Американският университет… къде? Успехът на една дръзка идея

Share on linkedin
Share on facebook
Share on print
Share on email
Студенти в първата библиотека на Американския университет в България

България е необичаен избор за домакин на американска образователна институция, поне през 1989 година, и никой не си спомня с точност от кого тръгва идеята за висше учебно заведение в американски стил тук. Това разказва в книгата, вдъхновила нашето заглавие – „Американският университет… къде?“ нейният автор професорът по политология в Американския университет в България Робърт Филипс.

Тогава България е един от най-близките съюзници на бившия Съветски съюз и другите членки от Варшавския пакт се радват на много по-силна подкрепа в САЩ. Никой експерт не би заложил кариерата си на предположението, че именно България ще се превърне в дом на бъдещия американски университет.

Това не пречи на няколко живеещи и работещи в София американци да мечтаят смело. Според някои идеята първо хрумва на Джон Мензис, културно аташе в Посолството на САЩ, а според други неин автор вероятно е Джордж Прохаски, тогавашен директор на фондация „Отворено общество“ в София. Каквато и да е истината, хрумването бързо набира популярност.

Президентът на Република България Желю Желев говори на официалната церемония по откриването на университета, ноември 1991

За неговото осъществяване ключова роля изиграват тогавашният посланик на САЩ Сол Полански и ректорът на Мейнския университет Робърт Удбъри, членове на емигранската общност, като видния журналист и филантроп Дими Паница, и прозорливи българи, които желаят да видят страната си приобщена към Запада час по-скоро, като кметицата на Благоевград Елиана Масева, президента Желю Желев и много други. За по-малко от две години, благодарение на общите усилия, се създава Американският университет в България. Институцията отваря врати на 24 юни 1991 година.

Години по-късно, в интервю за „Американският университет… къде?“ госпожа Масева си спомня за плановете на основателите: „Казахме си „Защо не превърнем Благоевград в малък Оксфорд?“ Може би мечтите ни са били прекалено смели, но определено сме мислели в правилната посока.“

През пролетта на 1991 година тази цел все още изглежда като недостижима мечта – университетът тепърва трябва да получи одобрение от българските власти, а административният екип е в процес на формиране. Преподаватели няма, трудно се оказва намирането и на подходяща сграда. Затова първи дом на университета е бившият партиен дом в Благоевград.

Първите преподаватели, 1991 – 1992

Както основатели, така и студенти поемат риск, като обвързват своето академично бъдеще с институция „в процес на разработка“.

За завършилия в първия випуск Дилян Павлов дори явяването на кандидатстудентския изпит за университета е „истинско изпитание, сравнимо с геройски подвиг“. Одисеята включва 11-часово пътуване с влак от родния му Русе до София и авария с автобуса от София за Благоевград. Въпреки зейналата дупка в предното стъкло на превозното средство и пронизващия вятър, шофьорът решава да продължи курса – увит в слоеве дрехи, които пътниците предоставят, за да го предпазят от хипотермия и да продължат пътуването. Според Дилян историята добре улавя духа на времето.

Многократно награждаваният журналист Христо Грозев прави първите си стъпки в занаята в Радио „Аура“

Може би именно склонността му да поема рискове и успешно да се справя с предизвикателствата му помагат да постигне успех като предприемач. Дилян е съосновател на софтуерната компания Dynamo Software, придобита от американски инвеститор през 2017 година във втората по големина технологична сделка за българска компания (най-голямата е придобиването на „Телерик“, друга технологична компания, основана от възпитаници на АУБ).

„Решението ми да уча в АУБ през 1991 година беше много нехарактерно за мен – прибързано, дори капризно и доста страшничко“, разказва Галина Чулева, също от първия випуск, която днес ръководи дирекция „Управление на хора и култура“ в телекомуникационната компания „Теленор България“. Признава обаче, че „поглеждайки назад, това беше едно от най-добрите решения, които някога съм вземала и даде тласък на съзнателния ми живот.“

Предприемачът и застъпник за съдебна реформа Деян Василев оприличава решението си да следва в АУБ на избора да инвестира в стартираща компания. „Необичайно е, когато кандидат-студент се интересува от даден университет, в отговор да получи проучване за осъществимостта на проекта… сякаш съм инвеститор, който трябва да се запознае с бизнес плана на даден проект“, пише Деян в зимния брой от 2012 година на списанието AUBG Today. „Така аз реших да „инвестирам“ в този „проект“ – въпреки че имах възможността да уча в утвърден университет в Щатите.“

Поредицата TEDxAUBG е инициатива на студенти

Днес Деян е сред най-активните възпитаници на университета и съосновател на Alumni Pledge – инициатива на Асоциацията на възпитаниците на Американския университет в България, целяща създаването на дарителски фонд от 5 милиона щатски долара за десет години. Набраните средства ще бъдат използвани за стипендии, студентски клубове, извънкласни занимания, събития или насочени към дългосрочната издръжка на университета.

Димитър Начков и Манол Пейков са в казармата, когато научават за новия университет от изрезка от вестник, изпратена от майката на Начков. И за двамата университетът е трамплин за успешните кариери, които изграждат по-късно.

„Без минало, с настояще под въпрос и неясно бъдеще – трудно е да си представим степента на несигурност, която обгръща университета през 1991 година. Обвързалите съдбата си с институцията тогава приемат на доверие, че тя ще започне да функционира до края на септември и че ще я бъде и след това“, пише Филипс в „Американският университет… къде?“.

Завършилите подкрепят следващите поколения студенти чрез менторство, стажове и работни предложения, гост лекции и дарения.

Отговорът на Начков дали не е рискувал, като се е записал в новия университет, най-добре резюмира преобладаващото настроение по това време – сред основатели, професори, администрация и студенти:

„Всъщност, това бе нещо вълнуващо за мен. Никога не съм поставял под въпрос бъдещето и успеха на университета.“

Основаването на АУБ е плод колкото на прозорливост, толкова и на щастливи случайности и смел оптимизъм. Успехът на университета никога не е бил предначертан, затова работата за постигането му не е спирала нито за момент. Именно така той се превръща в една от най-успешните и разпознаваеми американски инвестиции в България и региона.

АУБ редовно оглавява университетската рейтингова система на Министерството на образованието и се слави с по-нататъшните успехи на своите възпитаници в най-добрите световни университети. След старта на Executive MBA програмата през 2003 година в София, университетът се превръща и в лидер в бизнес обучението в региона.

Близо 5 700 завършили университета идват от 60 страни.

Възпитаниците на АУБ създават работни места или са търсени професионалисти в своите области по цял свят. С работата си в региона те лансират иновации и променят средата към по-добро – предмет на скорошна изложба на „Моста на влюбените“ в София.

Като разследващи журналисти, завършилите АУБ разкриват корупция и престъпления на най-високо ниво и често са сред последните критични независими гласове в автократични режими. В ръководни роли в граждански организации, национални агенции и местната власт, те насърчават приобщаващия диалог и етичното лидерство като основни принципи на демократичното управление. Не на последно място, възпитаниците на университета помагат за възраждането на филантропските традиции в региона, почти заличени след четири десетилетия на съветска диктатура.

Студенти и възпитаници участват в маратони и благотворителни събития в подкрепа на достойни каузи.

Присъединяваме се към думите на посланик Сол Полански – първи председател на Настоятелството на АУБ, по повод предишната кръгла годишнина на университета: „Поздравявам АУБ за добре свършената работа, отличните студенти, които са постигнали много успехи, благодарение на един университет в малък български град – вие направихте чудеса и се надявам да продължавате все така.“

Честит 30-ти рожден ден! С нетърпение очакваме да видим чудесата, които ще сътворите през следващите 30 години.

През последните 10 години Фондацията е дарила над 26 милиона щатски долара на Американския университет в България – признание за неговата роля и значение в региона и отвъд. Финансирането е под формата на студентски стипендии и за създаване на студентски център „Америка за България“.

Вече покойните Ивон и Дими Паница бяха сред най-отдадените поддръжници на университета.