Колко неща можете да направите в рамките на еднодневна ваканция в голям град? Да посетите три или четири от най-известните му забележителности? Или може би набързо да отскочите до някое от близките градчета?

А какво бихте казали, ако имахте възможност не само да пропътувате значителни географски разстояния, но и да посетите различни времеви епохи в рамките на часове? В един момент се разхождате по един от главните площади на Виена от 19-ти век, а в следващия четете книга край камината в хижа в швейцарските Алпи през 2020 г. Омръзва ви и сменяте местоположението – сега си почивате на плаж на Малдивите. Слънчевите лъчи са толкова истински, че започвате да се притеснявате да не изгорите и затова търсите прохлада във вътрешността на базилика от 5-ти век, през прозорците на която се процежда меката светлина на късното следобедно слънце. (Видимото отсъствие на остъкление по прозорците на съседните постройки ви кара да осъзнаете, че сте се върнали назад във времето – през 5-ти век стъклените плоскости все още не били широко разпространени…)

След това усещате как стомахът ви сякаш пропада, докато се издигате до пространството под покрива на базиликата, на около 6 метра над земята…

Виртуалната реалност (VR) не е за хора със затруднено равновесие – в нея има резки движения и бърза смяна на гледни точки; сетивата могат да бъдат пренаситени. Но VR може да ви накара да се почувствате емоционално свързани с време или място, които вече не съществуват. Според Явор Бонев, виртуалните възстановки могат да бъдат изключително полезни при изучаване на историята. Той е основател на Animajor Studios, компанията, която пресъздава виртуално Епископската базилика на Филипопол, както и разработва първата в света виртуално подпомогната градска обиколка (на Виена, Австрия).

„VR не е самоцел, а помага да завладееш вниманието по иновативен начин. Също така, позволява на хората да осъществят емоционална връзка със събития от миналото“, обяснява Явор. „За Втората световна война и комунистическия период обикновено се учат сухи цифри. Не можеш да имаш емоционална връзка с цифри. Но ако можеше да разбереш какво е да си заточеник на остров Белене в размножителния сезон на комарите, по-малко вероятно е историята да се повтори.“

Създаването на още по-реалистични и емоционални виртуални преживявания е възможно благодарение на непрекъснато развиващите се VR технологии. Например, на пазара има VR очила още от 90-те години, но „от някои от ранните екземпляри можеше да получиш епилептичен пристъп“, казва Явор, смеейки се. Днес VR технологиите са се подобрили толкова, че успешно симулират операционни зали, бушуващи пожари и военни зони, които се използват в обучението на хирурзи, пожарникари и войници и потенциалът им в тази насока тепърва ще се развива. До този момент, от VR в най-голяма степен се възползват гейминг и другите развлекателни индустрии.

Доста работа трябва да се свърши преди да се стигне до ефектните компютърни графики и предизвикващите равновесието преживявания, независимо от индустрията, за които са създадени. Според Явор, в основата на добрата виртуална реалност стои предварителната подготовка. Преди да създадеш виртуална версия на средновековен замък, трябва да знаеш как е изглеждал истинският, от какъв материал е бил изграден, как остарява този материал, къде е стояла стражата и пр. По-комплексните VR продукти разчитат на много повече от компютърни анимации – те използват реални актьори, сценарии, музикални партитури за подсилване на настроението, класически рисунки, както и програмистки трикове.

„Предварителната подготовка е задължителна, особено когато се работи с исторически теми“, казва Калина Атанасова, член на екипа, работил по виртуалната възстановка на Епископската базилика. Преди да започнат да работят по анимацията, Калина, Явор и останалите от екипа разговарят с историци, археолози и реставратори на мозайки, за да научат колкото е възможно повече за Базиликата. Нищо не е оцеляло до днес от оригиналната постройка с изключение на фрагменти от колоните, капителите и други архитектурни елементи, затова екипът пресъздава външния вид на Базиликата, изучавайки малкото запазени църкви от периодa, както и средновековни рисунки на древни базилики.

Чрез виртуалната възстановка на Базиликата, екипът на Animajor се опитва да улови духа на мястото и да накара съвременния посетител да изпита усещанията, които вероятно са чувствали гражданите на древен Филипопол при всяко свое посещение. Резултатът е изумителен – богатият интериор буди благоговение, а птиците напомнят за Райската градина. Времето в Базиликата сякаш е спряло, а във въздуха се усещат тамян и силата на божественото присъствие… Никой, попаднал там, не може да остане безразличен, независимо от отношението си към вярата.

Личната емоционална връзка на Явор с изкуството във всичките му форми е насърчавана от ранна детска възраст под влиянието на неговия баща – известният български скулптор Теодор Бонев, чийто бронзов макет на древен Филипопол ще може да бъде видян в Посетителския център на Базиликата, а останалите му творби са част от частни и публични колекции по света. За да съчетае бащиното наследство с новите тенденции, Явор учи класическо рисуване и компютърна анимация в Лондон. Неговото семейство живее също в Нова Зеландия, Сен Мартен и Чехия, което помага на Явор да придобие глобално самочувствие и да изгради впечатляващо портфолио от международни клиенти.

Но именно в България, преди близо десет години, започва да сбъдва мечтите си.

Явор основава Animajor Studios в София през 2011 г. Първоначално компанията намира пазарна ниша за създаване на анимация за 3D холограми за световната рекламна индустрия. Впоследствие Animajor разширява продуктовото си портфолио и започва да създава AR и VR анимация в отговор на нарастващото търсене на „потапящи“ преживявания. Днес Явор отчита, че компанията му е работила за всички големи световни брандове. Animajor разполага с основен екип от седем души, но често наема външни експерти за по-големите проекти. (Работата по виртуалната разходка на Виена отнема 10 месеца посветена работа от седемчленния екип, като допълнително са наети и 50 актьори, които пресъздават моменти от историята чрез актьорска игра. Четирима души работят четири месеца по виртуалната възстановка на Базиликата.)

Портфолиото на компанията включва повече от 100 анимации за холограми, виртуална разходка на село в Шампан, Франция, анимации за луксозни недвижими имоти, AR забавление за молове и туристически атракции, както и иновативен супермаркет, в който камери правят снимки на избраните от клиентите продукти и цената им автоматично се приспада от банковите им карти. Виртуалната реконструкция на Епископската базилика и виртуалната разходка във Виена са сред последните проекти на компанията, като Явор се надява, че ще има възможност да работи по още такива проекти в бъдеще. Animajor прави първи стъпки и в гейминг индустрията: екипът работи по свой проект на видео игра, наречена Tiny Battles („Малки битки“), която планират да стартират в близко бъдеще.

Безспорно, VR намира все по-широко приложение. Ще правим ли всичко във виртуална реалност в бъдеще?

Явор отхвърля тази идея. „Има страх, че виртуалната реалност ще стане по-атрактивна от истинската и хората ще искат да прекарват цялото си време там. За мен VR е инструмент“, казва той.

Независимо дали този инструмент ни помага да съживим историята, да симулираме опасни ситуации с цел обучение, да се борим с фобии, като страх от височини, или да се фокусираме върху важни теми от съвремието, VR не ни предлага бягство от реалността, а ни помага да я направим по-добра.

В крайна сметка, важното е не да запълним деня си с възможно най-много преживявания, а да успеем да преживеем пълноценно нещо, което иначе не би било достъпно – или което има риск да бъде забравено.

VR възстановката на Епископската базилика ще бъде достъпна в Посетителския центъра на Базиликата в Пловдив, която ще бъде открита по-късно тази година. Следете Епископската базилика на https://www.facebook.com/bishopsbasilica/ и https://www.instagram.com/bishopsbasilica/