Меню
Меню

Разговор с Брок Биърман, USAID Европа/Евразия

Share on linkedin
Share on facebook
Share on print
Share on email

Брок Биърман e директор на Бюрото за Европа и Евразия в Американската агенция за международно развитие (USAID) от януари 2018 г. Преди това Биърман е представлявал щата Роуд Айлънд в долната камара на Конгреса на САЩ и е заемал ръководни позиции в USAID, Федералната агенция за управление на извънредни ситуации, Министерството на вътрешните работи и частния сектор в Съединените щати.

USAID работи в България от 1991 до 2008 година, а в момента Бюрото за Европа и Евразия има офиси или програми в Албания, Армения, Азербайджан, Беларус, Босна и Херцеговина, Грузия, Кипър, Косово, Молдова, Русия, Северна Македония, Сърбия и Украйна.

През септември 2019 г. господин Биърман беше в Пловдив за среща на фондациите приемници на инвестиционните фондове, създадени от Конгреса на САЩ, с помощта на USAID, след падането на комунизма през 1989 г. Използвахме присъствието на Брок в Пловдив, за да го попитаме за неговата преценка за промените в региона през последните двадесет години, ролята на USAID и все още предстоящата работа.

Фондация „Америка за България“: През ноември 2019 ще отбележим тридесетата годишнина от падането на Берлинската стена и демократичните промени в Централна и Източна Европа и от Закона за подпомагане на източноевропейската демокрация (Support for East European Democracy Act или SEED Act), приет от Конгреса на САЩ. Как изглежда Централна и Източна Европа след 30 години? Какви промени виждате в подкрепените от USAID страни?

Брок Биърман: Страните с авторитарно управление [като това в България преди 1989 г.] имаха доста затруднения. Няма как да се решат всички тези проблеми за няколко години или дори в рамките на едно поколение. Въпреки всичко, доста неща са се променили към по-добро. Когато за първи път посетих Молдова [през 1997 г.] и влязох в хотела, в който бях отседнал, имаше една електрическа крушка, висяща от тавана, стаята беше неотоплена и нямаше топла вода. Всъщност спираха тока през нощта. Спомням си, че вечерях в ресторант до хотела, без да си сваля палтото. Беше през декември и вътре нямаше никакво отопление. Ако отидете в Кишинев сега, ще видите много различни хотели, ресторанти, бутици. Нещата значително са се променили. Това не означава, че няма предизвикателства. Има много.

Но от 24 страни, в които USAID работеше, 11 се присъединиха към ЕС, а 12 станаха членове на НАТО. От получатели на помощ тези страни се превърнаха в дарители. Помогнахме им да станат партньори – сега те работят с нас, за да помагат на други нуждаещи се страни.

Америка за България: Какви са целите на USAID в региона?

ББ: Няма ден, в който да не полагам усилия, за да няма нужда от моята работа и тази на USAID. Помагаме на страните да се развиват, за да станат самостоятелни, да могат да си помагат и да помагат и на другите.

Америка за България: Участвате в конференция в Пловдив на фондациите приемници на някогашните инвестиционни фондове. Тези организации работят в Албания, Балтийските републики, България, Румъния, Словакия, Полша, Украйна и други страни. Какви са общите предизвикателства пред тях и в кои области виждате потенциал за сътрудничество?

ББ: Постоянно чувам израза „следващото поколение лидери.“ Мисля, че всички трябва да обърнем внимание на следващото поколение лидери, защото има реални проблеми, свързани с безработицата сред младите, изтичането на мозъци и разбирането за ролята на гражданите в една демократична страна. Мисля, че можем да помогнем на младите хора да разберат ролята и отговорностите си в демокрацията и да им дадем оптимизъм и надежда за по-добро бъдеще, както и уменията да надградят постиженията на предишното поколение. По този начин ще помогнем не само на страните, в които работим, но и на целия регион.

Брок Биърман връчва сертификат на Нанси Шилър, президент на Фондация „Америка за България“

Работата с младите хора е основен приоритет на USAID. Миналия декември стартирахме много амбициозна програма – Европейска мрежа за демокрация, която събира млади хора от целия регион, за да търсят начини за взаимодействие. Те представляват различни икономически и обществени прослойки и имат различни политически възгледи. Но важното е да разберат, че трябва да намерят обща позиция, за да успеят. Живеем в много поляризиран свят. Въпросът е как да постигнем целите си въпреки това. Представянето на различни гледни точки е добро начало.

Също така, подкрепяме Джуниър Ачийвмънт в региона, като така подпомагаме устойчиви местни организации, които предлагат обучение по предприемачество и комуникационни умения, за да помогнат на младите да бъдат конкурентоспособни в една динамична пазарна икономика.

Бих искал да намеря по-структурирани начини да обсъдим опита ни по въпроса с младите и други теми отвън възможностите, които ни дава еднодневна конференция.

Америка за България: Преди да започнете кариерата си в държавната администрация, сте основал две компании. Какви уроци от частния сектор можете да приложите към публичния?

ББ: Хората са на първо място. Имате три неща – ресурси (вашия бюджет или средствата, които влагате в бизнеса си), правилата и процедурите, които трябва да спазвате, и хората, които работят за вас. Може да имате най-стабилните правила и разпоредби и неограничени средства, но ако нямате добър екип, който да прилага тези правила, използвайки подходящите ресурси, няма да постигнете успех. Лично аз съм благословен със страхотен екип [в USAID]. Мисля, че за мен работят най-посветените и всеотдайни хора в държавната администрация.

Делегацията от Бюрото на USAID за Европа и Евразия

Aмерика за България: Кои са акцентите от пътуването ви до България?

ББ: Епископската базилика беше невероятно изживяване. Има запомнящи се преживявания и незабравими преживявания. Епископската базилика е от втория вид. Ще си го спомням след два дни, след двадесет години, цял живот – а спомените ми за цял живот не са много. Чрез тази инициатива за възстановяване на забележителен културен паметник, Фондация „Америка за България“ създаде не само незабравимо преживяване за мен, тя ще носи дългосрочни ползи за България, защото ще допринесе Пловдив и България да бъдат по-атрактивни дестинации за културен туризъм.

Също така, оценявам възможността за контакт с фондациите от региона, осъществен благодарение на домакинството на Фондация „Америка за България“. Всички те вършат невероятна работа и ефектът от нея може само да бъде умножен, ако имаме възможност да се поучим едни от други.