Майстори са на крилатата фраза и на кратките форми, които те оставят без думи. Те са Ива, Добри и Иван и помежду си имат над 60 години опит в рекламата. Работили са за най-големите български и международни марки, често в екип, а кампаниите им освен награди печелят сърцата на стотици хиляди потребители.
Сред любимите им проекти през годините са кампании на социално ангажирания бизнес, а откакто стават родители, потребността им да работят за подобряване на качеството на живот в България се задълбочава. Сред създателите са на късометражния документален филм по случай 30 години българска демокрация „Най-сладкото“, на кампанията срещу насилието над жени „Вечните хитове на България“ заедно с Български фонд за жените, както и на много други проекти на граждански организации или с фокус социална отговорност.
С времето тримата осъзнават, че за отстояването на демокрацията са нужни дългосрочни усилия. Така постепенно у Ива се заражда идеята за създаването на комуникационна агенция за гражданския сектор. В лицето на Фондация „Америка за България“ намира съмишленик и от това партньорство в края на 2023 година се ражда фондация „The Convo“. Името на начинанието е вдъхновено от три английски думи – conversation, convocation и convoy (разговор, събиране и конвой), а сред целите на организацията е подобряването не само на диалога в българското общество, но и на разпознаваемостта на гражданските организации като ключови за здравето на демокрацията.
Днес The Convo активно дава видимост на важни за обществото разговори – например този за демократичните права, свободи и задължения, залегнали в Конституцията на Република България. Проектът „Ако съдим книгата по корицата“, осъществен в партньорство с Българския институт за правни инициативи, повишава осведомеността за основния закон, а заедно с Института за развитие на публичната среда рекламистите създават кампания за насърчаване на гласуването, наречена „Мистерията на българските гласове“.
На 9 май, Деня на Европа, стартира съвместната кампания на The Convo и Фондация „Америка за България“ – „Демокрация всеки ден“. Целта ѝ е с примери и преживявания от ежедневието да покаже предимствата на демокрацията и защо е важно да бъде отстоявана всеки ден. Кампанията ще продължи до 10 ноември и ще включва изненади за малки и големи. Не изпускайте нито една, като последвате „Демокрация всеки ден“ във Фейсбук и Инстаграм.
Разговаряхме с Ива – Ивелина Гичева-Николова, Добри – Добромир Джуров, и Иван – Иван Хадживеликов, за пътя им от корпоративния свят до работата в името на обществото, за личното им отношение към демокрацията и за това как по-добрата комуникация може да подпомогне укрепването ѝ.
Фондация „Америка за България“: Преди шест месеца направихте сериозен кариерен скок – от работа с корпоративни клиенти се захванахте с нелеката задача да популяризирате социалните каузи и демокрацията? Какво вдъхнови тази промяна?
Иван Хадживеликов: Това се получи в нас като завършена идея в момента, в който Ива стана майка, защото и тримата вече бяхме на вълната да не мислим толкова за себе си, колкото за някой друг. Тогава си мислиш, „Тук ли искам да съм, как искам да бъде тук?“ С появата на хора, за които сме отговорни, стигаме до момента, в който запретваме ръкави, за да правим нещо, което никой друг не е правил, поне в тази форма. Решихме, че няма по-подходящ момент да споделим нашите „хватки“ с НПО сектора.
Добромир Джуров: В рекламата сме видели много неща, направили сме стотици кампании за най-различни брандове и в един момент се запитахме дали не можем да използваме опита, който сме натрупали, в полза на обществени каузи, в полза на България. Когато вече имаш и дете, си даваш сметка, че бъдещето е отговорност, и ти трябва да дадеш всичко, което зависи от теб, за да стане средата по-добра. Наблюдавайки кои държави в Европа, в Северна Америка и въобще по света са модерни, проспериращи, свободни, демократични, няма как да не забележиш, че това са местата, където има силен граждански сектор. Ако той отсъства, дори да има някаква форма на работещ бизнес и действаща държава, всичко рано или късно ще претърпи провал.
Ива Гичева-Николова: Всъщност промяната не е толкова драстична. Самият бизнес през последните години доста често обръща поглед към идеи, свързани със социална отговорност. Особено след Ковид-19 хората са по-склонни да купуват продукти от марки, заставащи зад каузи, в които се припознават. Бизнесът има силата и ресурса да въздейства на средата, понякога по-ефективно, с по-голям размах и по-бързо от държавата. А ако това става в партньорство с организации от НПО сектора, промяната може да бъде още по-осезаема.
Иван: Важно е въпросната кауза да бъде автентична, иначе ще стои като показно закичена брошка на корпоративното сако. В България има и добри, има и не толкова сполучливи примери [за такова сътрудничество].
Добри: Не трябва да изглежда нагласено, пришито. Каузите, които бизнесите подкрепят, трябва да са подкрепени и да се изповядват от целия екип на компанията. Когато нещо не е истинско, потребителите го усещат много бързо.
„Америка за България“: Имаше ли конкретен момент, който затвърди решението ви да се съсредоточите върху демокрацията и застъпничеството за социални каузи?
Ива: Първоначално идеята беше да е нещо по-маломерно, по-скоро като консултантска работа, която може да се извършва от много малък екип. Но после се замислих, че този сектор няма нужда от голи, макар и понякога полезни съвети, а от хора, които да запретнат ръкави и реално да помогнат. В тези организации хората са много заети, опитват се да съчетават страшно много неща и няма как да бъдат и експерти по право, и застъпници, и анализатори, и рекламисти, и комуникатори, и маркетинг специалисти, и пиари, и медийни планьори.
Комуникацията е отделен занаят. Всяка кампания включват много хора с различна експертиза. Неслучайно по-големите компании имат дори по няколко рекламни агенции. Защото по комуникацията се мисли и работи всеки ден. Не можеш да направиш една кампания за каквото и да било, независимо дали е продукт или кауза, и да разчиташ, че си готов – хората са разбрали за теб и твоята кауза/продукт, харесали са те, запомнили са те. Трябва да се комуникира всеки ден.
„Америка за България“: Защо The Convo? Какъв разговор търсите?
Иван: България има нужда от определен брой много сериозни разговори със себе си. Българинът трябва да говори със себе си, с близките си, със средата си на няколко много важни теми. Те не са безкрайни, за щастие, но някак все ги избягваме.
Търсейки по-интересно и гъвкаво име, не се страхуваме да бъдем и конвой, който да отведе посланията там, където трябва да стигнат, напътствайки ги, пазейки да не се размият, да няма развален телефон. И на трето място, искаме да сме сборище – convocation. Наречете го хъб, коалиция, лейбъл. Стимул за колаборация на единомислещи, активни хора.
Добри: Може би най-силното от тези три неща е разговорът. Има много разделителни линии в обществото ни, но ако има разговор, а не монолог, винаги се намира някакво решение. Един от председателите на Европейския съвет беше казал, че първото, което трябва да направиш, когато събереш хора с различни мнения на една маса, е да започнат да си говорят и да намериш онова нещо, с което всички могат да се съгласят. После да намериш второ. После трето, четвърто.
Затова с кампаниите, които създаваме се опитваме да обединяваме и да събираме хората, а не да ги разделяме. Защото, ако успеем като общество да намерим поне четири-пет неща, които ни обединяват, ще можем да живеем много по-леко заедно.
„Америка за България“: А доколко предизвикателството с комуникацията е всъщност именно разделението, липсата на общ език между НПО сектора и повечето хора? Секторът всъщност е доста продуктивен – изготвя становища, доклади, препоръки, следи дали публичните средства се разходват по предназначение, дали са подсигурени нуждите на най-уязвимите хора в страната…
Иван: Не е задължително едни първокласни юристи, например като нашите приятели от Български институт за правни инициативи, да имат в тяхната експертност уменията да превеждат експресно посланията си на език, различен от техния, дълбоко професионален такъв. А нямат и кой знае колко време: това са хора, които анализират закони, които участват в комисии, които решават проблеми, важни и сложни, които ние дори не можем да си представим. От друга страна, масовият читател няма как да завърши право за една година, та да оцени работата им.
Отделно, има сякаш насочени усилия секторът да не се ползва с добро име. Както каза майка ми, „Не пише хубави неща в интернет за „твоите“. Като под „моите“ имаме предвид целия сектор. Това борим ние. Не става дума да четем само хвалебствени слова, а на хората да им бъде предоставена ясно, на достатъчно достъпен език, истината – какво правят тези изключителни хора и колко важна е тяхната работа.
„Америка за България“: На 9 май стартира проектът „Демокрация всеки ден“. Колко голямо е предизвикателството да рекламираш демокрация в условия на понижаващо се доверие към нея в световен мащаб?
Ива: По време на комунизма всяко предприятие си е имало човек, който се е занимавал с комуникация – да убеждава хората ежедневно в предимствата на този режим. Това е един огромен ресурс и няма защо да се учудваме, че за много хора нагласите, създадени в резултат на този ежедневен, дългогодишен труд не може да бъде оборен, нито променен. А демокрацията няма, нито се опитва да използва такъв ресурс, който ежедневно да изтъква предимствата ѝ.
Иван: Тя разчита малко на отговорност, самообразованост. Ето тук е ключовото – как да постигнем това ниво на самосъзнание, едно ниво, което ти позволява да следваш, да оценяваш, да правиш информирани избори.
Добри: Когато стартира проектът „Демокрация всеки ден“ и започнахме да го обсъждаме с различни хора, понякога ни казваха: „Ама, какво ни занимавате сега с тая демокрация? Мен ме интересува детето къде ще учи, какво ще сложа на масата, ще мога ли да отида до Гърция на почивка“. Всъщност, точно това е демокрацията – детето ти да има шанса да учи в чужбина, ако пожелае и има способностите, да можете да отидете на почивка, където и да е по света, ако си талантлив и работлив, да създадеш достатъчно проспериращ бизнес, за да можеш да осигуриш на семейството си достоен живот.
Демокрация е и да можеш да си купиш едно кило банани – когато поискаш, колкото поискаш и където поискаш, а не както едно време само по Нова Година. Именно такива конкретни примери от ежедневието много по-ясно обясняват на хората какви всъщност са измеренията на демокрацията.
Иван: Интересното е, че демокрацията е малко като интернета – сещаш се за нея, когато спре. От 35 години тя ни е „дифолт сетинг“ [фабрична настройка, бел.ред.] и ние не я ценим. Как цениш топлата вода? Като спре, тогава разбираш какво е. Затова голяма част от идеите ни са базирани именно на топлата вода и колелото – очевидни неща под носа ни.
Така е например с проекта „Мистерията на българските гласове“ [чиято цел е да насърчи гласуването, бел.ред.]. Показваме какво е 70% от хората да млъкнат и само 30% да пеят. Не става песен.
Нито един от нас днес не би бил възможен преди 1989 година, нито един от българите, дори тези, които наричат демокрацията с недобро име. Защо? Защото същите днес хващат „Райънеър“ и отиват до Лондон, отиват до Гърция на море, без да ги застрелят на границата, детето им има достъп и учи наравно с детето на президента в частно училище. Преди 1989 година момичета и момчета от Добрич, Попово и Пловдив нямаше как да дойдат в София и да работят тази работа, на това ниво. Нищо от това нямаше да може да бъде – култура, бизнес, най-вече бизнес. Кой можеше да работи работата, която работи днес, едно време? Колко хора можеха да бъдат фотографи или артисти? Кое те прави артист? Свободният ти дух и изразяването или височайшата група от петима, които определят кой е артист и кой не е? Забравили сме какво имаме, а по-младите дори не осъзнават.
„Америка за България“: Какви са ключовите послания, които се стремите да предадете чрез „Демокрация всеки ден“?
Ива: На мен това, което ми харесва в проекта, е, че демокрацията не е представена като някаква тежка, абстрактна, суха тема. Демокрацията е всичко около нас, това са ежедневните неща. Но също бихме се радвали, ако с този проект хората – особено младите, разберат, че да си информиран относно политическата ситуация в страната и в света като цяло е cool. Това те прави по-ценен и дори простичкото – по-интересен, за околните.
Иван: Аз много харесвам „Аз съм демокрацията“ – едно от посланията, с което се опитваме да съберем по-лични истории. Демокрацията не е осветено неоново лого на върха на държавна сграда. Демокрацията е въздух, вода. Тя е среда на живот. Тя е електричество. Едно от най-простите послания на мен ми е любимо: демокрацията, това съм аз.
Демокрацията не е започнала вчера и няма да свърши утре. Тя продължава. Обаче трябва ти да я продължаваш. Както беше казала стюардесата във филма „Най-сладкото“, трябва да се грижим за демокрацията, защото някоя сутрин някой луд може да се събуди и да реши, че нямаме нужда от свобода.
„Америка за България“: Оптимисти ли сте за бъдещето на демокрацията?
Ива: Имаше едно видео на [канадската писателка, бел.ред.] Маргарет Атууд, която обясняваше какво е демокрацията. Тя казва, че винаги ще има сили, които се опитват да водят или към авторитаризъм, или към пълен хаос. За да може, когато стигнем до състояние на пълен хаос, авторитарните режими да се възползват от пълния хаос и да кажат, „Само ние можем да въдворим ред“. Демокрацията, за сметка на авторитарните режими, е крехък баланс. А баланс се пази трудно. Той е процес, върху който всеки ден трябва да работиш.
Вижда се как в момента има засилващи се сили, които се опитват да убедят хората, че демокрацията явно не е за нас, че институциите не функционират добре, че ние като общество явно не сме дорасли, че на нас ни трябва силна ръка, а не свобода.
Този разказ, който върви, има нужда от контраразказ. За него работим заедно с тези граждански организации, които са ни се доверили. Ако оставим да се насити пространството с другия разказ – че ние сме калпави, че сме малка държава, че не можем, не сме умни, не сме способни – хората постепенно ще започнат наистина да вярват в това. Но ако достатъчно хора заработят в другата посока, може би везните ще се наклонят и ще се постигне баланс.
Дали сме оптимисти? По-скоро сме реалисти, че нямаме право да се отказваме.
Добри: Аз съм оптимист. За тези 35 години хората попътуваха доста и за щастие вече видяха кои са успешните модели на управление, къде хората живеят по-добре, къде са свободни. Членството ни в НАТО и ЕС ни даде много в тази посока и вярвам, че сме на правилното място и гледаме в правилната посока.
Иван: Аз като човек по творческата част, нямам право да не съм тежък оптимист. Въпреки че логото на „Демокрация всеки ден“ малко прилича на лодка, демокрацията не е лодка, не е кораб с капитан. Демокрацията е тежък градски трафик с минимум правила, които трябва да бъдат спазвани: „Не блъскай другия. Давай сигнал, изразявайки какво ще правиш. Мигач, клаксон, ръка, знаци.“ Леки, бегли правила. „Не карай пил, не ставай жертва. Не се оперирай от ясен поглед, от ясна информираност.“ Иначе – катастрофа.
„Америка за България“: Какво е демокрацията лично за вас?
Добри: За мен това се променя всеки ден, защото демокрацията е толкова всеобхватна, че мога да ѝ намеря десетки интерпретации спрямо ситуацията. Ето сега правим планове със семейството ми да ходим за няколко дни до Виена – тогава демокрацията за мен е свободата на придвижване, нещо, което сме нямали преди. Възможността да развиваш частен бизнес също е демокрация. Това да си говорим каквото си искаме, без да се притесняваме, че ще ни пратят на някой остров в Дунав, също е демокрация.
Иван: Демокрацията за мен е и минимум ограничения пред амбиция, пред култура, пред инициатива, пред градивност. Да си сътрудничиш с други хора, да можеш сам да си плетеш мрежата. Демокрацията са възможностите. Това е демокрацията. Да можеш.
Ива: Демокрацията е да няма таван.
