Как щеше да изглежда 3 март 1878 в Инстаграм

Share on linkedin
Share on facebook
Share on print
Share on email
„Защитата на Орлово гнездо“, Алексей Попов, 1893 г.

Живеем във времена, в които смартфоните и средствата за комуникация в реално време се приемат за даденост. През 2020 г. ни е трудно да си представим, че журналистически материал отпреди седмица може да попадне под графата „актуални новини“, както и че за да ни представят ужасите на войната, журналистите някога е трябвало да ги нарисуват, в буквалния смисъл. Но именно чрез илюстрации и дописки на по няколко дни, хората по света научават за най-отразяваната в медиите война на 19-ти век – Руско-турската война (1877 – 1878 г.), която води до освобождението на България.

Нов документален филм, озаглавен Breaking News (оригиналното заглавие е на английски), на българския режисьор Асен Владимиров е посветен на близо 100-те чуждестранни кореспонденти и илюстратори, които отразяват Руско-турската война. Владимиров използва статии от вестници и други архивни материали, за да покаже как е изглеждал животът на фронта за тези безстрашни мъже и жени. Той представя ежедневието на журналистите, придружавали руската и турската армии, като обръща внимание както на геополитическите им пристрастия, така и на наблюденията им за българския народ.

Добре документирана е ролята на чуждестранните кореспонденти, дипломати, писатели и общественици за привличане на вниманието на световната общественост към безмилостното потушаване от османските войски на Априлското въстание (1876 г.) в България. В резултат Русия обявява война на Османската империя – ход, който западните сили решават да не блокират. България засвидетелства признателността си към тези мъже и жени, като издига техни паметници и дава имената им на обществени обекти. (Сред тях са американският журналист Джанюариъс Макгахан, американският учен и дипломат Юджийн Скайлър, британският държавник Уилям Гладстон, руският генерал и филантроп Михаил Скобелев и неговата майка Олга Скобелева, която застава начело на Българския червен кръст, британската илюстраторка и медицинска сестра Емили Странгфърд, английският биолог Чарлз Дарвин, ирландският драматург Оскар Уайлд, италианският генерал Джузепе Гарибалди, френският писател Виктор Юго, руските писатели Лев Толстой, Феодор Достоевски и Иван Тургенев.)

Breaking News е първото детайлно изследване на руско-турския конфликт от края на 19-ти век през работата на отразяващите го журналисти. Филмът извежда на преден план имена, които не са издържали изпитанието на времето и паметта, и хвърля светлина върху състоянието на журналистическата професия по това време. Журналистиката винаги е била скъпо начинание, но в периода 1877 – 1878 г. разходите за отразяване на събития са безразсъдно високи. Понякога, за да избегнат местната цензура, кореспондентите трябва да изпращат своите материали от Австро-Унгария. Телеграфирането на една дума от Виена или Будапеща струва 35 американски цента, като цената за изпращане на някои от по-дългите текстове достига до 2000 щатски долара, които днес се равняват на 35 000 щатски долара.

Разходите на журналистите включват и поддържането на антураж от помощници, като прислужници, коняри, готвачи и др. Те също използват и услугите на илюстратори, чиято задача е да създават правдоподобни илюстрации, които да съпътстват журналистическите дописки. (Въпреки че по това време фотоапаратът вече намира широка употреба, технологията не е подходяща за улавяне на движение.)

Журналист телеграфира статия

И да, на „новините“ им отнема средно една седмица, за да достигнат до редакцията.

Въпреки присъщите трудности и високите разходи, които съпътстват журналистическия занаят, изследването на Владимиров показва, че Руско-турската война е най-широко отразяваният конфликт на 19-ти век – по-отразяван дори от Френско-пруската война от 1870 г. Руско-турската война привлича вниманието на най-големите за епохата имена в журналистиката.

В Breaking News са включени интересни анекдоти за взаимоотношенията и съперничеството между кореспондентите. Филмът се опитва да ги представи обективно, без да осъжда пристрастията им. Журналистите от това време открито заемат страната на една или друга воюваща сила и понякога променят позицията си; не е рядкост и измислици да се представят като новини, обяснява Владимиров в интервю за kultura.bg.

Безспорно, отразяването в чуждата преса спомага за наклоняване на общественото мнение в Русия и западните държави срещу действията на Османската империя в България и дава началото на редица събития, които водят до независимостта на България.

Въпреки, че се чества и преди 1944 г., 3-ти март е обявен за национален празник на България едва през 1991 г.

Абонирай се

Научете за инициативите на Фондацията срещу COVID-19

Абонирай се

Научете за инициативите на Фондацията срещу COVID-19