През 2001 новоизбраното българско правителство се заема с реформирането на митниците и, за да подпомогне процеса, наема британската консултантска фирма „Краун ейджънтс“. Решението за сключването на първия договор е взето на скрито заседание през 2001 без обявяване на обществена поръчка. Вторият, от 2004, е сключен отново без конкурс като специална обществена поръчка, засягаща националната сигурност. В продължение на осем години след сключването им, двата договора остават недостъпни за гражданите, като отказът за достъп до информацията в тях е мотивиран с това, че съдържат защитена информация. А въпросите относно избора на компания, договорените условия и цената, която се плаща от данъкоплатците, са многобройни.
Едва през 2009 договорите с „Краун ейджънтс“ са разсекретени и публикувани на уебсайта на Министерство на финансите. Тази развръзка е важна стъпка в отварянето на институциите към гражданите и е факт благодарение на Фондация „Програма Достъп до Информация“ и нейния екип.
Адвокати на фондацията водят делата, с които се иска достъп до информацията в договорите с „Краун ейджънтс“. След първоначалния отказ, Върховният административен съд излиза със становище, че договорите не съдържат държавна тайна и не са представени убедителни доказателства за нуждата от класифициране. Съдебната практика по казуса води и до законодателна промяна. В Закона за достъп до обществена информация е добавен следният текст: „Достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес“.
„Програма Достъп до Информация“ е неправителствена организация, създадена през 1996, която предоставя правна помощ при водене на дела за достъп до информация на граждани, журналисти, неправителствени организации и бизнеси. Над 500 са делата, водени от адвокатите на организацията. Тъкмо с нейно участие през 2004 журналистите Петя Владимирова, Васил Чобанов, Елена Енчева и Богдана Лазарова осъждат Висшия съдебен съвет за отказ за достъп до заседанията му. Отказът бива отменен от съда с думите: „Правото на информация е принцип, а ограничението – изключение“. В резултат вече съществува постоянен достъп на журналистите до работата на Съвета.
Усилията на фондацията са насочени не само към съдебната зала. В партньорство с журналисти те наблюдават практиките и подготвят проучвания за достъпа до информация в цялата страна, организират обучения по свобода на информацията, издават наръчници за упражняване на правото на достъп до информация и консултират индивидуални случаи. В резултат на работата на фондацията, по-прозрачни и отворени към гражданите са редица публични институции, поради което гражданите днес имат достъп до информация за заседанията на министерства и общински съвети, документи по кандидатстване за обществени поръчки и много други. Фондацията също допринася за приемането на Закона за достъп до обществена информация през 2000 и неговите изменения, както и за постигането на безплатен достъп в интернет до Търговския регистър, регистъра на имуществото и доходите на висши държавни служители и документите на бившата Държавна сигурност.
Благодарение на работата на фондацията, институциите публикуват все повече информация, а ежегодно проучване оценява интернет страниците на 567 административни структури. Изледването включва изпращане на искания за достъп до обществена информация до всяка една от тези институции. И ако през 2009 едва 41% от институциите отговарят на исканията, то през 2018 87% от институциите изпращат отговор. През 2000, когато се приема Законът за достъп до обществена информация, правото на достъп до информация се познава едва от 3% от населението. През 2010 този процент се покачва на 39%.
