От чипровския килим и торлашките загадки до първата история на България – Историческият музей в Чипровци събира нишките на едно място, което продължава да изненадва.

В Чипровци пътят към историята върви нагоре. Историческият музей е разположен на хълм – място, което сякаш подсказва, че тук миналото не е встрани от живота на града, а стои високо, видимо, и очаква да бъде разказано.

Оттам Чипровци изглежда не просто като малък град в Северозападна България, а като място с необичайно дълга памет. Тук се преплитат римски пътища и легенди за тракийски светилища, католическа книжовност, златарство, килимарство, въстания, училища, фамилни истории и шарки, които продължават да вълнуват хора далеч извън България.

За етнографката Анита Комитска, директор на Исторически музей – Чипровци от 2017 година, тази памет не е повод за самодоволство, а задача. „Години наред не се говореше за славата и величието на чипровския XVII век“, казва тя. А после припомня думите на книжовника Петър Богдан, който нарича Чипровци „Цветето на България“.

А има защо. През XVII век Чипровци е седалище на Софийската архиепископия и важен католически център по българските земи. Оттук млади хора заминават да учат в Италия и се връщат като духовници, мислители и писатели. Тук е основано първото светско българско училище. Тук, през 1667 г., Петър Богдан пише първата история на България – „За древността на бащината земя и за българските дела“. В града от векове съжителстват православни и католици – тих, но силен разказ за България, за чието съществуване понякога забравяме.

И все пак най-разпознаваемият език на Чипровци остава килимът. През 2014 г. умението за изработване на чипровски килими е вписано в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство. За музея това признание не е красива табелка, а работа: съхраняване, експониране, научно представяне, работилници, срещи, албуми, разговори с посетители, които искат да разберат защо тези шарки имат такава сила.

Произходът на чипровския килим сам по себе си остава загадка. Една теория го свързва с тракийското наследство на трибалите – древното племе, обитавало тези земи. Друга го разглежда като наследство на старите българи, дошли от Азия, с аналогии в техниката и орнаментите на килими от Средна Азия и Кавказ. Двете версии отвеждат и към торлаците – местната етнографска група, за която все още няма еднозначно обяснение дали носи по-силна тракийска, или старобългарска следа. По думите на Комитска това е „един въпрос, който е открит и чака да намери своя отговор“.

Точно такива въпроси превръщат музея в нещо повече от дом за ценни експонати. Той е културно средище за града и региона – място, където старите теми продължават да имат съвременен живот. Обновените експозиции, етнографската сбирка, образователният център, работилниците за тъкане, музейният магазин, концертите, изложбите и срещите превръщат Историческия хълм в едно от най-живите места в Чипровци.

В музея може да видите килими, но може и да попаднете на разговор за Петър Богдан, концерт в останките на католическата катедрала, изложба, работилница или сувенир с чипровски мотив, който отнася частица от града в нечий дом. През 2026 г. програмата отново е наситена – от среща в памет на писателя Роси Антов и концерт на камерен състав на Видинската филхармония до изложби на дърворезба, живопис и плакати от събитията на музея през последните десет години. С подкрепата на Фондация „Америка за България“ е създаден и музейният магазин, чиито приходи помагат на институцията да развива нови програми и дейности.

Може би затова Историческият музей е толкова важен за града. Той не пази миналото като заключена стая. Отваря го. Кани хората да влязат, да питат, да докоснат нишките, да погледнат към хълма и да си тръгнат с усещането, че Чипровци тепърва трябва да заеме мястото, което му се полага в българската памет.