Payhawk е ястребът на глобалния финансов свят – бди над фирмените финанси със същата прецизност, с която ястребът Пея, осиновен от екипа на компанията, се оглежда от високите клони на Софийския зоопарк. Създадена от Христо Борисов, Бойко Караджов и Константин Дженгозов, Payhawk започва като амбициозна идея за ново поколение бизнес банка, а днес е първият български „еднорог“ – оценен на над 1 милиард долара.

В сърцето на Payhawk стои именно Христо – главният визионер и двигател зад разрастването ѝ. Завършил Американския университет в България, днес е част от OPM програмата на Harvard Business School – програма за собственици и управители на компании. Преди Payhawk Христо прекарва повече от десетилетие в Телерик, където ръководи екип от над 180 инженери и участва в създаването на някои от най-успешните продукти на компанията.

Когато не мисли за бъдещето на финансите, Христо остава ангажиран и към общността – в миналото е ментор на младежи и съосновател на платформата „Гражданите“, а днес Payhawk дарява активно в сферата на образованието, предприемачеството и спорта.

В това интервю надникваме в начина му на мислене – за бизнеса, за смисъла и за това какво значи да водиш с визия.

Фондация „Америка за България“: Какво Ви води в момента – като студент в Харвард, като съосновател на Payhawk, като човек? В какво влагате времето, енергията и мисълта си?

Христо Борисов: На 100% влагам всичко в компанията. Така се случи, че тази година доста пътувам. Шегувам се с екипа, че съм имал три уикенда в София от началото на годината. Чувствам се като турист тук. Имаме девет офиса в осем държави. Просто компанията е в такава фаза на растеж – има много възможности, много неща се случват и се опитваме да държим най-добрата скорост.

„Америка за България“: В LinkedIn Вие се описвате скромно като просто един „product guy“ (буквално „създател на продукти“, „човек на продукта“). Предвид успеха Ви това звучи почти като „просто един майстор на джедай мечове“. Какво за Вас е добрият продукт? И кога усещате, че нещо работи – не само технически, а и човешки?

Х.Б: Най-голямото удоволствие за мен е да създам продукт, който решава проблем и носи стойност. Това не е нито парите, нито оценката. Разбира се, готовността на хората да платят за продукта е индикатор, но истинската магия е да разбереш какво всъщност искат и да им го дадеш по начин, който дори не са очаквали. Това е най-голямото удоволствие – да създадеш нещо, което променя индустрията. За мен целта винаги е била да намеря голям проблем на голям пазар, който досега не е решаван. Да създам визия, стратегия, да събера екип, да ги запаля и заедно да постигнем нещо, което никога не е правено. Това е продуктът за мен.

„Америка за България“: Дипломата Ви от Американския университет идва с интересна комбинация – компютърни науки и бизнес администрация. Какво взехте от АУБ, което още Ви служи? Има ли уроци или хора от онези години, които често си припомняте?

Х.Б: Най-важното за мен беше увереността, че има хора, които вярват в теб. Разбрах, че не само хората от кориците на списанията могат да бъдат успешни. АУБ ми даде прагматично мислене. Там за първи път усетих, че мога да говоря пред публика, да защитавам идея, да обяснявам. Това много ми помогна.

„Америка за България“: От Американския университет в България през Телерик до Payhawk и сега Харвард – има ли нишка, която свързва всички тези стъпки? Нещо като вътрешен компас, който Ви помага да избирате следващата посока?

Х.Б: Може би идва от това, че бях инженер в началото. Работех като програмист и виждах резултата от труда си още на следващия ден. Като преминах към продуктов мениджмънт и после към бизнес, това ми липсваше. Затова се научих да се вълнувам от данните и метриките – за да усещам, че постигам нещо. Всичко, което правя, трябва да е измеримо. Не обичам празните приказки. Винаги търся дали човекът отсреща наистина е правил нещата, за които говори, или просто говори. Това ми е водещо и при наемането на хора – бързо разпознавам дали някой наистина е допринесъл за проект. Когато реших да стартирам Payhawk, животът ми беше комфортен, но знаех, че ще съжалявам, ако не опитам. Аз трябва да правя нещо, което усещам като смислено. Не мога да се размотавам – всичко трябва да има цел. Така работя.

„Америка за България“: Payhawk стана първата българска компания еднорог. Какво беше най-трудното и най-смисленото в този път? И как се пази усещането за цел, когато успехите вече са факт?

Х.Б: Хората отстрани виждат някой, който е постигнал нещо, но аз виждам човек, който има шанс да направи нещо наистина голямо. Вдъхновява ме идеята всяко усилие на екипа да се материализира не само за нас, но и за околните. Видях това в Телерик – колко много компании тръгнаха оттам. Това е истинската промяна за екосистемата. Аз усещам лична отговорност за всичките 460 души, които работят при нас. Всеки месец се срещам с новите служители – само този месец са 50 нови. Искам да сме доминант на пазара и да реализираме визията си – да комбинираме финтех [финансови технологии, бел.ред.] и изкуствен интелект така, че системата не само да разбира какво искаш, но и да го изпълнява вместо теб. И да върши всичко останало автоматично. Вече имаме капитал, таланти, продукт и огромен пазар. Оттук нататък е въпрос на истинско постоянство. Това е, което ме води.

„Америка за България“: Как се привличат и задържат добри хора в една динамична, често напрегната среда като стартъп? Какво търсите у хората, с които работите? И какво прави една работна среда устойчива?

Х.Б: Първите 20 – 25 човека при нас бяха хора, които не мислеха основно за пари. Те повярваха във визията и искаха да са част от нещо голямо. С времето хората стават по-прагматични – имат семейства, нужди, баланс. Но в основата е да намериш онези, които искат да направят разлика. В началото аз сам откривах и убеждавах хората да се включат. Това е водещо – да намериш хора, които вярват и искат да допринасят.

„Америка за България“: Стартъп културата често е култура на бързо изгаряне – откъм идеи, време, енергия. Има ли нещо в тази динамика, което бихте променили – особено от позицията на лидер?

Х.Б: Най-важното е да се създадат правилни очаквания. Стартъпът не е за всеки. Казвам го още при първите срещи с новите служители. Времето, усилията, които се искат тук, не са за всеки. Търсим топ 1% от хората – хора, които знаят, че това е като спорт. Можеш да си носител на „Златната топка“, но ако не си във форма, оставаш на пейката. Състезаваме се с целия свят. Ние сме компания за определен етап от живота. И всеки трябва да го разбира.

„Америка за България“: Успявате ли да се срещнете с всички нови хора, предвид, че сте в осем държави?

Х.Б: С всички в София задължително се виждам на обяд. В другите офиси лидерите имат задължението да направят същото. Правим и регулярни събития – лятото сме три дни в Созопол, зимата на ски в Банско. Събираме всички, за да видят културата. Имаме и програма, която позволява на служителите да работят за една седмица от който и да е офис на компанията, за сметка на компанията. Това смесване на културите е много важно за нас.

„Америка за България“: Защо Payhawk?

Х.Б: Исках име, което обяснява продукта. Първата идея беше за виртуални карти, които защитават компаниите от нежелани плащания. Payhawk стана логично име – комбинация от финанси и ястреб [от английски hawk, „ястреб“, бел.ред.]. Имаме и осиновен ястреб в зоопарка в София – казва се Пея.

„Америка за България“: Вие имате история на обществена ангажираност – от менторство на младежи до платформата „Гражданите“. Има ли място за каузи в живота Ви днес? Как го намирате?

Х.Б: Да, каузите са фундаментални за нас. Подкрепяме образование, предприемачество и спорт. Работим с Тук-Там, „Заедно в час“, фондацията на Бербатов. Организираме курсове за бизнес и продуктови умения. Спонсорираме Григор Димитров и различни спортни инициативи. Имаме бюджети за спорт и образование за служителите. Дори изпратихме екип на курс в Харвард. Инвестираме колкото можем в тези направления.

„Америка за България“: Кога според Вас даването е наистина значимо – независимо дали говорим за пари, време или влияние? И трябва ли успешният бизнес непременно да „връща“?

Х.Б: Даването е важно, защото то показва какво стои зад бранда. Не е въпрос само на успех, а на това какво правиш с него и какви каузи подкрепяш.

„Америка за България“: Къде виждате България след десет години? И какво трябва да се случи, за да се превърне страната в още по-добро място за работа и живот?

Х.Б: България има уникален потенциал, но липсва политическа стабилност. Най-големият проблем за мен е политическата среда. Моделът е да сменим едни лоши с други, още по-лоши. Това убива икономиката и потенциала. България има страхотни хора и таланти, но ако политиката продължи така, ще е трудно.

„Америка за България“: Какво Ви се иска да виждате повече тук – като нагласи, култура, институции, общности?

Х.Б: Всичко опира до образование. Колкото по-образовани и амбициозни са хората, толкова повече се променя системата. Ако образованието се подобри, всичко ще тръгне в правилната посока.

„Америка за България“: Ако утре започнете нещо ново – бизнес, кауза, приключение – какво би било различното?

Х.Б: Бих инвестирал още повече време в това как наемаме хора и как се грижим за тях. И сега го правя, но бих го направил още по-осъзнато. Не бих наемал първите 300 души толкова бързо – бих се фокусирал върху първите 100.