Търсене
Close this search box.

Когато любовта звучи като българска песен

След Втората световна война американският сенатор Джеймс Уилям Фулбрайт предлага създаването на програма за културен и образователен обмен, чиято цел е „да обезсили вкорененото културно недоверие, което изправя нациите една срещу друга… [и] да превърне нациите в хора, като така допринесе повече от всяка друга форма на комуникация за очовечаването на международните отношения.“ Програмата днес носи неговото име и макар навремето сенаторът да не е имал предвид конкретен човек, когато говори за „очовечаването“ на нациите, той всъщност визира хора като Анджела Родел.

Анджела е американка, която живее в България от петнадесет години, но е свързана със страната ни от три десетилетия, и едва ли има по-добър пример от нейния за смисъла на културният обмен: истинско вникване в другата култура и представяне на своята по възможно най-човешкия начин – чрез лични контакти. Анджела не само поздравява с „добро утро“ и „good morning“ всеки ден и превключва между двата езика с поразителна бързина. Чрез преводаческата си дейност тя е направила повече от всеки друг, за да предаде на англоговорящите обърнатия словоред, непреводимите рими и другите особености на съвременния български и да запознае Запада с живота в България през XXI век.

Тя е добре познато лице в културните среди в България – лице, което „очовечава“ представата на българите за Америка и американците. Освен това, силно изразеният ѝ акцент от Средния Запад на САЩ (Анджела израства в Минесота), „софийският“ ѝ български, дружелюбният ѝ характер и предпочитанията към ежедневното облекло преобръщат стереотипите за това как трябва да изглежда и звучи една съвременна жена професионалист.

Анджела живее в България за пръв път през 1996 – 1997 благодарение на стипендия от програма „Фулбрайт“. Може би именно затова изборът ѝ за изпълнителен директор на Българо-американската комисия за образователен обмен – Фулбрайт България, почти двадесет години по-късно е толкова удачен. Днес трудно може да намерите по-ентусиазиран посланик, както и по-добра реклама за програмите на Фулбрайт (вижте програмите по-долу). Все пак подкрепата на „Фулбрайт“ ѝ позволява да превърне хобито си в професия, а работата ѝ за подобряване на културните връзки между двете страни ѝ печели международно признание.

Българската история на Анджела започва преди 27 години, през първата ѝ година в университета Йейл. Преценявайки, че курсовете не я натоварват достатъчно (лайтмотив в живота ѝ), започва да търси допълнителни занимания и ѝ попадат диплянки за славянски хор. По време на репетиция на хора за пръв път чува хоровите аранжименти на български народни песни на Филип Кутев и се влюбва в тях. „Не знаех, че женският глас може да звучи по този невероятен начин. Българското пеене е толкова уникално, че като го чух, си казах, „Това е моята музика. Трябва да се науча да пея по този начин“. Аз просто бях шашардисана.“ След това се възползва от всяка възможност да практикува вокалните техники, характерни за българското пеене. През 1995 идва в България, за да посети Националния събор на българското народно творчество в Копривщица, където чува някои от любимите си изпълнители.

Страстта ѝ към българската музика прераства в любов към езика и културата на страната. През 1996 идва в София с едногодишна стипендия „Фулбрайт“ за изучаване на българска литература, музика и фолклор. Зимата на 1996 – 1997  е труден момент за българите. Страната изпада в дълбока икономическа и политическа криза. Анджела си спомня колко тежко е за хората тогава: една месечна заплата не стига почти за нищо в края на месеца, а хиперинфлацията унищожава спестяванията на много хора. „Това беше супер добър урок за една млада американка. За първи път разбрах, че гражданското общество е нещо толкова крехко и толкова ценно. Ти като си израснал с висок стандарт, го вземаш като даденост, докато сега видях, че това може да се изпари за нула време.“

Други поуки? „Не беше лесно и не беше това, което очаквах, но беше много интересно. Тогава разбрах съвременна България каква е, разбрах съвременните българи наистина какви са като хора. Не са само някакви баби в носии. След тази година имах истинска представа за България, не само моите фантазии за някакви пасторални, народни преживявания.“

Анджела прекарва следващите седем години в Щатите, където завършва магистратура по лингвистика и етномузикология в Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Но никога не забравя България и се връща в София през 2004 – и този път остава. Следващото десетилетие и половина е продуктивно както в личен, така и в професионален план. Анджела се омъжва и става майка, а заедно с музикалните си занимания превежда на английски някои от най-известните съвременни български романи, включително „Хайка за вълци“ на Ивайло Петров, „Физика на тъгата“ на Георги Господинов, „18% сиво“ на Захари Карабашлиев и „Захвърлен в природата“ на Милен Русков, както и сценичната адаптация на романа на Русков „Чамкория“ на режисьора Явор Гърдев.

През 2016 преводът на „Физика на тъгата“ е измежду претендентите за най-престижната награда за преводна книга в САЩ – тази на PEN America, асоциация, защитаваща правата на журналисти, писатели, редактори, преводачи и други пишещи. Още по-впечатляващо е, че е номиниран заедно с превод на „Престъпление и наказание“ на Достоевски и че всички други преводи в списъка са от португалски и руски. Преводът на „Физика на тъгата“ получава много други номинации и печели награда „Перото“ на Националния център за книгата за най-добър превод от български език и награда за най-добър литературен превод на Американската асоциация на преподаващите славянски и източноевропейски езици.

Други нейни преводи са на „Кратка повест за срама“ на Ангел Игов, „Партиен дом“ на Георги Тенев и „Девет зайци“ на Виргиния Захариева. Пиесата на Иван Димитров „Очите на другите“ е поставена в неин превод в Театър „Охайо“ в Ню Йорк през септември 2012 Нейните преводи на българска поезия и проза са публикувани и в различни литературни списания и антологии. През 2014 получава българско гражданство за преводаческата си работа и приноса си към българската култура.

През 2015 Анджела е назначена за изпълнителен директор на Българо-американската комисия за образователен обмен „Фулбрайт“, което ѝ позволява да подкрепя работата на млади учени от двете страни. Преподава и курсове по превод в Софийския университет. В свободното си време участва в български филми като „Козелът“ и „Седем часа разлика“ и прави експериментална музика със съпруга си, включваща микс от инди поп-рок и българска народна музика. Анджела обикновено пее, но от време на време и акомпанира на тамбура. В момента работи по преводите на четири новели на Георги Марков, които ще бъдат публикувани от Penguin Random House през 2020 заедно с биография на писателя от българския журналист Димитър Кенаров.

Справя се с многото задачи благодарение на голямата си любов – българската народна музика. С друга бивша стипендиантка на „Фулбрайт“ се събират веднъж месечно и се забавляват, пеейки народни песни. „Пийваме по чаша вино и си пеем шопски дуети“, смее се тя.

Страстта на Анджела е заразителна и благодарение на нея в момента функционира неформален „Фулбрайтски хор“. „Всички американци от Фулбрайт, които се интересуват от пеене, ги хващам, за да ги понауча на български народни песни“, казва тя и в гласа ѝ се усеща нотка гордост.

 

Стипендии „Фулбрайт“ за българи и американци

Студенти, учени и специалисти от български и американски университети могат да се възползват от редица стипендии за следване или участие в краткосрочни изследователски проекти в САЩ и България.

Стипендии за български граждани

Стипендии „Фулбрайт“ за преподавателска и изследователска дейност: Български учени и изследователи могат да се възползват от стипендии да преподават и извършват изследователска дейност в САЩ за срок до 5 месеца.

Стипендии „Фулбрайт“ за магистърски и докторски програми: Ежегодно се предлагат 6 – 8 стипендии на българи, които искат да учат в магистърски или докторски програми в университети в САЩ.

Стипендии за изследователска дейност на докторанти: Предлагат се една или две шестмесечни стипендии на докторанти за изследователска дейност.

Стипендия за развитие на гражданското общество: Лидери от гражданския сектор в България могат да участват в дейността на американска организация с нестопанска цел за срок до пет месеца.

Стипендия „Хюбърт Х. Хъмфри“: Опитни професионалисти могат да се възползват от десетмесечна стипендия за академично или професионално обучение в САЩ. 

Стипендии „Фулбрайт – Шуман“: Програмата подкрепя изучаването на политиката на ЕС, отношенията между ЕС и САЩ и институциите на ЕС.

Стипендии за граждани на САЩ

Стипендии за учени и експерти: Тези стипендии позволяват на американски граждани да преподават и провеждат изследвания в български институции. 

Стипендии за американски студенти: Стипендиите се дават на американски студенти, кандидати за магистърски и докторски програми, млади професионалисти и хора на изкуството за едногодишно обучение в България.

Краткосрочно гостуване на специалисти в български институции: Възможност за краткотрайни посещения (от 2 до 6 седмици) на американски университетски преподаватели или професионалисти в определени сфери в български образователни институции с цел осъществяване на краткосрочни съвместни проекти.

Програма Фулбрайт | Фондация „Америка за България“ за помощник-учители по английски език от САЩ: Възможност за млади американци с бакалавърска или магистърска степен в различни области да преподават английски език в български гимназии за една учебна година.

Стипендии „Фулбрайт“ за помощник-учители с корпоративно спонсорство: Корпоративни партньори правят качественото обучение по английски достъпно за своите общности.    

Прочетете повече за тези възможности на http://www.fulbright.bg.

Снимка 3. Презентация по случай 25-годишнината на Фулбрайт България. Снимка 4. Фулбрайтския хор 

Абонирай се

Не изпускайте нашите истории.

Абонирай се

Не изпускайте нашите истории.