В началото на 1936 г., повече от половин век след като започва дейност, читалището на Оряхово е на път да се сдобие със собствена сграда – благодарение на труда на десетки доброволци и на дарителска кампания, продължила повече от три десетилетия и включваща стотици индивидуални дарения.
През 1936 г. обаче се случва нещо необичайно: откликват значително повече хора от всички години дотогава, взети заедно.
За оряховци – жители на важен по това време икономически и културен център, дал на България изтъкнати архитекти, държавници и министър-председател, да имат собствено културно и просветно средище е въпрос на граждански ангажимент. Емоционален апел в национален всекидневник ги призовава: „Нека всички напънем своите усилия и довършим започнатото. Така ние ще оправдаем себе си като добри и съзнателни граждани и като културни хора… Знайте: всеки лев е гвоздей, всяка десетка – дъска, много стотици – под. Капка по капка – вир става“.
Въпреки влошеното икономическо положение в страната в резултат от световната финансова криза, събраните средства са достатъчни за довършването на сградата. Отзовават се жители на Оряхово и околията, както и множество столичани. (От своя страна, четвърт век по-рано, оряховци активно участват в дарителската кампания за построяването на храм-паметника „Свети Александър Невски“ в София.) Най-многобройни са малките приноси от индивидуални дарители, от по 50 до няколкостотин лева.
Така на 31 декември 1936 г. читалище „Надежда 1871 г.“ официално се нанася в новия си дом, а събитието е отбелязано с новогодишен празник. Забележителната сграда – поредното майсторско изпълнение на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов, родом от Оряхово и автори на сградата на Българската народна банка, на Народната библиотека, на възстановената базилика „Света Неделя“ и други знакови сгради на София, е подобаващ монумент на великодушието на гражданите на Оряхово.
Съпричастността и дарителството са важна част от живота както на Оряхово, така и на цяла България преди 1944 г. Това разкрива книгата „Прозорец към доброто“ – портрет на дарителството в крайдунавския град от Освобождението до средата на 20 век. Наред с културните инициативи, местните жители редовно подпомагат училищата, църквите и историческия музей в Оряхово, като са особено щедри към бедни семейства, възрастни и бедстващи. След Чирпанското земетресение от 1928 г. например, което разрушава голяма част от Южна България и оставя без подслон хиляди българи, в Оряхово организират мащабна помощна акция. Включват се всички местни институции, представители на бизнеса и над 200 индивидуални дарители. Парични дарения и храна постъпват и от много села в региона.
Оряховци се обединяват и срещу друг вид бедствие – пожарите. Първата оряховска пожарогасителна служба е създадена през 1927 г. и съставена изцяло от доброволци. Службата е подпомогната от дарения на граждани през първите години от съществуването си.
Неразказваните досега истории, представени в „Прозорец към доброто“, са много, а хората, записали имената си в историята на благотворителността в Оряхово – още повече. Заедно те показват, че значимите неща наистина са се случвали благодарение на малките човешки усилия.
„Прозорец към доброто“ със съставител д-р Евгения Найденова е издадена по проект „Аз дарявам, за да правя промяната“ на сдружение „Първи юни“ с подкрепата на Фондация „Америка за България“. Kнигата се продава в полза на Обществения дарителски фонд – Оряхово, а събраните средства ще подпомагат значими проекти в общината. Книгата може да бъде купена от Историческия музей в града.
