовете реагираха по-бързо с налагането на определени ограничения от централните власти. Въпреки ограничените си ресурси, а в някои случаи и правомощия, общинските кризисни щабове вземаха експедитивно своите решения и реагираха гъвкаво, оценявайки конкретната ситуация на място. Председателят на УС на НСОРБ и кмет на Велико Търново г-н Даниел Панов и вицепремиерът Томислав Дончев още в първите дни на извънредното положение обсъдиха взаимодействието между държавните институции и техните регионални структури и местните власти. На срещата присъстваха още министърът на труда и социалната политика Деница Сачева, здравният министър Кирил Ананиев, директорът на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, представители на Българския червен кръст и др. Премиерът Бойко Борисов също бе запознат с постигнатите договорености и това даде възможност в определени ситуации да бъдат по-лесно преодолявани бюрократичните препятствия. Един от изводите, които ние правим след първата вълна на пандемията, е, че именно в тази посока ни предстои много работа.

Дори в решенията за сериозните финансови проблеми, пред които се изправиха местните власти, ние също търсим решения, които да предоставят на общините възможност за повече гъвкавост в рамките на съществуващите бюджети, с ясното съзнание, че самата държава също е затруднена финансово. Получихме пълна подкрепа от народните представители и приетите промени в законодателството напълно отразиха нашите предложения.

Настоящата криза за пореден път показа необходимостта от истинска децентрализация у нас – процес, в който инициатор на промените продължава да бъде местната власт. Все по-често се убеждаваме, че институциите започват да разбират смисъла от разумното делегиране на функции по места, но все още се сблъскваме с тяхното неразбиране, че всяка прехвърлена функция изисква и съответното финансово обезпечаване.

„Америка за България“: COVID-19 отчетливо показа какви са нуждите и липсите, но и задвижи невероятна дарителска и доброволческа енергия у българите. Какво Ви впечатли най-много в обществената реакция към кризата?

С.Г.: Искам да благодаря искрено на доброволците, които с готовност се включиха в помощ на общините. Повече от 4000 доброволци във всички общини предоставиха своето време и възможности на разположение. Съвместно с Националния оперативен щаб бе разработена специална информационна платформа с база данни за тях и това е един корпус на подкрепа, който ще бъде на разположение на правителството и общините за работа в кризисни ситуации.

Сред първите, които освен служебните си задължения се включиха и в доброволната подкрепа, бяха кметове, кметски наместници, общински служители, а в много общини – и общински съветници. Кметът на Тополовград Божин Божинов беше първият доброволец, който се отзова на апела на болницата в Ямбол. В Гурково, където в едно от селата пламна огнище на заразата, служителите на общината седмици наред доставяха продукти и медикаменти на хората от селото със собствен транспорт и в извънработно време.

Хора с различна квалификация – от художници, архитекти, адвокати и IT специалисти до безработни, пенсионери и студенти. Сред доброволците са цели екипи на компании, които бяха преустановили работа, ученици от горните класове заедно със своите учители – един великолепен урок по съпричастност. Много активни бяха мотоклубовете – само във Варна 42-ма са записаните доброволци на мотори. В Павликени и Струмяни дори чуждестранни граждани, живеещи в България, се включиха в подкрепа на своите нови общини. Най-младите са родени в началото на 21 век, а най-опитните – в средата на миналия.

Кризата повлия положително на инициативността на хората. В затворените ресторанти хората започнаха да приготвят храна за нуждаещите се, хотелите предоставяха възможност за отдих на медиците, които работеха на първа линия.

„Америка за България“: Каква според Вас ще е ролята на публично-частните партньорства, като фонд „Обединени срещу COVID-19“, в бъдещето развитие на българските общини?

С.Г.: Огромна помощ получиха българските общини от страна на бизнеса. 75-те най-малки общини получиха в първите дни на извънредното положение препарати за дезинфекция, осигурени от пловдивската фирма „Строй Инвест Груп 2“. „Рено Нисан България“ и търговските представителства в страната предоставиха над 20 автомобила за нуждите на общините по осигуряване на храна, медикаменти и дезинфектанти за нуждаещите се хора в Столична община, в Смядово, Казанлък, Монтана, Горна Оряховица, Асеновград, Благоевград, Димитровград, Гурково, Варна, Стара Загора. „Ромпетрол България“ дари 10 500 литра гориво за нуждите на общините при обезпечаване доставките на храни и медикаменти.

Това е само малка част от даренията на предпазни средства, материали и препарати, с чието разпределение НСОРБ се ангажира. Това беше една от задачите, в които се включихме всички и с изключително удовлетворение. Писмата, с които попарените от заразата общини изразяват своята благодарност, са едни от най-вълнуващите документи за смисъла на човечността.

Почти всички общински болници бяха подкрепени от дарителски кампании. Това ни провокира да създадем интерактивна карта на общинските болници с подробни данни за дарителските сметки и контакти с ръководството, която е активна както на сайта на НСОРБ, така и на правителствения портал.

Ние все още свенливо подхождаме към потенциала, който има публично-частното партньорство – сигурно заради липсата на ясни процедури и механизми за прозрачност и публичен контрол. Трябва да признаем, че за първи път у нас медиите съобщават имената на дарителите и названията на фирмите.

Сега, след края на извънредното положение, за нас би било особено ценно да се поучим от опита на фонд „Обединени срещу COVID-19“, защото в бъдеще все повече дейности от местно и регионално значение, ще трябва да бъдат генерирани и управлявани в партньорство между общините, бизнеса, гражданските сдружения, научните и изследователските центрове. Умението експедитивно да бъде привлечен солиден финансов ресурс, той да бъде ефективно насочван към смислени дейности, които пряко влияят върху живота на хората и подпомагат справянето с кризата, разработването и управлението на целия механизъм за подбор и оценка на проекти за нас като организация и за много общини могат да бъдат особено полезни. Стараейки се да демонстрираме прозрачност, ние обикновено усложняваме процедурите и забавяме процесите. В ситуации на криза експедитивността е много важно предимство, но то никога не трябва да бъде за сметка на прецизността. Освен дълбоката признателност за подкрепата на фонд „Обединени срещу COVID-19“ за общините и искрената благодарност към целия екип и най-вече към дарителите, бих искала да изразя и надеждата на НСОРБ, че тепърва ни предстои да развием нашето сътрудничество в различни, взаимноизгодни посоки.

Първата такава съвместна дейност може да бъде управлението на нашия фонд „Общинска солидарност“. Той е създаден да подпомага общините в първите часове след настъпване на природно бедствие или промишлена криза например. Все още процедурите за функционирането му са в процес на разработка и моделът на фонд „Обединени срещу COVID-19“ би бил много полезен.

„Америка за България“: Какво бихте казала на дарилите средства за фонд „Обединени срещу COVID-19“, особено за да ги окуражите да дарят отново?

С.Г.: Не винаги успехът се измерва с данните от финансовите отчети. Обществената чувствителност на една фирма е най-сигурният белег за социалната отговорност на нейния екип, знак за гражданска съвест. Искрено се надяваме, че COVID-19 ни научи да бъдем поне малко по-солидарни и събуди у нас усещането за общност. Неразделна част от нашата общност са предприемчивите хора и бизнеса. Общинските администрации бяха първите, които подкрепиха местния бизнес с редица облекчения и отстъпки. Уверявам Ви, това не е просто „връщане на жеста“, това е нашето категорично разбиране, че животът на всяка фирма е също толкова важен за местната власт, колкото и животът на всеки гражданин.

Ще спестя думите на благодарност към всички дарители, защото те не са достатъчни, за да изразят дълбоката ни признателност към всеки от тях. Благородството не е отминало, заедно с рицарските доспехи. Вие сте доказателство, че благородството пулсира във вените на бизнеса.

Абонирай се

Не изпускайте нашите истории.

Абонирай се

Не изпускайте нашите истории.