Соня Йончева изправи на крака публиката в Метрополитън Опера с изпълнението си на една от най-обичаните оперни роли – Виолета в LaTraviata. Това културно събитие на 11 март и вълнението от него споделиха на живо зрители в 70 държави и в 2000 кинотеатри. От миналата година България е част от голямото виртуално семейство на Метрополитън опера благодарение на Фондация «Америка за България» и «Виа-фест».

Свикнали сме да гледаме на операта като на елитарно изкуство и все пак достъпно за всички. Но това вече се промени. Още с появяването на първите големи оперни театри в Европа огромното пространство пред сцената е било празно и без седалки. Там са били допускани обикновените хора, които са нямали право да седят в присъствието на благородниците, разположени в индивидуалните ложи наоколо. Днес оперните театри по света са пълни с фенове на това магично изкуство и дори нещо повече – красотата му изкушава и заразява все повече хора чрез киното.

Фондация “Америка за България” е партньор на Мetrpolitan Opera Live in HD и на 11 март бе живото излъчване на La Traviata. La Traviata e не само една от най-обичаните опери на Верди, но ролята на Виолета е тази, която едновременно предизвиква и разкрива в пълния им блясък качествата на сопрано примите. И тук Соня Йончева блести неподражаемо. Тя пее с мощна нежност, която достига до най-съкровените кътчета на сърцето, владее сцената с цялостното си великолепно присъствие, за да я открием като изключителна актриса, освен като невероятно певица. Истинска прима.

Соня Йончева в ролята на Виолета Валери от ТРАВИАТА. Фотограф: Кен Хауърд.“Чувствам се като Роджър Федерер”, сподели Соня в ексклузивното интервю за кино-аудиторията зад сцената веднага след първото действие. В това оперно приключение Соня си партнира с тенора Майкъл Фабиано под диригентството на Никола Луизоти. Критиците определят тяхното изпълнение като по-завладяващо дори от наелектрезиращото партньорство на безспорната дива Анна Нетребко и Роландо Вилазон в тези роли. Между другото именно те блестят в премиерата на модерния минималистичен декор, на който е заложил режисьорът Вили Декер през 2005 на фестивала в Залцбург, предизвикал истинска революция. Причината е, че той се превръща реално в трети главен герой и дава изцяло актуален прочит на LaTraviata. От 2010 година декорът живее на сцената на Мет.

“За мен сцената трябва да бъде чиста основа за силни характери”, обяснява Вили Декер за вдъхновението на концепцията. В La Traviata има от всичко по много- буря от силни емоции. Като самия живот. Историята е на пръв поглед тривиална. Млад мъж (Алфредо Жермон) си губи ума по красивата, разкрепостена Виолета, която е влюбена и отдадена на живота и удоволствията по твърде модерен и твърде скандален за времето си начин, а помежду им застава баща му (Жорж Жермон) и… нейната болест.

И така в този романс, който се определя като един от най-красивите в операта има любов, има грях, има изкушение, има предателство, има болка, има смърт, има опрощение. Всичко това е обобщено и минава по един много фин начин през малкото акценти на декора,решен изцяло в бяло, черно и червено – огромен часовник, чийто стрелки следват неумолимия ход на смъртта и ние живеем това усещане през Виолета, която буквално се опитва да ги спре; студени бели каменни, на чийто фон изпъква ярко червено канапе в синхрон с алената рокля на главната героиня. Съвършенство до последния детайл.

Друга интересна подробност за българската аудитория е, че в ролята на бащата на Алфредо виждаме изключителния баритон Томас Хампсън. Той пее в над 80 роли на най-престижните оперни сцени по света и има над 170 записа, шест пъти номиниран и носител на наградата „Грами“. Ще ви зарадваме с една новина: през декември 2017, по покана на маестро Павел Балев и със съдействието на Фондация “Америка за България” българската публика ще има възможност за вълнуваща среща с Томас Хемпсън и „Софийска филхармония“ на сцената на Зала „България“.

И така, потопени в магията “опера на живо” се улавяме с въпроса “Дали операта не е по-красива от киното всъщност?” Но в крайна сметка – защо трябва да избираш, когато имаш и двете. За първи път La Traviata няма да бъде само еднократно изживяване, а ще има и 5 повторения като две от тях са в София, а останалите са в Русе по време на фестивала „Мартенски музикални дни” в края на март, през май в Пловдив на фестивала „Дни на музиката в Балабановата къща“ и във Варна през юни по време на Международния театрален фестивал „Варненско лято“.