Димитър Цоцорков е председател на надзорния съвет на „Асарел-Медет“ АД, най-голямата миннодобивна компания в България, изпълнителен директор на „Асарел Инвестмънт“ ЕАД и съосновател на фондация „Лъчезар Цоцорков“. Вдъхновена от благотворителната дейност на бащата на Димитър – проф. д-р Лъчезар Цоцорков, основаната през 2019 г. фондация подкрепя инициативи в областта на образованието, културата и здравеопазването, както и деца и младежи в неравностойно положение. Фондацията се включва активно и в борбата с коронавируса на национално ниво, като дарява 300 000 лева, съвместно с МБАЛ „Уни хоспитал“ и Български лекарски съюз, под формата на предпазни средства, консумативи, тестове и финансова помощ за български болници. С допълнително дарение към фонд „Обединени срещу COVID-19“ фондация „Лъчезар Цоцорков“ подкрепи и 112 местни инициативи, достигащи до над 700 000 души в цялата страна.

Фондация „Америка за България“: Защо решихте да подкрепите дарителски фонд „Обединени срещу COVID-19“?

Димитър Цоцорков (Д.Ц.): Ситуацията, пред която бяхме изправени, се развиваше и променяше всекидневно. Екипът ни работеше денонощно, с помощта на външни и международни експерти, за да филтрира и оцени цялата постъпваща информация, за да можем да вземем навременни решения, които да са максимално полезни. Много бързо ни стана ясно, че тази криза не може да бъде разрешена по подходящ начин от никой дарител или организация еднолично. Въпреки че действахме самостоятелно, смятахме, че също трябва да допринесем към съвместни усилия, за да постигнем нужните резултати. Решихме да участваме в кампанията, защото се доверихме на организациите, които я организираха, както и че те имат капацитет за мобилизиране на национално ниво. Хареса ни фактът, че процесът е структуриран по начин, който отговаря на конкретни нужди, изразени от получателите. Когато говорихме с Българския дарителски форум (един от съоснователите на фонда, бел.ред.), бяхме спечелени от дългосрочното им мислене, което надхвърли непосредствените и видими нужди.

Водехме се и от надеждата, че участието ни ще насърчи и други да се присъединят и ще допринесе за по-голямо въздействие.

„Америка за България“: Фондация „Лъчезар Цоцорков“ е сравнително нова фондация, но вашата дарителска дейност не е. Вие от години подкрепяте каузи и организации в района на Панагюрище. Създаването на фондацията на името на баща Ви заявка за национален ангажимент ли е?

Д.Ц.: Делата на баща ми винаги са били признак на национален ангажимент. Tой подкрепяше много благотворителни каузи и инициативи за развитие на културата, образованието, здравеопазването, спорта, социалните грижи и младежките дейности в цяла България. Визията му за развитието на Панагюрище беше изражение на неговото виждане, че човек никога не трябва да забравя корените си, както и неговата благодарност към хората от Панагюрище. С фондацията възнамеряваме да продлъжим и надградим неговите дела.

„Америка за България“: Каква е историята на фондация „Лъчезар Цоцорков“ и какви са нейните цели?

Д.Ц.: Фондацията е основана през 2019 от мен, сестра ми и майка ми. За нас това е естественото продължение и олицетворение на примера на баща ни, който беше голям родолюбец, щедър дарител и достоен българин. Основната ни цел е да допринасяме за благополучието на българското общество чрез подкрепа за културата, насърчаване на иновациите и постиженията в образованието и здравеопазването, както и чрез подпомагане на деца в неравностойно положение. Това за нас е едно oсмисляне на неговите постижения, надежди и визия, които чрез нашата работа могат да бъдат канализирани към сегашни и бъдещи нужди.

„Америка за България“: Какво стои зад девиза Ви „С мисията да окрилява“?

Д.Ц.: Вдъхновени сме от неуморните усилия и отдаденост на много от организациите, с които общуваме. За нас да окриляваш значи да си съпричастен и изисква да можеш да разпознаеш потенциала и да му дадеш нужната подкрепа, за да се реализира.

„Америка за България“: Как работи фондацията – развива собствени проекти или подпомага инициативи и организации с дарения?

Д.Ц.: Засега сме фокусирани върху финансирането на работата на други организации. Не сме против евентуално да стартираме програмиране, но трябва да има добре дефинирана добавена стойност от този подход. За да сме готови за подобна стъпка, трябва да натрупаме значително ноу-хау, да изградим мрежа от съмишленици и да затвърдим опита си. Всичко започва със слушане и учене от онези, които са в сферата много по-дълго от нас.

„Америка за България“: Как определяте какви социални инвестиции да правите? Какво очаквате от организациите, които подкрепяте?

Д.Ц.: Като новосформирана фондация процесите как най-ефективно да приложим стратегията си тепърва ще се формализират и избистрят. Както с много други неща, самият процес на работа изгражда и променя подхода. В момента се стремим да сме максимално гъвкави и отворени за различни възможности.

Като българска фондация предпочитаме да подкрепяме локални усилия, които изхождат от нашата реалност, предлагат приложими решения по устойчив начин, прилагат съществуващото ноу-хау с иновативен подход. От организациите, които подкрепяме, очакваме прозрачност, откровенност, гъвкавост и адаптивност. Искаме да сме партньори в каузата, а не само дарители.

 „Америка за България“: Кои са каузите, които са важни за самия Вас?

Д.Ц.: Преди една седмица обявихме първия ни конкурс за проектни предложения, които се фокусират върху развиване на социално-емоционалите умения в ранна детска възраст. Като баща на три деца за мен е изключително важно да положим основа, която създава благоприятна почва за изграждането на осъзнати и съпричастни личности, готови да бъдат ангажирани в изграждането на нашето бъдеще.

„Америка за България“: От кого сте се учил на съпричастност и дарителство? Дарителството възпитава ли се или е нещо, с което се раждаш?

 Д.Ц.: Най-много от баща ми, когото помня, че дори когато получаваше ниска заплата, преди промените, отделяше 10% от нея за помощ на нуждаещите се. Впоследствие, след като превърна Асарел от фалирало във водещо минно предприятие с добри резултати, го нареди сред водещите дарители в България, влагайки стотици милиони в помощ на здравеопазване, спорт, образование и култура. Също така и от дядо ми, който живееше в центъра на града и помагаше по свой начин на много хора, които минаваха през дома му.

 „Америка за България“: Как бихте искали да бъде запомнено името Цоцорков?

Д.Ц.: Като пример за етика, ценности и дългосрочно устойчиво развитие, което е споделено със средата, в която живеем и цяла България, и е заразителен пример за появата на по-етични и морални ценности в обществото, както и още много успешни и добри хора.