Според видния ирландски драматург Джордж Бърнард Шоу „разумният човек се приспособява към света, неразумният упорства да приспособи света към себе си. Затова целият прогрес зависи от неразумния човек“.
Джеф Хофман гордо принадлежи към „неразумните“. Видният филантроп и предприемач зад компании като Priceline/Booking.com и uBid – а също и продуцент, носител на отличията „Грами“ и „Еми“ – днес посвещава голяма част от времето си да помага добрите идеи да се превръщат в работещи решения. Като председател на борда на Global Entrepreneurship Network и съосновател на The Unreasonable Group („Групата на неразумните“) той насочва финансиране и менторство и дава тласък на хора, които решават проблеми в над 200 държави. Неговият критерий е прост: подобрява ли тази идея нечий живот? Примерите са съвсем конкретни – мляко без животни и без нужда от охлаждане; дронове, които залесяват гори; устройства, които извличат питейна вода от въздуха.
В интервюто говорим за простите, работещи практики от бизнеса, които помагат и на каузите – да знаеш за кого работиш, да казваш каква полза носиш, да имаш ясен начин на работа и да мериш успеха. Споменаваме и къде липсват допирни точки. Хофман споделя как да преценим кога да разширим мащаба и кога е по-добре да останем фокусирани – и как да разказваме истории, които не само трогват, а водят към действие.
Последователни, упорити, „неразумни“ – такива са хората в разказа на Джеф. Той ни уверява, че именно те движат света напред.
Фондация „Америка за България“: Основател сте на успешни компании, продуцирал сте награждавани телевизионни сериали и музика, съветвал сте световни лидери. Има ли нишка, която свързва всичко това?
Джеф Хофман: Забавно е, защото думата не ми е любима, но общата нишка е „предприемачество“. Тази дума ограничава. Когато питам по света: „Искате ли да сте предприемачи?“, мнозина казват „не“. Обясняват: „Нямам технически умения“, „Не мога да правя приложения“, „Парите не са ми цел“, защото чуват най-вече историите на богатите предприемачи. Ако зависеше от мен, бих я нарекъл „самоопределение“.
Предприемачеството е начин на мислене, не професия. Това е нагласата да променяш – да правиш нещата по-добри, вместо да чакаш някой друг да го направи. В нашата организация работим на терен в 200 държави. Наскоро бях в България; навсякъде виждам хора, които чакат държавата да оправи проблема – което може и да се случи, може и да не се случи никога – вместо сами да действат. Предприемаческата нагласа казва: „Това не е добре и аз ще го поправя“. Казва и: „Може настоящето да не ми харесва, но мога сам да определя бъдещето си“. Затова го наричам самоопределение.
Моята роля е да помагам на хората да си помагат сами – с промяна на мисленето, с изграждане на умения. Най-често чувам: „Имам страхотна идея, просто не знам откъде да започна“. Точно тази първа стъпка липсва на мнозина. Помагаме точно в началото – с първата крачка. На това съм се посветил от години.
„Америка за България“: Какво Ви вдъхновява най-много през 2025 г. – в бизнеса, в творчеството, в каузите?
Дж.Х.: Най-много ме вълнуват решенията на истински, „земни“ проблеми. Пример: подкрепяме екип, който прави месо от клетки – поръчваш стек или чийзбургер, без да се отглеждат и убиват животни. Друг екип създаде мляко без животни и без нужда от охлаждане – изключително полезно на места, където няма нито добитък, нито хладилници. Вълнува ме и „армията“ от дронове, които засаждат по около 100 000 дървета на ден – близо милион месечно – без човешка намеса. Друг екип създаде устройство, което извлича влагата от въздуха, пречиства я и пълни бутилка с чиста питейна вода. Такива решения ме радват – когато идеи се превръщат в продукти и устойчиви бизнеси, които наистина подобряват живота.
„Америка за България“: Ако някой живее на място с ограничени ресурси и има добра идея, но му се струва, че системата не е на негова страна – как му отговаряте?
Дж.Х.: Така се чувстват всички – и в САЩ. Разликата е, че там „трудното“ е конкуренцията – още стотици правят същото. Другаде пречките са финансирането или инфраструктурата. Никъде не е лесно – просто „трудното“ е различно. Затова Global Entrepreneurship Network работи в над 200 държави – именно за да адресира тези липси. Току-що бях в България, Молдова, Казахстан и Армения – помагаме да се изгражда екосистема. „Групата на неразумните“ е активна в около 187 държави. Не сме сами – все повече организации насочват финансиране, знания и менторство към тези общности.
И още нещо: след пандемията почти всичко и всички са онлайн, така че оправданието „няма как“ отпада – стига да имаш интернет достъп. Държавата трябва да осигури интернет; оттам нататък няма ресурс, до който да не можеш да стигнеш. По време на COVID всички се научиха да правят бизнес онлайн. Ресурсите ги има – нужно е само да ги потърсиш.
„Америка за България“: Как помагате на начинаещите предприемачи да стигат до тези ресурси?
Дж.Х.: С курсове, онлайн видеа, събития и менторство – стъпка по стъпка. Решителните биха се справили и сами, но ние сме до всички. Един млад български предприемач ми писа, започнахме да говорим, а когато бях в България, поиска среща. Решителните не се спират пред „трудното“ и не търсят оправдания. Но не всеки е такъв, затова има организации като „Групата на неразумните“ и Global Entrepreneurship Network – за да дават посока и подкрепа.
„Америка за България“: В книгата Ви „SCALE“ описвате как се мащабира успешен бизнес. Кои от тези принципи са приложими и в гражданския сектор?
Дж.Х.: Гражданските организации често казват „Не сме бизнес“, а минута по-късно споделят, че им е трудно с финансирането и разширяването на аудиторията. Принципите обаче са същите като в бизнеса. Нашите програми вече достигат 200 държави, а с „Неразумните“ колективно сме набрали 11 млрд. долара през годините. Как постигнахме това? Като управляваме организациите в обществена полза точно както бихме управлявали бизнес.
В бизнеса питаш: кой има нужда от това, което правим; кой е клиентът; как стигаме до него; как го вдъхновяваме; на какъв език говорим. Същото важи и за организациите, които защитават каузи. При набирането на средства питаш: кой се припознава в каузата и е готов да дари? В бизнеса възвръщаемостта е финансова – в гражданския сектор се стремим към въздействие. И в двата случая хората питат: „Колко средства са нужни и какво ще се промени?“ Твърде много организации не могат ясно да покажат какво се е променило благодарение на вашите дарения. Ако едно дете е посетило музей и това е повлияло на житейския му избор – това е въздействие. Това е като компания, продала 1000 бройки от нещо. Най-силните организации мислят и действат професионално точно по тези направления.
„Америка за България“: Къде бизнес логиката спира да помага на каузите?
Дж.Х.: При печалбата. Дарителите не се интересуват от печалба – интересува ги какво се променя за хората. Те искат да видят, че наистина има резултат. „Вдъхновяваме хората“ звучи красиво, но не стига. Нужно е простичко и ясно да покажете какво се е случило благодарение на подкрепата – кой е получил шанс, какво вече е възможно, което вчера не е било. „Построихме сграда“ също не е отговор. Станал ли е животът на хората вътре в нея по-добър? Това е по-важно.
В здравеопазването това се разбира лесно: на дете му трябва операция за 60 000 долара – събираме средствата – операцията се случва – детето е добре. В други области е по-сложно, но пак можем да разкажем за промяната: колко ученици продължават образованието си; колко семейства вече имат чиста вода; колко нови доброволци са се включили в кампанията. Съхраняването на паметта и разказването на истории също са положителни въздействия. Много хора държат силно на опазването на наследството и на историите. И това може да се измерва.
„Америка за България“: Не всяко местно решение трябва да стане глобално. Как разпознавате кои идеи са готови за растеж – и кои работят най-добре в малък, добре фокусиран обхват?
Дж.Х.: Бих разделил въпроса на две части. Първо: изобщо нужно ли е да растете? Нашето мнение не е важно – важна е аудиторията. Има ли хора извън вашия град, които наистина искат това? Понякога отговорът е „не“ – и това е напълно нормално. Ако е „да“, идва вторият въпрос: готови ли сте за растеж?
Тук важи логиката на франчайза: от първото място към второто и третото се стига само ако имате ясен наръчник – „ето как го правим“ стъпка по стъпка. Ако процесът не може да се повтори, това не е истинско мащабиране – просто правите различни неща на различни места.
Добрата новина е, че днес растежът може да е и дигитален. След пандемията големи музеи решиха да не строят нови сгради, а да инвестират в потапящи преживявания – с виртуална реалност, 3D, аудио и видео турове – така че човек от всяка точка на света да навлезе в съдържанието. Не е същото като физическо пространство, но е много по-изгодно и с далеч по-широк обхват.
„Америка за България“: Работил сте с много хора по пътя им към успеха. Къде най-често се спъват социалните предприемачи и лидерите на граждански организации?
Дж.Х.: Най-често се спъват в очакването, че всички ще се развълнуват от това, което вълнува и тях. Говорят на всички по един и същи начин, вместо да си изяснят кои хора най-вероятно ще откликнат, защо биха откликнали и къде се събират със себеподобни. Например някога открихме, че колекционерите на часовници често събират и монети или марки – значи отиваш и на тези колекционерски събития. Това е профилиране.
Втората грешка е да влагаш енергия в убеждаване на най-скептичните. На екипите казвам: не гонете „не“, търсете своето „да“. Първият слой растеж идва от хората, които ви разбират още в началото. Имам прост пример: веднъж показвахме презентация от 20 слайда. Първият човек изслуша всичко и накрая каза: „Интересно е, ще помисля.“ Вторият ме прекъсна на втория слайд: „Къде бяхте досега? Вътре съм.“ Изводът към екипа беше ясен: не губете време да превръщате първия тип хора в последователи; намерете още от втория тип. С „Неразумните“ понякога набираме средства толкова бързо, че 3 – 4 години не ни се налага да правим нови дарителски кампании – просто сме открили естествената си публика и говорим най-вече с нея, а не с хора, които едва ли ще се запалят.
А моята роля е в началото на пътя: да намеря „нашите“ хора, да кажа ясно защо да им пука, да облека това в разбираемо послание. Други се грижат за операциите и финансите. Аз помагам идеята да звучи човешки и убедително и учa екипите как да се представят така, че да получат подкрепа. Неотдавна, например, водих такава работилница в Казахстан.
„Америка за България“: В нашата работа разказваме истории за хора, които променят общностите си, без да търсят светлината на прожекторите, a Вие често преподавате чрез истории. Каква е тайната на силната история?
Дж.Х.: Хората запомнят истории, не презентации. Историята стига до сърцето и до емоцията – и я движи въздействието. От позицията на дарител често чувам: „Обожавам цивилизацията на инките и искам да построя музей.“ Това звучи като „харесвам нещо и искам пари да го поддържам“. Това не е история.
Истинската история започва с резултата: какво ще се промени за хората? Може би ще покажете как иновациите на тази култура имат приложение днес. И когато попитам „Как ще го направите?“, добрият отговор е: „Ще построим музей, ще поведем посетителите хронологично, ще обясним приноса на цивилизацията и как уроците ѝ се прилагат в съвремието.“ Това вече е разказ с посока.
99% от презентациите са по модела „Искам сграда, дайте пари“. Разкажете какво следва след сградата – или след мащабирането. Защо проектът ви трябва да стигне до Америка? Не „защото искаме да растем“, а „защото ако хората чуят тази история и научат този урок, това и това ще се промени“. Така ще ме убедите да ви подкрепя.
„Америка за България“: Зад гърба си имате успешни бизнеси и награди, работил сте в различни индустрии на няколко континента – с кое свое постижение се гордеете най-много?
Дж.Х.: За мен най-важното не са бизнесите и наградите, а работата в гражданския сектор. В организацията World Youth спасяваме изоставени деца, чиито родители са загинали в граждански войни. Наскоро директорка на училище в Уганда ми се обади относно „нашите“ деца. Бях готов да ги оправдавам с обяснения, че те са сираци без семейна опора, а тя каза: „Звъня, за да ви кажа, че петте най-силни ученици в цялото училище са вашите сираци.“ Успях да промълвя само: „Моля?“ Такова нещо не бяха виждали.
С децата говорим, че образованието е ключът към бъдещето – знанието е богатство. Да ги виждаме как процъфтяват и градят собствен живот – това е най-важното за нас. А в работата ми с „Неразумните“ ме изпълва с гордост, че подкрепяме компании като вече споменатите – устойчиво производство на храна и вода, залесяване. Резултатът е съвсем конкретен: храна за нямащите; чиста вода там, където доскоро хората са пиели замърсена; достъп до образование в места без училища. Това е списъкът, който наистина има значение.
С World Youth поддържаме домове за деца и младежи в Централна и Южна Америка и в Африка. В САЩ не управляваме домове, но работим в уязвими градски квартали, предимно с деца на самотни родители. Повечето ни домове са в Уганда, Етиопия и Нигерия, а също и в Коста Рика, Никарагуа и Хондурас.
„Америка за България“: Бил сте в България и преди. Какво помните най-ярко от страната – човек, място или история?
Дж.Х.: Мисля, че съм идвал три пъти. Първият път посетих страната заради приятели – хора, с които се запознах покрай голямо младежко предприемаческо събитие в Любляна. Около 25 българи на по двайсет и няколко години бяха събрали пари помежду си за път, нощувки и храна, за да могат да присъстват на събитието. Бяха си наели цял автобус. Така се срещнахме, а после ме поканиха в България.
Спечели ме оптимизмът на младите българи. Срещал съм се и с по-възрастни българи, които са свикнали да не очакват много от утрешния ден – не са нещастни, но и не вярват особено, че нещата могат да се подобрят. А младите, с които се срещнах, казват: „България може много повече – и това зависи от нас.“ Борис например е на 24 и вярва, че страната може да вдигне нивото. Пътувал е и смята, че хората твърде лесно се примиряват със статуквото. Той не иска България да не е зле – иска да е наистина добре. Тези млади предприемачи – предприемачи в гражданската сфера, не само в бизнеса – вярват, че могат да променят страната. С такива хора искам да общувам.
„Америка за България“: Какво е Вашето кратко послание към учителите, журналистите и лидерите на каузи, които работят за по-добра България?
Дж.Х.: Не спирайте. Не се отказвайте. Промяната идва, когато някой упорства до края. Възможно е – примери има навсякъде. Правете като Борис: търсете контакт. Пишете на хора по света, които вече са минали по вашия път, поканете ги да видят България и да помогнат. Партньорството е двупосочно – и вие носите знание, и те. Светът е свързан. Казвайте ясно какво правите и защо има значение, искайте помощ и предлагайте помощ. Ще се изненадате колко международни партньорства започват от едно смело „Здравейте“.
На един форум в България (Хофман беше лектор на Balkan eCommerce Summit 2025 в София през април – бел. ред.) попитаха Борис как си е „уредил“ вечеря с мен. Отговорът му беше прост: „Ами попитах.“ Даже ме питаха дали не ми е роднина. Не е – просто ме попита. Питайте смело. Свързвайте се. Споделяйте какво правите, защо го правите и какво обичате в страната си. Тази енергия е заразна.
В „Неразумните“ търсим хора, които вярват, че могат да променят света или своята страна – и точно на тях искаме да помагаме.
