Сухата есен и последвалите проливни дъждове преди шест години унищожават голяма част от реколтата от рапица в България. На сателитните снимки от Гугъл от април и май 2012 липсват яркожълтите участъци, които традиционно изникват на картата по това време. Едни от малкото цветни петна на сиво-зелените сателитни снимки са блоковете с рапица на Мартин Драганов в Нови пазар.
Рапицата е взискателна култура, изискваща прецизност при посяване и отглеждане, поради което привържениците на традиционното земеделие я отбягват. Мартин отглежда рапица, защото износът ѝ е доходоносен и защото придирчивостта ѝ е тъкмо типа предизвикателство, който го подтиква да се захване със земеделие преди две десетилетия. През 2012 реколтата му оцелява благодарение на разработения в САЩ иновативен метод за прецизно посяване, който той адаптира за своите насаждения.
„Не можем да променим природо-климатичните фактори, но можем да бъдем по-ефективни и да влияем на добивите и разходите, като прилагаме модерни методи и технологии. За разлика от масовото схващане, земеделието днес е изключително динамична сфера, в която постоянно се експериментира и излизат все по-добри технологии. Аз се старая да се уча от най-добрите практики и да ги прилагам тук, в България, като ги адаптирам за нашите условия“, казва той.
Мартин е финансист по образование, но експериментатор по душа и в средата на 90-те години на миналия век прави съдбоносна инвестиция – купува бившето селскостопанско летище в Нови пазар. Малко по-късно се сдобива и с първите няколкостотин декара обработваема земя и така започва приключението му в света на земеделието. От самото начало се интересува от прецизно земеделие и методи за постигане на максимална ефективност в производството. Той е един от първите производители в България, които експериментират с точна сеитба, компостиране, рекултивиране на неземеделска земя, изготвяне на почвени карти и променливо торене.
Въпреки че Мартин не говори английски, следи големите американски издания за иновации в земеделието, използвайки речници и онлайн преводачи. Процесът е бавен, приложението на някои от методите изисква адаптация, а понякога усилията му са неуспешни. Тогава разбира за обучителна програма за фермери в САЩ, включваща както теоретично обучение, така и практически, полеви наблюдения и опит. През лятото на 2012 прекарва няколко седмици в Канзаския университет – известен с иновациите в земеделието, по програма „Кохран“ с подкрепата на Фондация „Америка за България“. Знанията и опита, които придобива там, нарича преломни. „Разделям опита си като производител на времето преди посещението ми в Америка и времето след него. Колкото и да четях и експериментирах, допусках много грешки. Едва в Щатите разбрах цялостния модел на земеделие, логиката му“, казва той.
След завръщането си в България, Мартин инвестира в ново оборудване и започва да прилага щадящи почвата обработки, които дългосрочно подобряват добивите и почвеното здраве. Днес стопанството на Мартин – състоящо се от 10 000 декара земя, на която отглежда пшеница, царевица, рапица, слънчоглед и етеричномаслени култури като копър и резене, е едно от малкото в България, изцяло прилагащи прецизно земеделие. Разчита на технологиите, за да установи на какво разстояние едно от друго трябва да засее семената и на каква дълбочина, колко често, по колко и с какво да наторява и полива, как да оптимизира разхода си за гориво, как да предпазва културите си от болести. Система за наблюдение на посевите му позволява да взема мерки целенасочено – само там където са необходими и само в нужните количества, а почвените анализи му помагат да наторява според нуждите на отделните участъци – по-малко там, където почвата е с необходимото химично съдържание и растенията се развиват добре, и повече, където развитието на посевите изостава и почвата е по-бедна.
Благодарение на нововъведенията добивите се увеличават всяка година, а разходите му трайно намаляват. В същото време полага максимални грижи за околната среда и я предпазва от замърсяване с излишни количества торове и химикали. В някои блокове употребата на фосфорни и азотни торове намалява с до 50%. „Устойчивост се постига чрез информирани решения на базата на данни. Днес разполагам с много информация, която ми помага да вземам решения по-лесно и по-ефективно“, казва Мартин.
Въпреки успехите си, не спира да учи. Пътува в Европа и САЩ и се среща директно с производители на оборудване, за да извлече максималното от направените инвестиции. Ежегодно посещава обучения и практически занимания, а срещите му с видни почвоведи по програма „Опазване на почвите в България“ му помагат да усъвършенства прилагането на щадящи обработки, като използва произвеждания от него компост. Тази есен участва в обучение за зърнопроизводители в САЩ по програма „Лидери в земеделието“ на Фондация „Америка за България“ и в „Зърнена академия 2018“, която обучава зърнопроизводители как да продават своята продукция на световните пазари.
През последните десет години Фондацията помага за развитието на модерно, устойчиво и конкурентоспособно земеделие в България, като подкрепя изследователска дейност и обучителни програми.
Отгоре надолу: 1. Сателитно изображение на рапични блокове; 2. Мартин Драганов, архив вестник „Агрозона“; 3. Мартин Драганов и почвоведът и професор от университета „Корнел“ Харолд ван Ес разглеждат насаждения царевица.
