През своята над 30-годишна кариера българската оперна прима Александрина Пендачанска жъне успехи в цял свят, сред които награди от международните конкурси „Антонин Дворжак“ в Карлови Вари, в Билбао и UNISA в Претория, както и три номинации за „Грами“. Работила е в най-престижните оперни театри и концертни зали в света, където се е превъплъщавала в някои от най-ярките оперни роли.
Както чрез изкуството си, така и чрез своите публицистични текстове и други форми на гражданско участие, през годините госпожа Пендачанска заявява своята непримирима гражданска позиция в полза на демократичните свободи и справедливостта. Гражданският ѝ ангажимент е отчасти мотивиран от семейната история – бащата на майка ѝ е неудобен на бившата комунистическа власт и бяга на Запад, след като му попречват да практикува професията си, а дядо ѝ по бащина линия прекарва три години в концлагера Белене по обвинение в национализъм. Формираща роля играе и личното убеждение на госпожа Пендачанска, че демокрацията и принадлежността на България в евроатлантическото семейство са единственият правилен път за развитието на страната.
Александрина Пендачанска е член на Европейския културен парламент и на Обществения съвет на Българското национално радио – позиция, която напуска през април 2022 година в знак на протест срещу разпространението на фалшиви новини и пропаганда в ефира на радиото.
Разговаряхме с госпожа Пендачанска за разделенията в българското общество, за социално ангажирания артист и за това какво е да си патриот днес.
Фондация „Америка за България“: Вие сте силно социално ангажиран човек – публикувате свои позиции в медиите, редовно участвате в протести и други граждански акции, дори с изкуството си изразявате силна гражданска позиция. Какво мотивира тази ваша активност?
Александрина Пендачанска: Бях на 19 години през 1989 година и съм участвала в абсолютни всички студентски стачки, митинги – всичко, което се е случвало, за да тръгне България напред. Мъчително беше. Винаги е имало малка – много по-малка, отколкото си представяме – но много гръмогласна част от българското общество, които освен че са страхливи да поемат живота в ръцете си, са хора, всячески обвързани с онзи тоталитарен режим, в който съм израснала, с онази липса на свобода.
[В онзи режим] се правехме, че работим, правехме се, че всичко е наред, а всички знаехме, че нищо от това не беше истина. Живеехме в лъжа. Като ме приемаха в Комсомола, четях устава на Комсомола и казвах на моята приятелка, „Ама това е лъжа, нищо от това не е вярно“. От дете съм знаела, че живеем в една измислица. В момента, в който тази измислица рухна, беше естествено да застана по най-категоричния и твърд начин на страната на истината, на светлината, на свободата… Аз не искам да живея вече в това минало – искам да му простя, да го оставя зад себе си. Всеки трябваше да преживее това минало по някакъв интимен, вътрешен начин. Не можахме обаче да го преживеем заедно и това направи всичко по-трудно…
[По време на вълната от протести] през 2013 година аз си го пожелах и то се случи през 2021 година – обединение в името на една обща цел, в името на разрушаването на една нова лъжа, която живяхме 12 години, едно ново преструване, че всичко е наред. Това абсолютно прогнило, корумпирано и корумпиращо управление не рухна от само себе си, а успяхме заедно – всички тези хора, отвсякъде, леви, десни, разбрахме, че има едно общо зло, което трябваше да бъде разрушено. България като общество тръгна по нов път и това нямаше да бъде възможно, ако не се бяхме обединили.
Разбира се, сега с войната в Украйна между нас отново се оформят разделителни линии, които е много трудно да бъдат преодоляни, защото те са и външни. Тук говорим за други зависимости, които са още по-сериозни. Отново има опасност да се разделим.
„Америка за България“: През 2013 година призовахте към надполитическо обединение в името на родината и на „държавност, закон и нормалност“, но този вид надполитически патриотизъм е все по-рядък. Днес различните убеждения често се заклеймяват като родоотстъпничество. Какво е да си патриот днес според вас?
А.П.: Аз считам себе си за патриот – автентичен, истински, влюбен в мястото, където е израсъл, и ми е много тъжно, че определени кръгове си присвоиха тази прекрасна дума и това прекрасно чувство, което е обичта, привързаността, любовта, необходимостта от корените си, от мястото си, от семейството си, от хората, с които си израсъл, от земята, на която си тичал като малък – всичко това, което представлява родината ни. Тези кръгове възприемат патриотизма като нещо отхвърлящо, а аз възприемам патриотизма като нещо събиращо, приобщаващо. Ние сме много, ние сме различни и винаги сме били такива, и това е една от най-хубавите черти на това място. То е кръстопътно, на него са се събирали много народи, живели са заедно и това е едно от неговите достойнства.
„Америка за България“: Според анализаторите, разделението в българското общество по въпроса с войната в Украйна се свежда до разделението между прозападно и проруски настроените в страната. Колко силно е според вас това противопоставяне и все така ясен ли е пътят на България занапред?
А.П.: Не смятам, че има голямо разединение. Смятам, че огромната част от населението на България споделя тази идея [за България като част от евроатлантическия свят, бел.ред.]. Този въпрос никога не е преставал да стои. Винаги е имало една ретроградна част от обществото ни – малка, но много гласовита – която дърпа България назад, буквално на изток, в миналото, в кошмара. Бяхме много пъти разединявани, бяхме не добре организирани, малко хаотично действащи и въпреки това успяхме. България е член на Европейския съюз и на НАТО.
Както видяхме, когато се наложи, евроатлантическият съюз се консолидира по невиждан през последните години начин. Когато има ясна цел и когато е толкова категоричен изборът – нормалният избор, това да бъде защитен един нападнат суверенен народ – тогава силите на нормалността и на свободния свят се обединиха бързо. И ние сме част от него. Колкото да им се иска на някакви малки групи, няма връщане назад.
„Америка за България“: По темата за Украйна някои заговориха за средно положение, за „неутралност“. Можем ли да сме неутрални в тази ситуация?
А.П.: Не знам как тези хора възпитават децата си – да стоят и наблюдават ли, ако на улицата видят как пребиват или убиват някого? Това е тази неутралност, за която те говорят. Тя е недопустима от морална гледна точка. За неутралитет не може да става дума. Не може да стоиш безучастен, да гледаш със скръстени ръце как някой бива пребиван или убиван. Това се случва в момента – една суверенна държава е нападната от агресор, който избива деца, изнасилва жени… Ако на нас се случва това, бихме ли искали светът да остане безучастен? Не приемам неутралитет по никакъв начин.
„Америка за България“: През април прекратихте членството си в Обществения съвет на Българското национално радио в знак на протест срещу разпространението на фалшиви новини в ефира му. Защо решихте да изразите протеста си по този начин? Нямате ли по-добър шанс да промените нещо „отвътре“, отколкото отвън?
А.П.: Бях поканена в Обществения съвет на БНР в началото на 2021 година. В него има общественици, журналисти, хора на изкуството. Приех, защото смятах, че мога да бъда полезна и бях полезна. Когато бюджетът на радиото беше орязан миналата година, аз лично написах писмо и успяхме – бюджетът на радиото беше възстановен. Бяхме полезни за радиото и неговите служители в един много важен момент.
На няколко пъти в Съвета се е обсъждало предаването на Петър Волгин „Политически НЕкоректно“, като аз на няколко пъти бях категорично против да вземаме отношение по този въпрос. Повратен момент беше задържането на беларуския журналист Роман Протасевич, който беше свален от полет на „Райънеър“ през юни миналата година. Тогава Волгин излезе с коментар, който според мен беше недопустим, защото той атакува не само своя колега, но и свободата на словото. Освен че го атакува, си позволи да разпространява невярна информация за този човек… Тогава всички излязохме със становище и призовахме да се вземат мерки. Отговориха ни, че нямаме право да се бъркаме в редакционната политика и че свободата на словото предполага да могат да се изразяват всякакви мнения, включително и срещу свободата на словото.
След започването на войната на Русия в Украйна излязохме с позиция, че радиото трябва да вземе отношение да проследи какво се случва в тези предавания. Директорът обеща да се проведе мониторинг, което беше направено, ръководството излезе с препоръки, но това не доведе до никакъв резултат. Тогава си казах, ние може да си пишем писма и да водим срещи до безкрай, но аз не съм съгласна името ми да бъде асоциирано с медия, която не е в състояние да се справи с такъв сериозен и важен въпрос като разпространението на фалшиви новини.
Уверена съм, че взех правилно решение, защото и досега виждам, че продължава да се разпространява руска пропаганда по радиото. Намирам това за смущаващо особено в условията на война. Има неща, с които не може да се прави компромис.
„Америка за България“: Вие как практикувате информационна хигиена – как се предпазвате от фалшиви новини и пропаганда?
А.П.: Чета само достоверни източници – и чета много. С децата ми говорим непрекъснато, всичко се обсъжда, търсят се източници, споделят се източници, споделят се опасности.
Този феномен не е само български – целият свят има проблем с алтернативната действителност. Имаше американски президент, който говореше за алтернативна истина… Има милиони хора по света, които вярват например, че земята е плоска. Светът има проблем с истината.
Ние живеем в една хибридна война отпреди войната в Украйна донякъде заради двайсетгодишното управление на Путин и огромните инвестиции, които неговият режим е направил в информационната война. Тази хибридна война направи невъзможно да се обединим около признаването на простите факти и ни накара да говорим за алтернативни факти… Няма алтернативни факти. Фактите са такива, каквито са. Земята е кръгла. Украйна е нападната от Русия.
Социалните мрежи допринесоха за разпространението на този фалш. Чрез тези медии – защото социалните мрежи всъщност са медии – светът беше залят от фалшификати и невярна информация. В бъдеще трябва да се регулира този процес, трябва информацията, която стига до хората, да може да бъде регулирана и проверявана… Всички седят пред опасността да се превърнат в жертва, както се случи с националното радио. Водещ журналист на БНР се позова на нещо непотвърдено, което е излязло в интернет, което в крайна сметка се оказа лъжа.
Светът трябва да се погрижи за своята информационна защита.
„Америка за България“: Каква е ролята на изкуството в социално-политическите процеси? Беззъбо ли е то или има силата да постигне реални резултати?
А.П.: Не, разбира се, че не е [беззъбо]. Виждате колко много големи руски творци застанаха на страната на Украйна. Разбира се, че тяхната дума е безкрайно важна и ценна. Неслучайно толкова много се плаши Путин от тях – в Русия творците, подкрепящи Украйна, са забранени. Голяма част от тях напуснаха страната. Тези хора не са беззъби, но разбира се конфликтите се решават с оръжие. Тоест моят глас би бил полезен дотолкова, доколкото аз настоявам да се даде оръжие на Украйна, и аз ще използвам целия свой ресурс, за да достигне това мое мнение до тези, които вземат решения. Човекът на изкуството може да направи това. Той може да не мълчи. Може да се бори със средствата на своето изкуство, да огласява позицията си. Това, което в момента искам да се случи, е България, моята страна, да помогне на Украйна с оръжие и използвам гласа си за това, в което вярвам. Това е ролята на хората на изкуството – правим това, което можем, а после да става каквото ще. Аз се опитвам да правя всичко, което е по моите сили. И изобщо не се чувствам слаба като артист.
„Америка за България“: На 9 май празнувахме Деня на обединена Европа. Какво да се пожелаем в тези времена на изпитания по случай празника?
А.П.: Светът върви напред и ще върви напред. Диктатори като Хитлер и Путин успяват само да забавят процеса, но в крайна сметка всички диктатори свършват по един и същи начин. Разрушена Европа се съвзема със съвместни усилия след Втората световна война и, макар платен с цената на много болка и кръв, Европа създава най-мощния съюз в историята на човечеството, от който ние имаме шанса да бъдем част. Сигурна съм, че скоро Украйна ще се присъедини към този съюз, защото в момента тя с кръвта си защитава неговите ценности.
Живеем в свят, който е по-свързан от всякога. Свят, в който свободата и доброто ще надделеят, защото голямата част от хората на тази планета ги желаят. Много по-малко са тези против. Единственият начин те да успеят би бил, ако всички ние, които сме повече, които искаме да живеем в свобода и мир, стоим безучастни, неутрални. Не можем и няма да позволим това да се случи!
Снимки: Васил Гарнизов
