Търсене
Close this search box.

Маршъл Лий Милър бе удостоен с Почетния знак „Св. Климент Охридски“

Маршъл Лий Милър

На официална церемония в Аулата на Софийския университет на 16 юни 2022 г. Маршъл Лий Милър – най-дългогодишният член на Борда на директорите на Фондация „Америка за България“, бе удостоен с Почетния знак „Св. Климент Охридски“ с огърлица. Високото отличие е за неговото приятелство и подкрепа за водещата образователна институция в България през годините. Г-н Милър има безспорен принос за подкрепата на Фондацията от 2010 г. насам за Сдружението за международни състезания по право към Софийския университет. Сдружението организира и подпомага подготовката на университетски отбори за участие в престижното международно състезание „Филип С. Джесъп“ във Вашингтон.

Връзката на г-н Милър с България и българската академична общност обаче започва много по-отдавна – през далечната 1964 година.

Първото посещение в България на Маршъл Лий Милър не е от най-приятните. В София е леденостудено, улиците са полупразни и потънали в мрак, храната е оскъдна, а разнебитеният автобус, с който стига до квартирата си на Копитото, едвам крета. Службите за сигурност следят всяко негово движение.

България отпреди 58 години може да не е била най-гостоприемното място за младия американец, но той става неин верен приятел за цял живот.

„Тогава изглеждаше, че никой на Запад не знаеше нищо за България. За мен това беше интересно, като велико приключение“, разказва Маршъл, който по това време е специализант в колежа „Сейнт Антони“ в Оксфорд.

Той убеждава своята алма-матер, Харвардския университет, от който получава бакалавърската си степен през 1964 г., да финансира приключението му със стипендия. С тази подкрепа прекарва по-голямата част от следващите няколко години в България, изследвайки най-новата история на страната. Освен служителите в дипломатическата мисия на САЩ, по това време в страната има само трима американци.

Г-н Милър получи Почетния знак на Софийския университет

„В България тогава имаше голямо недоверие и страх към чужденците“,  разказва Маршъл. Въпреки това, хората са приятелски настроени към него и му помагат, вероятно обезоръжени от искрения му интерес и тънко чувство за хумор. За младия учен вратите си отварят Българската академия на науките, Народната библиотека, Архивът на Софийската синагога, Институтът за балканистика, бившият Музей на революционното движение, Централният държавен архив и Софийският университет. „Дори имах достъп до Мензата“, споделя многозначително Маршъл. Храната в студентския стол е обект на много закачки през годините.

„[Въпреки трудностите] много ми хареса тук“, споделя той.

В България Маршъл изследва въпроси около смъртта на Цар Борис III, спасението на българските евреи и дипломатическата надпревара между великите сили в България. Той дори успява да начертае маршрута на партизанските отряди през всеки ден от войната.

Резултатът е неговата книга „България през Втората световна война“, издадена от университета Станфорд през 1975 г. Книгата е приета с ентусиазъм в чужбина (но у нас тогава предизвиква гняв, тъй като отрежда незначително място на партизаните в хода на войната) и все още се смята за един от главните източници на информация по темата.

Междрувременно Маршъл защитава докторат по право в университета „Йеил“ и специализира в университета „Хайделберг“. Обратно в САЩ работи в областта на правото, околната среда и държавната администрация. Бил е помощник заместник-главен прокурор и също е заемал ръководни длъжности в Министерството на труда на САЩ и други държавни институции. Един от основателите е на Агенцията за опазване на околната среда на САЩ и е автор на над десет книги по темата „околна среда“.

Членове на Борда на Фондация „Америка за България“ и представители на Софийския университет

Маршъл е бил автор и редактор на публикации в Yale Law Journal (специализирано списание по право на университета „Йеил“) и е изнасял лекции в редица университети и институции из цяла Америка. Наред с над десет модерни езика, сред които и български, е изучавал старогръцки, латински и акадски.

Въпреки постиженията си и заеманите високи постове, Маршъл никога не губи интереса си към България. Дори през 1970 г. довежда съпругата си Марлийн на меден месец именно тук.

(„Бракът оцеля“, засмива се Маршъл. Случайно или не, е пропуснал да предупреди Марлийн, че българските жестове за „да“ и „не“ са противоположни на общоприетите в САЩ. При все че това води до редица неудобни ситуации и донякъде забавя превръщането на Марлийн в любител на страната, тя неизменно придружава съпруга си при всяко негово посещение в България през последните тридесет години.)

През 1991 г. президентът Джордж Буш-старши назначава Маршъл за негов личен наблюдател на първите свободни избори в България.

Скоро след това Маршъл става един от основателите на нов тип инвестиционен фонд в България с мисията да развива частната инициатива в страната. Българо-американският инвестиционен фонд жъне небивал успех, отчасти благодарение на директори като него, превръщайки дарение от американския народ на стойност 55 милиона щатски долара в почти 500 милиона. С печалбата е създадена благотворителна фондация – Фондация „Америка за България“, която от 2009 г. насам е инвестирала над четвърт милиард долара в образователни институции, уязвими общности, историческото наследство на страната и организации в областта на културата.

Марлийн и Маршъл на тяхната сватба през 1970 г.

Маршъл приема отличието от Софийския университет с думи на признание и към ръководните екипи на Българо-американския инвестиционен фонд и Фондацията. „Те са истинските герои. И аз съм толкова горд да приема тази голяма чест от Софийския университет днес не само за себе си, но и за всички тези, които градят по-добра България. Аз ви благодаря. Ние ви благодарим.“

След тридесетгодишна служба – по думите на Маршъл това е най-дългият ангажимент в живота му – в края на годината той ще се оттегли като член на Борда на Фондация „Америка за България“. Няма да прекрати обаче връзката си със страната, защото „работата не е приключила“.

На шега добавя: „А и прекалено много обичам кебапчета, лютеница, кьопоолу и лаврак с надценка.“

Приключението продължава.

Абонирай се

Не изпускайте нашите истории.

Абонирай се

Не изпускайте нашите истории.