Статия от 2018 в MediaShift.org твърди, че журналистическото образование трябва да стане по-технологично. Сайтът следи тенденции в медиите, свързани с новите технологии, и някои от съветите в статията към преподавателите по журналистика са логични и предсказуеми – учете студентите как да търсят информация онлайн, използвайте аудио и видео материали в преподаването. В други обаче личи увлечението на автора по технологиите. Според статията, студентите по журналистика трябва да могат да програмират и разработват медийни приложения, а всеки добър курс по журналистика трябва да включва практически упражнения по правене на GIF изображения.
Тези заключения повдигат няколко навременни въпроса: Какво значи да си журналист днес? Може ли всеки да прави журналистика? Как трябва да се промени преподаването на предмета, за да подготви утрешните журналисти?
В отговор, професор Мария Нейкова, преподавател във факултета по журналистика на Софийския университет, разказа интересна история от 1874, в която редакторът на американски вестник задава само един въпрос на кандидат-репортер: „Можеш ли да стреляш?“
Случката е отразена в доклад от 2014 на един от най-престижните институти за журналистическо обучение в САЩ – Poynter Institute for Media Studies, който разглежда „Ключовите умения за бъдещето на журналистиката“. Докладът коментира случая така: „Умение, което е било възлово в една епоха, може да бъде напълно (и понякога комично) неадекватно днес“.
Също толкова преходно ли е да си майстор на Фейсбук и Туитър днес, колкото са били уменията по стрелба през 19 век?
„Залагаме прекомерни очаквания в техниката“, казва професор Нейкова. „Разбира се журналистите днес трябва да познават новите технологии, но първо трябва да имат сериозен фундамент“. Подготовката на журналисти „не е като рецепта за напитка или сладкиш – няма една формула“, допълва професорът. Съществуват обаче непреходни качества, които и днес, и преди два века отличават добрия журналист. Любопитството е първото сред 37 умения, изброени в доклада на Poynter. „Любопитството няма как да се промени, независимо каква техника използват“, казва професор Нейкова.
Само пет от 37 умения в доклада предполагат познаване на модерни технологии, но формулировката дори на тези пет e по-скоро обща и не назовава конкретни технологии – сред тях са „способност(та) да прегръща промяната и иновациите“ и умението „да търси информация онлайн на професионално ниво“. „Способност да работи с HTML и други компютърни езици“ е най-конкретно формулираното дигитално умение в доклада.
„Да се научиш да работиш с мобилно приложение отнема 20 минути. Критичното мислене може ли да бъде усвоено за това време?“ Риторичният въпрос е на Лора Кели, преподавател по журналистика в Американския университет в България. „Бляскавите аспекти на технологиите съблазняват и превземат цялото внимание. Нека стигнем до софтуера по-късно. Журналистиката е свързана предимно с мислене, не с празнотата на това да направиш нещо да изглежда по-добре“. Кели разпознава доброто преподаване според отговора на следния въпрос: „С какво помагате на студентите да мислят критично?“
В началото на курса ѝ по медийно писане, в който студентите изучават основни принципи и практики в журналистиката, Кели събира групата студенти в кръг, далеч от компютрите, така че да виждат колегите си. По-късно те ще се върнат пред екраните на „изследователските тръби“ – както Кели нарича компютрите на шега, за да работят по възложената им задача. Разделени са на двойки и Кели подчертава колко е важно, освен в интернет, да търсят отговори, като говорят с партньорите си. (Социалните умения и способността „да търсят информация и проверяват източници без употребата на интернет“ са ключови според Poynter.)
Кели е преподавала журналистика в Източна Европа, Централна Азия и САЩ. Пътуванията ѝ я срещат със собственици на медии и редактори, от които чува едно и също нещо – трябват им не повече технологично подготвени хора, а хора, които знаят какво е новина и как да я напишат. Докладът на Poynter цитира редактор в Dallas Morning News, който обобщава позицията на голяма част от практикуващите професията така: „Осъзнавам колко са важни дигиталните умения, но ако трябваше да избирам, по-скоро бих избрал журналисти с „традиционни“ умения и после бих ги обучил да работят с технологии, отколкото обратното“.
„Смята се, че журналистиката е лесна за правене“, казва професор Нейкова. Технологиите определено имат принос за това възприятие – „схващането, че можеш да си журналист, ако имаш смартфон“, според думите на Кели. И въпреки че смартфонът позволява да се произвеждат журналистически материали лесно и евтино – поради което студентите на Кели доста често правят подкасти и радио материали, по-важното е какво ще включиш в историята, казва Кели.
Журналистическите програми трябва да са в крак с технологиите и променящите се вкусове на медийната аудитория, но е важно обучаващите да не слагат прекалено голям акцент върху средствата и устройствата, които се използват за правене на журналистика. Друга статия от MediaShift цитира Ал Томпкинс, преподавател по телевизионна и онлайн журналистика в Poynter, който казва: „Ценното в университетското образование по журналистика е възможността да научиш неща, които не са непременно обвързани с боравенето с журналистически средства. Средствата се променят. Аз не бих хабил енергия в преподаването им. Бих инвестирал енергията си в преподаването на критично мислене, култивиране на източници, работа с бази данни и вземане на етични решения“.
В курсовете на професор Нейкова студентите се учат да работят с източници, да структурират презентации и да представят откритията си пред голяма аудитория. Очакванията ѝ от студентите по журналистика са същите като тези от професионалистите: те трябва да се научат на точност („Недопустимо е да се пишат имена грешно или да се допускат фактологически грешки“, казва тя.), да познават другите култури, да умеят да пишат, да редактират. Понеже кратките форми са предпочитани днес, журналистите трябва да са още по-запознати с темите, по които пишат, казва професор Нейкова. За пример дава мултимедийна презентация на Би Би Си, в която, в рамките на 60 секунди, авторът успява да съпостави военните възможности на САЩ и Китай. „Колко трябва да знае човек, за да визуализира това в 60 секунди? В тези кратки данни има много усилие“, казва професорът.
„Не можем да сложим всичко върху образованието по журналистика. Обучението трябва да започва от средното училище“, категорична е професор Нейкова.
Снимка 1. Николета Атанасова от БНР и професор Мария Нейкова. Снимка архив БНР.
Снимка 2. Лора Кели в час по медийно писане.
