Слушайте историята в Spotify:

Достатъчно е в новината за пожар да се появи името на познато село и вече четеш по друг начин.

Търсиш докъде е стигнал огънят, колко близо е до къщите. Ако там живеят твои познати или роднини, звъниш отново и отново. Ако гори гората, в която ходиш от дете, разглеждаш снимките и се опитваш да разпознаеш засегнатите места. Зад изгорелите декари виждаш пътеката, по която сте минавали с тайфата стотици пъти, и дърветата, под чиято сянка сте отдъхвали.

Искаш да прочетеш, че пожарът е овладян. И да се увериш, че сянката ще е там, когато се върнеш.

Това понякога зависи и от куриери, проектни мениджъри, механици – хора с работа като твоята. При пожар те слагат защитната екипировка и се включват като доброволци редом с професионалните огнеборци. Събира ги обичта към природата, чувството за дълг, желанието да бъдат полезни на хора в беда. Затова са преминали обучения и са се подготвили да се отзоват, когато пожарната има нужда от още сили.

Станил Ереев от „София 343“ е на 23 години, когато се записва за доброволец. Малко преди това, докато е студент в Нидерландия, попада на обява в българските новини: търсят хора, готови да помагат при бедствия. След завръщането си се присъединява към доброволците на Столична община. Първият му пожар е в резерват „Бистришко бранище“ през 2012 г. – овладян след дни усилия на професионални екипи и стотици доброволци. За участието си Станил е сред предложените за почетен знак на София.

През годините животът му се променя – в България гради кариера и семейство, но готовността да се притече на помощ остава. Наред с работата и грижите у дома отделя време и сили за обучения и акции. С натрупания опит поема и повече отговорности: близо десетилетие е заместник-ръководител на столичните доброволци и помага на други да се подготвят за същите изпитания. Така първоначалният импулс се превръща в петнайсет години гасене на пожари, помощ при наводнения и организиране на дарения и хуманитарна помощ.

„Това е начинът, по който аз разбирам съвременния патриотизъм“, казва той. „Вярвам, че по този начин правя нещо добро за България.“

Станил разпознава това схващане у много от доброволците, с които е работил през годините. При някои надделява обичта към природата, при други – човеколюбието. Но всички те са готови да вложат собственото си време, труд и средства, за да опазят нещо общо.

Със Станислав Минчев се познават от съвместната си работа като доброволци. Решават да създадат собствен екип, за да определят сами как да го подготвят и развиват. Така се появява „София 343“ – единственото доброволно формирование в България, специализирано изцяло в борбата с горските пожари. Около двамата се събират петнайсетина души. За повечето от тях лятото на 2026 г. е първият сезон на терен.

В акциите ги води Станислав – най-опитният в екипа, с над 40 пожара зад гърба си. Той знае колко е важно всеки да владее инструментите и да може да прецени опасността. Ако някой пострада заради липса на подготовка, други ще трябва да прекъснат гасенето, за да му помогнат. А огънят не чака.

Подготовката на екипа започва много преди първия пожар и надхвърля задължителните обучения по българското законодателство. Работят с пожарникари и инструктори в България, упражняват наученото заедно на терен. Черпят и от чуждия опит: в американски онлайн курсове, разработени от Федералната агенция за управление на извънредни ситуации на САЩ, изучават как времето променя поведението на огъня. Вятърът може да се усили, температурата да се покачи и пожарът, който сутринта е изглеждал по един начин, следобед да изисква друг подход. Трябва да умеят да прилагат наученото и когато са изтощени.

А умората идва с всяка част от работата. При температура над трийсет градуса носят дълги защитни дрехи, ръкавици и каски, а понякога и целолицеви маски с филтри. На гръб мъкнат раници с по двайсет литра вода, а в ръцете – инструменти за разчистване на растителността пред огъня. Така могат да работят с часове, до здрач. Станил описва как човек става вир-вода за минути и трябва да следи да не се обезводни. Екипировката прави жегата още по-тежка, но предпазва от наранявания.

Въпреки всички предпазни мерки рискът да пострадаш, докато спасяваш другиго, остава. В името „София 343“ е запазен споменът за 343-мата пожарникари, загинали в Ню Йорк на 11 септември 2001 г. Тази загуба бележи цялата професия, далеч отвъд границите на САЩ. Станил е посещавал мемориала и предлага числото от уважение към загиналите, но и като напомняне за живите: да тръгнеш да спасяваш означава да приемеш, че и собственият ти живот може да бъде застрашен.

През първото си лято „София 343“ участва в гасенето на десет пожара. За новите доброволци това са първите изпитания на наученото: работят редом с опитните, поемат част от тежкия труд и помагат да се спре огънят, преди да погълне още от гората или да стигне до нечий дом.

За разлика от общинските доброволни формирования, за чиято екипировка се отпускат държавни средства, в „София 343“ всеки се екипира сам. Отделя между 500 и 1500 евро от личния си бюджет, преди да излезе да помага. За автомобила с гасителната система, инструментите и аптечката обаче средствата не достигат. И тук има работа за всички нас: да осигурим на тези хора необходимото, за да пазят нашите домове и гори.

На 19 септември в двора на бар „Петък“ в София огнеборците от „София 343“ ще паркират автомобила си и ще извадят екипировката, с която са гасили пожари цяло лято. На „Заедно срещу огъня“ ще можете да сложите огнеборческа каска, да хванете маркуча и да опитате да работите с него. После да видите кадрите от акциите и да попитате участниците какво е било да са там. Ще има с кого да поговорите и ако обмисляте да станете доброволец.

В подкрепа на доброволците ще пее Михаела Маринова, с чието изпълнение ще завърши вечерта.

Можете да подкрепите екипа дори да не успеете да дойдете на събитието – с дарение през сайта на „София 343“. Средствата ще отидат за инструменти и поддръжка на техниката.

На място ще можете да вдигнете раницата с двайсет литра вода. Да усетите как седи на раменете ви. След минута вероятно ще я свалите. Хората до вас я носят с часове, в жега, с дълги защитни дрехи.

За да има къде всички ние да седнем на сянка.