Оценките избледняват. Хората и някои уроци – никога. Попитахме шестима лидери от бизнеса и неправителствения сектор кой учител или урок от училище още помнят.

„В училище се учим да учим. Учим се да мислим.“
Зорница Миткова
Управляващ директор на Тийноватор

В училище се учим да учим. Учим се да мислим. И сега това е още по-важно, защото е много лесно да си аутсорсваш мисленето на изкуствения интелект. Ако го правиш по всички предмети, после какво правиш в живота? Колкото повече умения и знания имаш, толкова по-стабилен си в това супер неизвестно бъдеще, което ни чака.

Виждам това и в Тийноватор. Някои задачи, които преди бяха за домашно, сега ги вкарваме в самите сесии, за да се случват на живо. Ако останат за вкъщи, учениците могат просто да попитат изкуствения интелект, да копират нещо, без дори да го прочетат.

А когато излязат пред инвеститорите, за да защитят идеите си, вече има значение дали четат от телефона си, или разказват истински разпалено за това, което са измислили и над което работят. Това винаги ще има значение.

„Вярвай в себе си, но никога за сметка на другия.“
Петър Торнев
Управляващ директор, Accenture България

Когато се връщам към ученическите си години, не си спомням най-напред оценките. Спомням си хората. И няколко урока, които може би не осъзнавах напълно тогава, но които останаха с мен за цял живот.

Един от тях беше уважението към човека. Нашите учители ни повтаряха, че силата не е да се наложиш над някого, а да застанеш до този, който има нужда от теб. Да подадеш ръка на по-несигурния, на по-тихия, на онзи, който по някаква причина е останал встрани. И да имаш смелостта да се изправиш срещу онези, които унижават или нараняват другите само защото са различни. Тогава научих нещо, което и днес смятам за изключително важно. Никога не позволявай на някого да повярва, че струва по-малко само защото е различен. Понякога една дума, един жест или един човек, който застане до теб в точния момент, може да промени начина, по който виждаш себе си за години напред.

Другият урок беше да вярвам в себе си и да мечтая, но и да разбера, че мечтите не се сбъдват само защото ги имаме. Трябва да имаме самочувствието да повярваме, че сме способни на повече, смелостта да превърнем мечтата в цел и дисциплината да превърнем целта в реалност. Много от нещата, които съм постигнал в живота си, някога са изглеждали далечни, дори невъзможни.

Днес, когато срещам млади хора, които се съмняват в себе си или се страхуват да бъдат различни, си мисля колко важни са тези уроци. Вярвай в себе си, но никога за сметка на другия. Бъди достатъчно смел да преследваш собствените си мечти и достатъчно човечен да помогнеш и на някого до теб да повярва в своите. Мечтите ни показват посоката. Целите ни карат да тръгнем. А хората, които вземаме със себе си по пътя, дават смисъл на успеха.

„Съкрати с една трета.“
Тенко Николов
Главен изпълнителен директор на SiteGround

Учителката ми по литература връщаше съчиненията с една бележка отгоре: „Съкрати с една трета.“ Без обяснение. Правех го ядосан, и всеки път текстът ставаше по-добър – оказваше се, че съм писал дълго не защото имам какво да кажа, а защото не знам точно какво искам да кажа и как точно да го изразя.

Оттогава пиша всичко по два пъти – веднъж, за да си направя план, с който да разбера наистина какво мисля, и втори път, за да го кажа така, че да бъде разбрано лесно. И до ден днешен, ако някой от екипа ми получи имейл от мен от две изречения, което се случва много често, не е защото съм бързал, а защото съм съкратил първата версия да казва само наистина нужното.

„Шансът е на страната на подготвения ум.“
Петя Димитрова
Главен изпълнителен директор и председател на УС на Пощенска банка

Още в училищните си години разбрах, че успехът започва с подготовката. Тогава тя означаваше да влезеш в класната стая с увереността, че ще покажеш най-доброто от себе си. Подготовката беше повече от това да получиш добра оценка. Тя създаваше увереност и възпитаваше дисциплина. Научи ме да не разчитам само на късмета или на обстоятелствата, а да бъда готова да посрещна това, което предстои.

С времето открих много по-голям смисъл в този урок. Животът рядко следва предварително написан сценарий и невинаги ни дава време да се подготвим. Затова вярвам, че истинската сила не е само в натрупаните знания, които безспорно са много важни, а в способността да посрещаш неизвестното с увереност; да бъдеш адаптивен.

По-късно този урок се превърна в мой личен принцип, който ме съпътства през целия ми професионален път – „Шансът е на страната на подготвения ум.“ Да си подготвен не гарантира, че всичко ще се случи по план, но ти дава увереност да реагираш, когато обстоятелствата се променят. В професионалния си път многократно се убеждавах, че зад успеха рядко стои само късметът. Това, което отстрани понякога изглежда като точния момент, често е резултат от работата, която си свършил много преди него.

Натрупаните знания и опит ти дават възможност да разпознаеш този момент и да действаш, когато той настъпи. Този принцип следвам и днес, защото независимо колко се променя светът около нас, необходимостта да посрещаме неизвестното остава. Възможностите идват при всички. Разликата е в това кой е готов за тях.

„Докато учехме история в класната стая, навън се пишеше нова.“
Мария Методиева
Директор „Институционално развитие“ в Тръст за социална алтернатива

Годините ми в гимназията съвпаднаха с важен период от новата ни история. Това беше времето непосредствено след 1989 г. – изпълнено с промени и усещане за ново начало. А аз бях ученичка, изпълнена с любопитство към това, което предстои. От онова време и до днес много ясно помня часовете по история на г-н Красимир Георгиев.

Не помня всички дати и събития, които сме учили, но помня как слушахме разказите му. В неговите часове историята оживяваше. Магията беше в начина, по който разказваше – караше ни не просто да запомним какво се е случило, а да искаме да разберем защо. Зад всяко голямо историческо събитие стоят хора, техните решения и последствията от тях. Той ни караше да търсим връзките между събитията и да се замисляме как решенията на хората променят хода на историята. А това бяха години, в които подобни въпроси имаха особено значение – докато учехме история в класната стая, навън се пишеше нова.

Днес, когато отново живеем във време на големи промени и несигурност, все по-често си мисля за тези часове. Най-важният урок, който съм запазила от тях, е, че историята има смисъл не само ако ни помага да разберем миналото, а ако се учим от него. Да се учим от миналото, за да не повтаряме грешките, и с наученото да градим история, която бъдещето си струва да помни – така, както аз и до днес помня онези уроци по история от училище.

„Голяма част от най-важното съм научил извън училище.“
Борислав Димитров
Ко-директор във фондация „Софийска платформа“

Когато се замислих за учител или урок от училище, който ме е белязал, първоначално нищо конкретно не ми хрумна. Не съм бил в лошо училище, но не съм бил и в особено стимулираща среда. Ученето ми беше някак равно. После си дадох сметка, че голяма част от най-важното съм научил извън училище.

Много от работната си етика и навиците си съм взел от хората, с които съм работил. Започнах на 17 като хамалин, после съм редил щандове в супермаркет, работил съм в кол центрове, имал съм собствени бизнеси, а после влязох в неправителствения сектор. На всички тези места съм срещал хора, които педантично, с мерак и ред си вършат работата. От тях съм гледал да „копи-пействам“ – да питам как го правят, да искам още задачи, да се включвам в проектите им и да уча занаята.

Така че за мен неформалното образование – заниманията по интереси, първите стъпки в работата, стажовете, менторството, хората, с които се обграждаш – е не по-малко важно от формалното образование. В моя живот понякога то е свършило дори повече работа.